Моника Пец
Седем дни сами (47)

47

Тази сутрин бяха трима. Естел, вътрешната й нерешителност и непокорният домашен дух, който й нашепваше, че без кафе не може да понесе физическото натоварване. Нито компанията.

„Ако по време на постенето не се движите, рискувате да загубите мускулна маса“, звънтеше гласът на Беа в главата й.

Доставчици, пощальони, занаятчии: цели групи от населението нямаха привилегията да стават късно. В тази категория попадаха и почиващите постещи. Групата се събираше на поляната, за да натоварва мускулите си заедно с помощта на малки скачащи топки. Естел не мислеше, че едно общество трябва да си ляга с кокошките, птиците и ранните червеи. Ставането навреме много се надценява. Утринната гимнастика също.

— Не ми говорете — предупреди приятелките си Естел. — Реално още не съм се събудила.

С мокри крака и настръхнала кожа тя зъзнеше на поляната и търкаляше една крещящо пъстра скачаща топка на фона на средновековен пейзаж. Ако сега се появят извънземни, без съмнение ще помислят земните жители за луди. И с право, считаше Естел. До нея Юдит даваше най-доброто от себе си. Тя беше образцовата ученичка на Беа.

— Гърбовете върху топката, краката на земята, ъгъл от деветдесет градуса, ръцете зад ушите — казваше с придихание Беа. — Десет пъти нагоре, първо левият лакът, после десният, като се сменят. И едно, две, три.

Всички се тормозеха. Хаген Зайфритц стенеше, Валкюре скимтеше, дуото майка и дъщеря се показа учудващо подвижно, а Юдит беше влязла в ролята на треньорка. Естел се опита да склони тялото си да направи коремно-мускулни тренировки въпреки ранния час. С движението си можеше да даде добър пример на червата си и да ги прикани да ускорят дейността си.

— Четири, пет, шест и сееееедем.

— Чувствам се като изцеден парцал — изпъшка тя.

— Питай ме аз как се чувствам — оплака се Ева.

— И как се чувстваш? — осведоми се Естел.

— По-добре не питай — изохка Ева.

Естел издържа до осем. На девет тя изгуби равновесие и рухна в мократа трева, където бе поздравена със сърдечно изкрякване от Хелмут и Ханелоре.

— Може ли човек да си почине от постенето и да си поръча нещо за ядене? — попита тя, гледайки кръвнишки проскубаните патици.

Групата се разконцентрира, равновесието също. Подивялата топка на Естел събори Хаген Зайфритц от спортния му уред. Великанът се свлече странично от топката си и повлече със себе си и Симоне, затискайки с тялото си „Хроника на заводите Дорш“, която Ева непрекъснато мъкнеше със себе си.

— Добре ли сте? — попита Хаген другарката си по съдба.

— Не ми говорете. Аз страдам — промърмори Естел.

Тя нищо не усети от обещаната забавност на мероприятието. Но за сметка на това се изостриха сетивата й. Изпотеният Хаген излъчваше миризма, която някак си напомняше за професията му.

— Толкова съм уморена — оплака се Естел. — Цяла нощ сънувах кошмари.

— Сигурно е свързано с отделянето на отровите. Сега всичко възприемате по-интензивно — обясни Беа с мекия си глас.

— Това са обонятелни кошмари. Мечтая си за забравените домашни пантофи. И за чай. Кофа, пълна с чай.

— Това е жажда. Трябва да пиете повече течности — изписука госпожа Айзерман. — Винаги съм казвала: пиеш, пиеш и пак пиеш.

На четвъртата сутрин всички отрови се бяха разтворили и търсеха вербалното си освобождаване. Настроението беше раздразнено и агресивно.

— Искате ли глътка вода? — опита се да посмекчи ситуацията Беа.

— Ако е с уиски, с удоволствие — отвърна Естел, чието вътрешно домашно духче не й даваше мира.

— Не забелязвате ли, че постоянно пречите на групата — смъмри я госпожа Айзерман. Погледът й обходи останалите постещи в очакване на одобрението им.

— Това беше шега, само една шега — изсъска Естел.

Разбира се, и господин Айзерман имаше какво да каже по темата.

— Всички правим това доброволно — добави той.

— Вие може би — поклати глава Естел. — Мен ме принуждава „Шанел“.

Настъпи суматоха. Едни искаха да продължат, други спореха, трети се оплакваха, Хелмут и Ханелоре бърбореха, вързаният дакел беснееше, тъй като двете лакомства още не се бяха приближили. Групата беше на крачка от идеята да започне да се замерва с подскачащите топки.

Беа кипна.

— Просто си затворете устата — нареди на Естел тя.

И светкавично се обърна към Айзерман, които вече бяха отворили уста да я поздравят за храбрата постъпка.

— Това се отнася и за вас двамата.

Естел се обърна към Ева:

— Явно лечебното гладуване не действа особено отпускащо. Поне не за онези, които ни го преподават — рече тя толкова високо, че всеки да я чуе.

— Урокът приключи — обяви Беа с треперещи ъгълчета на устата, обърна се и побягна навън.

— Тя си върши работата, при това добре — възнегодува Юдит.

— Това заради мен ли беше? — смая се Естел.

— На друг си показвай капризите — смъмри я Юдит и хукна след своята треньорка по постене, която беше изчезнала в посока към замъка