Моника Пец
Седем дни сами (33)

33

Гладът измъчваше Каролине. Тя се настани в трапезарията петнайсет минути преди началото на постния обяд. Подобно на всички останали, Каролине нямаше търпение да поеме нещо различно от чай и вода. Участниците в септемврийския курс очакваха с обнадеждени физиономии дълго бленувания обяд. Не изглеждаха особено здрави. Лицето на Симоне гореше във всички тонове на червеното, а лицето на Валкюре дори беше леко посиняло. Страничните ефекти се бяха проявили.

— Защо да нямаме бюфет? — попита недоволно Кики. — Като у Талберг. Изглежда толкова привлекателен, че Макс и Грета май не могат да се откъснат от него.

Откакто Ванеса се бе появила в кадър, не се чу нищо повече от Макс и Грета.

— Той се забавлява на празника. Е, и? — успокояваше я Каролине. — Ако ти беше останала в Кьолн, Макс щеше да те вземе.

— Всичко ми стана ясно — изтърси възбудено Юдит без никаква връзка с разговора. — Знам всичко.

— Станало ти е ясно ли? — попита нервно Ева.

— Седем километра с почукващи щеки сред природата и вече всичко ти става ясно. Мога точно да ви разкажа кой защо е тук — рече победоносно Юдит и плъзна поглед към членовете на групата.

Съсредоточаването само върху себе си затормозяваше дамите. Особено Естел, която бе любопитна да научи доколко може да се довери на способността си да познава хората.

— Симоне ми разказа целия си живот — докладва Юдит. — Почивката й се провалила, сестра й е ужасна, не може да понася шефа си, а колегите й са простаци. Истинска страдалка.

Симоне компенсираше липсващото натоварване на челюстите с постоянен порив да говори. След Юдит тя си беше намерила друга жертва в лицето на Хаген Зайфритц.

Гласът й се носеше из цялата трапезария:

— Кой се грижеше за болната ни майка? Кой сменяше памперсите? Кой организира болничната помощ и кой оправи купищата застрахователни бумаги? Но когато стана въпрос за наследството, сестра ми беше на линия. Първа.

Хаген Зайфритц стоеше безпомощен пред този словесен водопад, който се изсипваше над него. Всяко кимване насърчаваше Симоне да се гмурка още по-дълбоко сред ударите на съдбата, които са вгорчили живота й.

— Още един вид отрова, която се разтваря — каза Каролине.

— Тя е родена като жертва и като жертва ще си умре. Не се търпи — прошепна Юдит на приятелките си.

Естел беше нетърпелива:

— Разбрахме за Симоне. Кажи за другите. Руската балерина…

— … се казва Елизабет и е шеф на отдел в една мюнхенска компания за здравни застраховки, а нейната дясна ръка е…

Юдит ги изгледа с очакване.

Ева изстена:

— Нямам представа. Но мога да ти изброя председателите на Федералната република.

На Кики й беше напълно все едно дали сянката на Елизабет е някоя седемнайсета братовчедка или лична прислужница. Очите й бяха насочени към точката, от която единствено можеше да се очаква спасение: вратата на кухнята.

— Коремът ми предпочита да знае къде се бави супата — каза тя.

— Прислужващото й лице е дъщеря й Луиза — разкри Юдит. — Наскоро разведена.

Естел остана разочарована от прозаичната съдба. Никакви пенсионирани прими, никаква украинка, никакъв разкъсан бандерол и вместо да се остави да я мами третият й съпруг, Елизабет се беше омъжила за единствения си мъж.

— Щастливо. От над трийсет години — осведоми ги Юдит.

— Моят брак няма да изкара и две години — въздъхна Кики. — Но дори така ми е личен рекорд.

У нея се надигна ревност. Вечното чувство, че все нещо не е достатъчно. Гладът отнемаше последните й сили.

— Макс само е отскочил у родителите си. Това не означава нищо — намеси се сега и Юдит.

Думите й не звучаха убедително на Кики.

— А офицерът? — попита нетърпеливо Естел.

— Хюго е шофьор. Току-що е загубил любовта на живота си — прошепна Юдит с драматичен глас.

Хюго седеше вглъбен в себе си до дакела и дамата.

— Шефът му е председател на Управителния съвет на един енергиен доставчик. Трийсет и четири години са правили всичко заедно. Срещи, командировки, екскурзии, коледно пазаруване, посещения в публичен дом. Този човек не предприемал и крачка без него — разказваше вдъхновено Юдит, сякаш това беше световноизвестната история на Ромео и Жулиета.

— И после? — попита Кики. Съдбата на влюбените веднага привлече вниманието й.

— Личен срив. Безработен. Ден след ден. А шефът? Не му се обадил нито веднъж. Нито един-единствен път. Винаги бил гледал на него като на служител. Никога като на приятел.

Юдит така се вживяваше в хорските съдби, та човек би казал, че лично е присъствала в тях.

— И сега започва ново начало? — попита Кики.

— Шефът му е известен с лошия си начин на живот. Хюго иска да го надживее поне със сто години.

— На мен той ми разказа, че е женен — обади се Каролине.

— Жена му го намирала за най-голямата скука под слънцето — осведоми ги Юдит.

— И права ли е? — попита с жив интерес Естел.

— Хюго казва, че тя винаги е права — рече Юдит. — В това поне със сигурност.

Хюго вече изобщо не приличаше на офицер. Беше съблякъл формалната униформа и сега бе облечен в шарени панталони с басти и извадена върху тях риза. Само логото на малкото джобче, което правеше ризата му служебна, напомняше за неговото минало.

— Ще стана на сто и двайсет и после ще закрия фирмата — чуха те гласа му от съседната маса. Звучеше отчаяно.

Фалк беше прав, когато предложи да не си разказва историята всеки. Хюго беше пристигнал в Ахенкирх. От неговата порядъчна, сдържана фасада още на втория ден не бе останало нищо.

— А за Лео Фалк? — попита Ева възможно най-небрежно. — Не научи ли нещо и за него?

— Дете на бежанци от Судетите, търговско обучение в една дъскорезница, завършва вечерно училище, следва икономика, после става управител в една фирма за хранителни стоки. От хиляда деветстотин деветдесет и трета година е наемател на замъка — издърдори Юдит. — Беа Зенгер ми разказа.

Тяхната ръководителка по постене обикаляше масите и се осведомяваше дали всички от групата са добре.

— В замъка е едва от няколко години. Първо е дошла да пости, а после останала. Заради Фалк. Заради него се е отказала от всичко — добави Юдит.

— Не изглежда особено щастлива — забеляза Ева.

— Фалк не е точно мъжът мечта — обясни Юдит, която беше събрала цялата тази информация от подочути клюки. — Женил се е два пъти. Има четири деца от три връзки. Доколкото знам…

Ева цялата се изчерви. За щастие вниманието на всички беше привлечено от друго. Вратата на кухнята се отвори. Тържествено, сякаш бяха инсигнии на властта на крал, младият готвач внесе супените чинии. Кики беше щастлива, че най-после ще получи нещо за ядене.

Ако предишния ден се налагаше Беа Зенгер да обяснява правилата на хранене, на втория ден разговорите се прекратиха от само себе си. Само един човек все още беше недоволен.

— А суфльорката с плетката? — прошепна Естел, докато сервираха супата.

— Ръководител на отдел към финансовия институт Регенсбург. Данък върху дружествата. От шест седмици си е вкъщи. Уволнена.

— Нула познати — установи разочаровано Естел.

— Шест познати — въздъхна Кики и се загледа унесено в лъжицата си. — Имам шест люспички мая.

Тя звучеше така, сякаш е намерила златно съкровище.

— Това е най-хубавото, което ми се случи днес.

Готвачът й намигна заговорнически. За първи път този ден Кики засия. За съжаление по грешни причини.