Моника Пец
Седем дни сами (57)

57

Четирийсет килограма ябълки чакаха да бъдат обелени и обработени. Из кухнята се носеше сладкият аромат на ябълков компот и канела. Юдит, която се чувстваше ненужна и излишна, бе предложила доброволно помощта си. Работата в кухнята беше за напреднали постещи. Двете с Беа белеха солидарно една до друга. Коленете им се докосваха.

— Вярваш ли в провидението? — попита Беа.

— По-скоро не — рече Юдит.

Тя отдавна не знаеше защо остана в замъка. Наистина ли беше бясна на Каролине? Или искаше да бъде с Беа?

— Един-единствен път в живота си съм се опитвала да си гледам на ябълка — каза Беа. — Исках да разбера с кого ще отида на заключителния бал в школата по танци.

— Да си гледаш на ябълка ли? — попита Юдит.

Беа показа как се прави:

— Най-напред обелваш ябълката. После хвърляш обелката зад лявото си рамо. На пода се образува буква. Това е буквата на голямата ти любов.

— Може ли да му се вярва? — учуди се Юдит.

— Хвърлях седем пъти, докато се образува желаната буква. Въпреки това не стана. С първата целувка. Толкова плюнки.

Тя погледна внимателно Юдит.

— Първата ми целувка беше с Удо Крумбийгел — каза Юдит.

Чувстваше се напрегната. Много напрегната. Разговорът за целувки с Беа я объркваше.

— Носех шини на зъбите — запелтечи Юдит. Погледна Беа в очите. Те бяха станали сиви. Сиви като очите на котка. — Здрави шини, с гума. Бях си стиснала здраво устните. Удо Крумбийгел нямаше никакъв шанс.

— Може ли да пробвам още веднъж? — попита Беа.

Юдит я погледна втренчено.

— С обелките от ябълка — допълни Беа. — Кой знае, може да хвърля някое Ю.

Главите им се приближиха една до друга, когато Тобиас ненадейно застана до тях. Беа моментално се отдръпна от Юдит и се съсредоточи върху рязането на ябълките. Правеше се, че не забелязва Юдит.

В този миг Юдит видя ясно бъдещето си. Без леене на куршум, без ябълкови обелки, без гледане на ябълка. Първо идваха потайностите, после — увъртанията. „Само въпрос на време е да се опознаем… Първо трябва да си изясним най-важното… Все още не е подходящ моментът да кажем истината.“ Вече беше чувала тези изтъркани фрази. От Филип. И накрая двамата с Каролине се събраха, а тя отново остана сама. Юдит разбра защо я беше довела съдбата в Ахенкирх. Животът ти предлага една и съща задача дотогава, докато я решиш. Юдит не желаеше повече да си разменя тайни целувки с човек, който не държи на нея. Нямаше ни най-малко желание да бъде отдушник на увяхналата връзка на Беа. Хората се обичаха, изневеряваха си, разделяха се, преоткриваха се. А тя оставаше встрани от живота.

Юдит стана рязко.

— Къде отиваш? — попита Беа.

Юдит не отговори. Тя беше решила да не се оставя повече на разположение на съдбата. Нямаше да бъде ничия любовница. Нито обект на нечии забежки. Никога повече. Щеше да направи това, което правеха приятелките й. Щеше да отиде в селото и да разпита из селското тържество. Ако не можеше да помогне на себе си, поне да помогне на Ева.