Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sieben Tage ohne, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Людмила Костова, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- karisima (2016)
Издание:
Моника Пец. Седем дни сами
Немска. Първо издание
ИК „Enthusiast“, София, 2013 г.
Редактор: Велислава Вълканова
Коректор: Людмила Стефанова
Предпечат: Митко Ганев
Художник: Барбара Тобен
ISBN: 978-619-164-169-0
История
- — Добавяне
42
Каролине продължаваше да следва групата. Юдит остана безкрайно дълго вглъбена в себе си. Искаше правилно да усети земята под краката си. Но за съсредоточаване върху същественото и дума не можеше да става. Тя още мислеше за разговора им.
— Само можем да се радваме, че Филип е вън от живота ни — каза Юдит и разкриви болезнено лице. Нейните градски стъпала трудно понасяха острите камъни.
— А ако не е вън от моя живот? — попита Каролине.
Юдит ни най-малко не се впечатли:
— Разбира се, че не е. Бяхте женени двайсет и пет години. Сега си насред нещо като траур. За всяка година по един месец…
Юдит я разбираше, все пак беше прочела всичко попаднало й за възможността и шансовете на едно позитивно начало. По официални данни Каролине не беше изминала и половината път. Неофициално го беше съкратила.
— Има двойки — поде предпазливо Каролине, — които след раздяла отново се събират.
Юдит спря ужасено:
— Дори не си го и помисляй. Това е само защото си си втълпила, че Филип е единственият мъж за теб.
Каролине се сепна. Имаше ли нещо такова? Нараненото самолюбие ли беше това, което я запрати отново в обятията му? Или това бяха истински чувства? С острите камъчета под краката разбираш точно какво изпитваш, но другото не е толкова просто.
— И аз се чувствах като теб — разгорещи се Юдит. — Мислех си, че всичко ще се оправи, Филип ще дойде и ще се извини. И после ще можем да бъдем приятели. А то какво? Никакво обяснение. Нищо. Едно голямо нищо — възмущаваше се тя. — Такъв човек не е способен на самокритика. А на промяна пък — още по-малко.
Каролине усети, че й кипва. Да хулят мъжа й беше едно. Да го хули Юдит беше съвсем друго.
— Откъде знаеш това? Той може да се промени.
— Глупости — отсече Юдит. — И за кога. Знаеш ли какво ще направя, ако сега застане пред мен? Ще му извия врата със собствените си ръце.
Левият крак на Каролине цопна в тиня. Между пръстите й се показа кафява каша. Не беше много трудно да се постави правилната диагноза: кравешко лайно. Идеална илюстрация на положението.