Моника Пец
Седем дни сами (72)

72

Силен туш постави началото на концерта. Регине поклащаше глава в такт с музиката. Олга весело танцуваше зад щанда си, когато Ева се приближи. Майка й не смееше да задава въпроси. Тя изрови от чантата си собствена смес от подправки и поръси с нея яденето, което Давид й бе донесъл от бара.

— Откакто бях в Индия, все ми се струва, че на европейската храна й липсва тънкият вкус — извика тя в ухото на Ева.

Регине бе останала вярна на себе си. Сигурно сама си вярваше, че може да управлява самолет по-добре и от пилота, ако само малко се поупражнява. За всеки случай беше убедена, че човек може да заобиколи дневния ред.

— Не можах да го направя — призна Ева.

— Благодаря. — За първи път от много време Регине нямаше готов съвет.

Беше странно. Ева бе отишла в Ахенкирх да търси баща си. А намери майка си. Разбра защо бе постъпила така.

— Тайните са като картофи — обясни Регине. — Ако се варят достатъчно дълго, разпукват се от само себе си.

— Ще му кажа. Утре — отвърна остро Ева. — За такова нещо трябва да се говори на спокойствие. Без Олга.

— Когато я няма Олга, когато е удобно, когато децата пораснат, така започнах и аз. Междувременно минаха четирийсет години. Сега бих загубила много повече, отколкото бих спечелила.

— Обичаш ли го? — попита Ева.

Регине спря да яде. Тя погледна към естрадата, където Шмиц подскачаше като малка гумена топка и пееше. Той разпръскваше добро настроение и жизнерадост. Регине се усмихна неволно:

— Понякога.

— Това не е отговор — укори я Ева.

Майка й остана непреклонна:

— Понякога го намирам за ужасно тесногръд. А понякога отново се влюбвам в него. И тогава замечтавам да бяхме съвсем обикновено семейство.

— Имали ли сте любовна авантюра?

Регине подскочи.

— Накъде биеш? Беше само веднъж. Една забежка.

— Дали да повярвам?

Регине кимна сериозно.

— Всеки може да прави секс. Но четирийсет години да не правиш секс с мъж, когото чувстваш близък, е цяло постижение. — Тя се обърна към Олга. — Не мога да си представя да съм на нейно място. Ако се бяхме оженили, щяхме да сме разведени от трийсет и осем години и да сме спрели да си говорим. А така ще останем заедно, докато смъртта ни раздели.

Избухнаха аплодисменти. Шмиц пристъпи към микрофона, за да обяви следващото парче.

— Има песни, с които започват големи любовни истории. Винаги когато ги чуваш, се сещаш за първата си любов. И това, което е произлязло от нея.

И после запя. Старата песен. На Дорис Дей. Която Регине някога бе пяла за него.

Не искаш да признаеш любовта си.

И как тогава аз да разбера?

Ти винаги ми казваш

може би, може би, може би.

Очите на Ева се насълзиха. От нищото се поя ви една ръка с носна кърпичка. Кики хлипаше от чиста солидарност. Каролине, Юдит и дори много заетата домакиня Естел бяха дошли на концерта и застанаха до Ева. Хванати за ръце, те слушаха музиката. Защо любовта беше толкова сложно нещо? А приятелството — толкова просто? Ева знаеше, че приятелките й са тук заради нея. Макар че намеренията й се провалиха. Те пак щяха да ядат, да пият, да бъбрят, да клюкарстват, да се смеят, да се карат и да се сдобряват. И веднъж годишно да ходят заедно на екскурзия. Догодина. Всяка година. До края на живота си. Ако междувременно не се случеше нещо. А утре щеше да говори с Шмиц. Утре. Със сигурност.