Моника Пец
Седем дни сами (2)

2

— Но какво става с дамите? — попита Люк.

Собственикът на френския ресторант гледаше недоумяващо към вратата. Единствено Юдит се появи в уреченото време в „Ле Жарден“. Тя нито имаше семейство, нито мъж до себе си, нито отговорна професия. Нищо и никой не й пречеха да бъде точна. За нея беше мъчение да седи сама на заредената за петима маса. Тя нервно мърдаше на стола си. Усещаше съжалителните погледи на останалите гости. Поне да имаше смартфон. Ако сърфираш в интернет, изглеждаш зает и важен. Телефонът на Юдит обаче беше толкова стар, че освен да говори по него и да праща и получава есемеси, за друго не ставаше. Но дори и така тя рядко го използваше. Заради облъчването и защото нямаше смисъл. Откакто бе починал Арне, телефонът й мълчеше през повечето време.

— Да ти сервирам ли вече? — попита Люк.

Юдит поклати глава. Мразеше да се храни сама.

— Каролине сигурно всеки момент ще се появи — каза утешително собственикът на „Ле Жарден“. — Винаги е точна.

— Тя сигурно още разговаря с доверителя си — предположи Юдит.

След пилигримското пътешествие успешната адвокатка по наказателно право работеше повече от всякога.

„Питам се дали Каролине изобщо забелязва, че с мъжа си живеят разделени“, шегуваше се понякога Естел.

Юдит не се засмиваше. Тя беше последната, на която подобаваше да се шегува с Каролине. Все пак бе дала известен печален принос в разпадането на брака й с Филип. Когато Арне умираше от рак, Юдит беше потърсила утеха в обятията на съпруга на Каролине, Филип първо й беше домашен лекар, после — приятелско рамо и накрая — любовник. По време на пилигримския поход тайнствената любовна афера излезе наяве. После се оказа, че Юдит не беше нито единствената, нито последната му любовница, Филип изчезна от живота й. Гузната съвест обаче продължаваше да бъде неин всекидневен спътник. За съжаление единственият й спътник.

Люк й сервира предястието в малка чинийка. Той беше удивителен човек. След пътуването до Лурд Юдит работеше четири дни в седмицата като помощничка в „Ле Жарден“. През първия вторник от месеца обаче я обслужваха като гост. По-рано все си мислеше, че работата в гастрономията е напрегната. Но сега гледаше на „Ле Жарден“ като на остров на блаженството. Сервитьорството беше една от малкото професии, за които съществуваше понятието край на работния ден. За разлика от приятелките й, на Юдит не й се налагаше постоянно да отговаря на имейли или да очаква запитвания. Дори Естел, която като богата аптекарска съпруга си позволяваше да не работи в истинския смисъл на думата и да делегира всички неприятни задължения на друг, беше под стрес. Противно на разбиранията си, тя се бе нагърбила с отговорната задача да организира едно голямо благотворително събитие на голф клуба. Оттогава беше постоянно под напрежение. Самият въпрос какво ще облече за случая опъваше нервите й до скъсване.

— Ей сега ще дойдат — утешаваше я Люк, докато носеше втора чаша Просеко. — Ще сервирам.

Жалко, че не можеше да се влюби в него. Един-единствен път Юдит се бе опитала да му разкаже за проблемите си. За това как често има усещането, че е някак изолирана от приятелките си.

„Разбирам, беше отговорил Люк и бе погледнал с характерния си дълбокомислен поглед. И при мен е така. Всеки път, когато се играе мач между кьолнския футболен клуб и баварския.“

Юдит се радваше, че поне Кики, подобно на нея, търси баланса в живота си. Кики, дизайнерката, беше донесла от пилигримския поход, освен успешния проект за ваза, и един по-особен сувенир. Този сувенир се казваше Грета, беше на шест месеца и половина и причината отношенията й с Макс Талберг да станат по-сериозни от тези с многобройните му предшественици. При това Макс беше едва на двайсет и четири и на всичкото отгоре — син на шефа на Кики. Всъщност на бившия й шеф. И ако в началото нейният нежелан свекър все още се надяваше, че тя ще премине през живота на първородния му син като тежък бронхит, остро, но мимолетно, то бързата поява на внучката му Грета му отне и последната илюзия. Кики и Макс деляха едно легло, обща трапеза, домакинство и разходи. И въпреки всичко бяха на мнение, че Грета е най-хубавото нещо в живота им. Юдит завиждаше на приятелките си за техния пъстър, пълноценен живот.

В девет и половина, след напразно очакване, с четири чаши Просеко и една чиния хляб и маслинена тапенада в стомаха, Юдит се затътри към къщи и видя, че е получила още четири есемеса. Изобщо не й се четеше защо нито една от приятелките й не бе успяла да дойде в „Ле Жарден“. „Така не може да продължава повече, написа тя. Нека отпътуваме за няколко дни, преди всекидневието да ни погълне.“