Моника Пец
Седем дни сами (73)

Заключение

Алтмюлтал наистина съществува. Но за жалост не селото и замъкът Ахенкирх. Жалко. Иначе веднага бих отишла там за една седмица.

Заедно с чудесната си редакторка и приятелка Керстин Глеба, която със своите знаменити сдържани предисловия („Решението, разбира се, си е твое, но…“) ми помагаше да погледна в правилната посока. Ще вземем и Петер и Айме. Така или иначе, ще прекараме още една седмица, в която ще бъда предимно пред компютъра.

Няма да минем и без верните си спътници: Кристиян и Рут, Андреа и Марк, Петер (от НН), Джейн, Петер и Йоланда, Гезина и Флориан, Пиа и Паула и Махаела. Децата, кучетата и хамстерите, разбира се, също са добре дошли.

И за да не си лягат всички рано, трябва да вземем и симпатягите от отбора на Кипенхойер и Вич, благодарение на които оживяват не само белите страници, но и вечерните събирания и празните дансинги. Няма да пропуснем и Марк Конрад. Въпреки опасността да намеря на следващата сутрин на бюрото си седем нови проекта.

Почетно място в замъка ще заемат моите любими хора Петер Ян, Лоте и Сам, които всеки ден търпеливо наблюдаваха как отивам на заточение при работата си.

За съжаление замъкът Ахенкирх е изцяло плод на въображението ми. Така че не ми остава нищо друго, освен да ви благодаря на всички. За изслушването, за вдъхновението, за подкрепата, за насърчаващите разговори, четенето и куража, търпението и забавността.

„Всеки недостатък си има предимство“ е казал големият нидерландски философ Йохан Кройф. Предимството е: поне ще го отпразнуваме. Минимум седем часа. Каквото и да става.