Моника Пец
Седем дни сами (35)

35

— Доста напреднах — рече Ева на телефонния секретар. — Тази вечер Фалк ще ми покаже замъка.

Много й се искаше да разкаже на Фридо за разкритията си. Странно беше, че не можеше да се свърже с нито един член от семейството си. Шестима души, което значеше шест мобилни телефона, три стационарни и един служебен номер на Фридо. Никой не вдигаше. Ева потисна глождещото я чувство, че нещо не е наред. Сигурно плуваха заедно? Или се пързаляха с кънки? Лене не беше ли поискала да ходят в центъра за акули?

Ева ускори крачка и отново се присъедини към лекцията за билките, която трябваше да съкрати следобеда на постещите. Снабдена с права лопата, тризъбец и дебели ръкавици, тя се опитваше да се съсредоточи върху отличителните знаци на вратигата, да се запознае с възможностите за подготовката на снопите или да прояви интерес към реколтата и съдържанието на живовляка. Мислите й постоянно се отнасяха другаде. Разясненията на Беа Зенгер за лечебните свойства на билките се стрелваха покрай нея като музика от асансьор.

— Наред ли е всичко? — попита загрижено Юдит. Освен Ева, тя единствена от приятелките се бе присъединила към Беа Зенгер.

Ева вдигна палец нагоре. А в действителност се чувстваше като при първата си среща. Два пъти се проваляше пред Фалк. Тази вечер щеше да направи добро впечатление. Ева само искаше да се чуе с децата си. Какво беше препоръчала Лене на Давид, когато той поиска съвета й за една среща?

„Искаш ли тя да те харесва?, задаваше Лене насочващи въпроси на брат си. Тогава няма никакъв смисъл да се правиш на някой друг.“

Децата й бяха по-мъдри от нея. Колко часа още оставаха до разходката из замъка? Вече нямаше търпение да разпита Фалк.

Единственото положително нещо в нейното объркано душевно състояние беше това, че постенето не й тежеше. Така или иначе не й беше до ядене. Чашата плодов сок, която сервираха на гостите в шест и половина, бе напълно достатъчна на Ева. А обикновено не спираше да се занимава с ядене. Дори в болницата по време на кафе паузите се разменяха рецепти, обсъждаха се обезмаслени петминутни снаксове, говореше се за диети, спореше се и за полезността на безвъглехидратната храна. Ева беше ходеща таблица с калории. За жалост не се въздържаше от ядене на неподходящи неща в неподходящо време. Въздържаше се само да се наслаждава на кулинарни прегрешения. Ева установи учудено, че срещата с Фалк измества назад любимата й тема.

Тя отиде доста рано във вътрешния двор. За да разбере с ужас, че специалната лекция нямаше да е толкова задушевна, колкото си беше представяла. До кладенеца чакаше Юдит.

— Ти откога се интересуваш от история? — попита объркано Ева.

Погледът на приятелката й се промени.

— Изобщо не се интересувам — добави без заобикалки тя и погледна сияещо към Фалк. — Просто ми е любопитно кое би накарало човек да дойде тук и да създаде нещо такова.

Фалк бе следван от неизбежните Айзерман. Ева се страхуваше от най-лошото. Сигурно двамата учители бяха разгледали достатъчно замъци през живота си, за да му се притичат на помощ. Накрая цялата група се оказа до кладенеца. И петте приятелки.

— Нека се възползваме от ситуацията — прошепна тя на Ева.