Моника Пец
Седем дни сами (38)

38

— Изчезнали момичета? Стара легенда? Ама че глупости. — Фризьорката избухна в гръмък смях. — Лео си измисля собствени предания. Според него колкото по-пъстри са историите, които се разказват за замъка, толкова повече туристи ще бъдат привлечени.

Дните в замъка се редяха еднообразно. В 8 часа сутрешен чай, 8,30 часа — всекидневната гимнастика, в 9 часа отново чай, в 10 часа начало на дневната програма. Днес предстоеше „Разходка на ума“. Ева беше решила да отиде още веднъж в селото. На фризьор. „Гребен и ножици“ звучеше като къдрене и спрей за коса, като клюки и бъбрене. Естел възторжено се присъедини.

— Един масаж на кожата на главата ме отпуска много повече, отколкото всички тези упражнения, които ме карат да се чувствам като памук — каза тя.

Беше започнал третият ден от лечебното гладуване. Спокойното отпускане още не бе настъпило при Естел.

— Сутринта за малко не изядох пастата си за зъби — рече откровено тя. Надяваше се на утеха. И на алтернативно средство за кураж: — Може би имате от онези прекрасни кофеинови шампоани.

Ева имаше други грижи. Сътрудничките в „Гребен и ножици“ бяха млади. Но скоро изрусената възрастна шефка не я разочарова.

— Искате ли да ви разкажа за двете изчезнали момичета? — прошепна заговорнически фризьорката. — Едното момиче го намериха веднага. И знаете ли къде?

Възрастната шефка направи дълга артистична пауза.

— В дефилето? — опита се да отгатне Естел.

— В „Дивата патица“ — отвърна възторжено фризьорката. — В леглото на Вили.

— Роберта Кьорнер е работила горе в замъка? — попита Ева.

— Разбира се. През нощта офейкала с приятелките си. В Ахенкирх имало само едно място, към което момичетата проявявали интерес. Долу в мазето на „Дивата патица“ падало ядене и пиене, а горе под навеса имало и десерт — подметна фризьорката, като се усмихна.

Един старец, който чакаше реда си за бръснене на пейката до прозореца, се намеси:

— Момичетата, които работеха горе, бяха диви кокошки.

— Идваха от лоши връзки — потвърди фризьорката. — Криминални среди.

Като момиче Регине бе имала какви ли не конфликти със своето строго католическо семейство. Но чак пък да се говори за лоши връзки не беше ли прекалено? Даже криминални? Селските клюки доста украсяваха нещата.

Главата на Естел се скри под някаква каска.

— А другото момиче? — попита Ева. — Него къде го намериха?

— Намериха го години по-късно. Как се казваше тя? Русата? Юрген? — попита фризьорката.

Тя светкавично се обърна. Тъкмо навреме, за да хване мъжа си, който се измъкваше тайно през вратата. Юрген, чийто огромен корем и мустаци Ева вече беше забелязала на масата за постоянни посетители, се отказа от предателското си намерение.

— Нямам представа — каза той.

— Дето всички тичахте по нея — настояваше фризьорката за отговор. — Целият ти футболен отбор.

Хрумна й още нещо:

— Дето пееше. Много кокетно. Приличаше на малка Мерилин Монро. Или както там се казваше другата блондинка?… „Може би, може би, може би“ — затананика тя.

Кожата на Ева настръхна.

Старият шеф не искаше да говори за това. Очите му заблестяха неспокойно.

— Нищо такова не си спомням — отвърна енергично той.

— Онази, дето все се мъкнеше с Лео. Онази досадница — настояваше жена му. — Как се казваше тя?

— И какво стана с нея? — не издържа Естел. Явно каската не беше толкова шумоизолирана, колкото се надяваше Ева.

— Беше изтръшкала цялото село — отговори осведомено старецът на пейката.

— По някое време забременя и никой не желаеше детето да е от него — допълни фризьорката.

— Тогава селото се успокои — включи се отново мъжът. Явно му се говореше още. — Тя вече нямаше приятели.

— И после е изчезнала? — попита Ева.

— Отведена. От разгневените си родители — обясни фризьорката. — Завинаги.

Естел остана разочарована.

— Не е много подходящо за сюжет на приказка.

Ева се питаше кое от тези гадости можеше да се приеме за чиста монета. Регине цял живот търсеше мъж, който да й разкрие нови светове. Вярваше в свободната любов, два пъти се беше омъжвала и имаше неколцина приятели. Но чак пък селска повлекана? На шестнайсет? Ева не искаше да повярва на тези клюки. Най-вече не желаеше да търси потенциалния си баща сред половин футболен отбор.

— Какво стана с нея? — пак поде Естел.

— Повече не се появи в селото. С никого.

— Може и тя самата да не е знаела кой е бащата — извика старецът.

На Ева й бяха дошли до гуша онези псевдоморалисти, които с лека ръка раздаваха присъди. Сега разбираше защо пасторът бе държал такава остра проповед. Дори толкова много години след случката в селото се издаваха и раздаваха присъди с най-голяма страст. Ева скочи. Дойде й твърде много.

— Може ли да се обадя по телефона? — попита тя. Естел погледна изпод каската си. Какво й ставаше на приятелката й?