Моника Пец
Седем дни сами (45)

45

Петте приятелки се бяха събрали в библиотеката, единственото място, където вечер може да поседиш, ако искаш да избягаш от наложената тишина по леглата.

— През цялото време си мислех, че има нещо в храстите — каза Естел.

— Пссст — предупреди ги Ева и посочи към Грета, която спеше в най-тъмния ъгъл в количката си.

„Искам да поговоря с Кики. Насаме“, беше казал Макс. Ева стана доброволна детегледачка. Нужни й бяха петнайсет години, за да се оттегли на бездетен остров. Хората трудно осъзнават, че трябва да се научат не само да бъдат родители, но и двойка влюбени. Грета се чувстваше добре при Ева и другите приятелки. Но можеше ли да се каже същото и за Кики, която беше при Макс?

От вътрешния двор на замъка се чуваха гневните гласове на младата двойка. Възмутеното „Как си могла? Точно с този идиот“ на Макс бе последвано от поне толкова гневното „През онази седмица бяхме разделени“ на Кики.

Каролине затвори прозореца. Тя видя как Макс гневно побягва, после отново се обръща, тиква нещо в ръката на Кики и пак изчезва.

Малко по-късно Кики се върна с виновно изражение при приятелките си. Тя развълнувано погали бузата на Грета, която нищо не беше разбрала от препирните на родителите си.

Приятелките наобиколиха Кики. Очакваха обяснение.

— Искал е да ми направи предложение — подсмърчаше тя и показа едно бижу от шарено стъкло. — Сам е проектирал пръстена. А аз развалих всичко.

Единствено Естел се осмели да попита критично:

— Е, и? Негова дъщеря ли е?

Кики я погледна ужасено.

— Нямаше как да не чуем разговора ви — обясни Юдит.

— Разбира се, че Макс е бащата — каза енергично Кики, направи пауза и добави вече не толкова убедено: — Най-вероятно. Макар че…

Тя се огледа безпомощно.

Ева беше шокирана:

— Не говориш сериозно.

— Друг ли си имаш? — притисна я Каролине.

Фактите трябваше да се подредят.

Кики прехапа устни:

— Грета прилича на Макс, нали? Ушите, косата? Цялата е на баща си. Вие как мислите? Нали е очевидно, че е негова дъщеря?

— Имала си друг и Макс е научил? — обобщи Каролине.

Кики кимна:

— Той е безкрайно разочарован от мен. И най-вече свекърът и свекървата ми.

— Те и по-рано не те харесваха — каза не особено деликатно Естел. — Още преди да изневериш на наследника им.

— Не съм му изневерила — отбраняваше се Кики. — Това беше в седмицата, когато бяхме скъсали.

Приятелките завъртяха очи. Кики и нейните безкрайни истории с мъже ставаха постоянен източник на неприятности.

Само Ева се поинтересува какво означава другият мъж в живота й:

— Беше ли важен за теб? Този другият?

— Това не беше нищо. Почти нищо — заяви Кики. — Беше само малко секс и много неудобства. Беше толкова за кратко, че едва успях да запомня малкото му име. Исках да си докажа, че напълно съм приключила с Макс.

Юдит го рече направо:

— Какво ще стане, ако се окаже, че отдавна преживяната бомба със закъснител е баща на Грета?

— Толкова ли е важно това?

Естел кимна:

— Когато майките се уморят, е нужен баща на място. Питай ме мен. Самата аз съм от такова семейство.

Ева се мъчеше да вразуми Кики:

— Въпросът кой е биологичният баща на Грета никога няма да ти даде мира. Грета ще усети, че криеш нещо от нея. И все някога ще те попита за истината.

— Мислила ли си да направиш тест? — попита Каролине.

— Толкова се страхувам да не загубя Макс.

Естел поклати глава:

— Ако някога ми потрябва човек, който да оправя каши, определено няма да потърся Кики.

Ева поде още по-енергично:

— Ако си оплескала нещата, това си е твоя работа. Но Грета трябва да знае истината.

— Ужасно съм уморена — рече сломено Кики. — Безкрайно много енергия ще ми е нужна, за да се открия отново.

— Можеш да се разположиш в цялата ни стая — реши Каролине. — Аз ще се преместя при Естел.

— Така ли? — недоразбра Естел.

— Да — потвърди Каролине.

— Единственото хубаво на това да скъсаш с някого по време на отпуск е, че куфарите са стегнати — изстена Естел.

Половин час по-късно Каролине търсеше място за четката си за зъби и крема Нивеа по препълнените рафтове в банята в стаята на Естел сред осемдесет тубички, кутийки, кремове, тинктури, гъбички, четчици и пудри.

„Мнозина от нашите гости не смеят да се погледнат в огледалото, защото не искат да разберат колко много се отразява начинът им на живот на тялото им“, беше обяснила Беа Зенгер. Естел се грижеше лично за всеки сантиметър от тялото си, от косата до ноктите на краката. Тя се търкаше, белеше, мажеше с крем, решеше и скубеше най-самоотвержено. Каролине се смая от този арсенал от инструменти и принадлежности. Повечето дори не знаеше как се казват.

— Това всичкото ли го използваш? — попита тя.

— От стреса на съжителството получавам обриви — извини се Естел. — Най-вече ако е с Кики.

Тя се загърна в хавлиения си халат, който, както показваше надписът, си беше взела от Дубай, докато беше в Бурж халифа. После отиде до леглото си и с нещастна физиономия потопи пакетче чай в чаша гореща вода.

— Аз съм самото пиещо нещастие — каза тя.

Пет минути по-късно Естел беше заспала.

Нямаше и десет часа. Каролине усети как у нея се надига паника. Приспивателното на Беа Зенгер не помагаше. Пред прозореца трептяха сенките на прилепи. Ако можеше поне да си намери някаква работа из замъка. Най-добре щеше да е да събуди Естел, която с маски на очите и ръцете спеше своя разкрасяващ сън.

Нощта се стелеше пред нея като зейнал черен тунел. Дванайсет дълги часа до съмване. Каролине мислено се опита да нареди пъзела. Бащинството на Грета можеше да се установи с елементарен тест, случаят на Ева беше по-тежък. А собствените й проблеми бяха изритани съвсем на заден план. Важното беше, че е с приятелките си.