Моника Пец
Седем дни сами (64)

64

Толкова беше объркано. Над замъка се спускаше последната вечер. Моментът на помирение между Естел и нейния костюм на Шанел беше настъпил. Тя бе свалила шест килограма. И всичко от горната част. Горната част на ръцете, гръдната обиколка, бедрата, главата. Само задникът си беше на мястото. Беше заоблен и все още заемаше мястото, където ципът трябваше елегантно да се плъзне нагоре. Теоретично. Полата не й даваше да диша. Все още.

От двора се чуха весели гласове, които изпълниха партера. Валкюре пееше, дакелът ръмжеше, Симоне се смееше с Хаген Зайфритц и шофьора. От скосените прозорци на кухнята към двора се носеше аромат. Цял следобед в кухнята беше като гълъбарник. На курса по готвене те бяха приготвили собствена прощална вечеря и се бяха запознали с цяла палитра леки, вегетариански рецепти.

— Най-важното е да се готви просто — каза Беа. — Спомнете си за регионалната кухня. Разберете какво ражда родната ви земя: спанак, пащърнак, цвекло, овес, бъз, млечка. На всеки перваз има място за кухненска и билкова градина.

Беа изглеждаше особено развълнувана от предстоящото сбогуване.

— Това е последната ми група — добави тя. — През следващата година ще се ориентирам към нещо друго.

Семейство Айзерман си бяха разменили многозначителни погледи. Нямаше да е голяма загуба и тях ако питат, бяха твърдо „за“. Юдит гледаше безмълвно към Беа.

Естел се смая. Какво имаше между двете? И как щеше да се държи Филип на вечеря? След ужаса с костюма Естел предпочиташе да си тръгне. Но по-лошото от една твърде тясна пола беше това, да изпусне нещо.