Моника Пец
Седем дни сами (31)

31

Ева бързаше към гробището. Беше използвала суматохата по време на причастието, за да се измъкне от църквата. Ушите й бяха чули правилно. Пред „Дивата патица“ отсреща кръжеше на своя мотопед един видимо разтревожен Емерих. Бялата му коса беше залепнала по главата, ризата му бе наполовина измъкната от панталона, босите крака стърчаха от домашни пантофи. Той веднага позна Ева, когато тя прекоси малкия площад и се отправи към него.

— Мислите, че съм изкуфял, нали? Мислите си, че не съм с всичкия си.

— Напротив — уверяваше го тя. — Мисля, че можете да ми помогнете.

— Относно хиляда деветстотин шейсет и пета — подхвана отново Емерих предишния им разговор.

— Спомнихте ли си нещо? — попита развълнувано Ева. Надяваше се службата да се проточи малко.

— Разбира се, че си спомням онази година — каза Емерих. — Питайте ме нещо. Питайте ме кой е бил тогава председателят на Федералната република. Знам всички председатели. Всички.

— Вчера щяхте да ми разкажете нещо за Регине — напомни му Ева. — Регине Бекман.

Трябваше да се досети. Емерих не отговаряше на въпроси. Ако вчера беше обсебен от зеленчуковата тема, днес духът му заброди из дебрите на историята.

— Теодор Хойс беше първият председател на Федералната република — шепнеше той заговорнически на Ева. — Беше приятел на Алтмюлтал. Айхщет е сред най-ценните неща в Германия. Това го каза той!

При вечната борба със забравянето Емерих изравяше знанията си така, сякаш искаше да се увери, че информацията му още е на сигурно място.

— И кой дойде след Хойс? — попита развеселено той.

Ева нямаше представа. Не знаеше нито кой е наследил Хойс, нито как би могла да отклони Емерих от историческия преглед. Знаеше само, че нито селището, нито мястото бяха подходящи за викторина на историческа тематика.

— Любке, Хайнрих, а после Шеел, Валтер Шеел продължи възторжено Емерих. — Изправен в жълтата кола — повиши глас той и църковните камбани забиха. Нямаше смисъл. — Всички ги имам в архива. Всички. И Вайцзекер. Снимал съм го. При откриването на канала Рейн-Майн-Дунав. Всичко съм снимал.

Ева се обнадежди. В писмото на Фалк, което беше намерила на тавана, пишеше, че Емерих притежава цели сандъци стари снимки. Може би там щеше да се намери нещо.

— Може ли да го разгледам? Архива? — попита предпазливо тя.

Емерих кимна, веднага остави мотопеда и тръгна към входа, без да поглежда дали Ева го следва. Той отвори вратата на „Дивата патица“. Отвътре ги удари мирис на гостилница, на бира, мас и печени вкусотии и на Ева й се зави свят. Нищо чудно, по телевизията даваха какви ли не прославени детективи, но нито един от тях не се бе подложил на аскетизъм и между другото да разследва случаи. Изобщо никой от детективите по телевизията не се страхуваше да задава въпроси, нито пък се боеше да чуе отговорите им. Още преди тя да влезе в гостилницата, се появи нова беда. От горичката до гробището приближаваше група туристи. Весело размахващи щеки. Беа Зенгер радостно пристъпи към Ева. Групата по скандинавско ходене я следваше по петите.

— Да не би да сте решили да се откажете? — извика Беа още отдалече.

Семейство Айзерман изгледаха Ева с дълбоко презрение, задето я бяха хванали да се предава в лоното на порока и калориите.

— Всеки има кризи. Важното е да можем да ги преодоляваме — продължи Беа Зенгер.

Групата стоеше около нея и чакаше с любопитство да чуе отговора на Ева.

— След половин час ще имаме постна храна — окуражи приятелката си Юдит. — Тогава ще се радваме, че сме издържали.

На селския площад се появиха първите поклонници. Ей сега и Роберта щеше да се върне в гостилницата си.

Ева реши да отложи за по-късно опита си да изтръгне нещо от Емерих:

— Ще се върна в замъка с Каролине.

Групата вече беше тръгнала, когато Беа се сети за още нещо. Тя се обърна и отново се върна при Ева.

— Говорих с господин Фалк. Ако желаете, тази вечер ще ви покаже замъка. В седем ще ви чака до кладенеца.

Ева отново доби кураж. Какво я интересуваха нея зеленчуци и председатели на Федералната република! Явно беше време за план Б: нападение на врага.