Моника Пец
Седем дни сами (32)

32

Църковната служба беше свършила. Пред портата на църквата знаменосците на доброволческия отряд на пожарникарите бяха заели местата си. По инсигниите на защитния отряд се пръскаше светена вода, която гарантираше и за идната година благословията на Католическата църква.

Каролине следваше Роберта и предполагаемата й дъщеря, които бяха напуснали главната алея, за да се отбият за последно до един гроб. Това беше семейният гроб на гостилничарите, най-големият в ахенкирхенското гробище. Той датираше още от 1823 година. Към момента Вили беше последният Кьорнер, намерил тук последна почивка. Датата на неговата смърт блестеше по-светла от датата на предците му. Беше 1 май 1965. Бил е на трийсет и три години.

— Кажете на приятелката си да остави Емерих на мира — изръмжа й Роберта. Тя беше изчакала Каролине пред гробището.

— Вашият девер е показал на приятелката ми зеленчуковата градина — обясни Каролине. — Нищо повече.

Тя не посмя да каже на Роберта за истинските мотиви на Ева.

— Казала е нещо на Емерих, което ужасно го е разстроило. Цяла нощ е бълнувал. И говореше за Дорш. Наложи се да повикаме „Бърза помощ“ да му сложат инжекция.

— Всъщност какво му е на него? — попита Каролине.

Роберта се ядоса.

— Чухте какво каза свещеникът. Нека оставим миналото на мира.

Каролине навърза сведенията, които бе получила от Ева за белега на Емерих.

— Свързано е с пожара. Емерих е бил на мястото на пожара. В „Дивата патица“. На първомайското тържество през хиляда деветстотин шейсет и пета — продължи тя.

Ефектът от подпитването не закъсня.

— Емерих беше ударен от една греда по главата, когато искаше да извади брат си от горящата гостилница — призна Роберта.

Каролине се сети за думите на свещеника.

— И досега не е станало ясно какво е предизвикало пожара? — не отстъпваше тя.

— Гледайте си вашата работа — изсъска Роберта. — Оставете ни на мира. — Тя енергично задърпа дъщеря си нататък.

Ева, която се беше скрила от Роберта, се доближи до приятелката си. Каролине я погледна с любопитство. Вероятно Ева беше разбрала още нещо.

— Вече знам всички председатели на Федералната република.

— Става ми все по-неясно — отвърна Каролине.

Как се връзваше всичко? Вили и Емерих Кьорнер, „Дивата патица“, пожарът, Регине?

— Ще говоря с Фалк — реши Ева. — Ще започна тази вечер, по време на разходката.

Каролине знаеше, че приятелката й е права. Сигурно нямаше смисъл да се дълбае повече в рехавите спомени на Емерих, от които излизаха само председатели на Федералната република и други случайно изплували на повърхността откъслеци. Нямаше смисъл да се тълкуват кодираните изказвания на Роберта и тайнствените надписи по гробовете. Ева трябваше да говори с Фалк.