Моника Пец
Седем дни сами (54)

54

— Какво става с Юдит? — попита Ева.

Юдит се кикотеше, смееше се, кокетираше с Хаген Зайфритц. По време на утринната гимнастика тя буквално летеше над поляната. Въпреки ранния час.

Беа Зангер се отказа от по-нататъшни опити с подскачащи топки и йога и показа на поляната пред замъка упражнения по двойки с щеките за скандинавско ходене. Те бяха за стягане на тялото. Бързата смяна на свиване в лакът, подпиране с щека, свиване в коляно и пресечна стъпка създаваше условия за голямо натоварване. Кики се отказа от ползването на гимнастически уред. Вместо него тя въртеше Грета, която много се забавляваше да я подхвърлят във въздуха и после да полита надолу към земята.

Каролине се чувстваше като пребита. Времето летеше. Оставаха й само два дни. Още четирийсет и осем часа. Програмата беше по-разнообразна в сравнение с предишните дни: в 8 часа утринна гимнастика, в 9 часа чай за закуска, в 9,30 часа разходка с лодка по Алтмюл. Тя се надяваше, че по време на съвместния излет ще има възможност още веднъж да се опита да говори с Юдит. Дори по време на упражненията по двойки приятелката й остана недостъпна. Тя правеше упражненията с Беа. За упражненията по двойки Каролине избра Ева, Кики се въртеше с Грета, а Естел дори не се появи. Нейните вътрешности се солидаризираха и обявиха стачка. Тя отново бе отворила вратата си. За съжаление.

Каролине упражняваше притискането на ръце с Ева.

— Радвам се, че ще бъдем извън замъка. Поне половин ден да видим нещо друго — каза Ева.

— Ще се включиш ли в разходката с лодка?

— Как ще се прибера, без да съм видяла нещо от Алтмюлтал? — отвърна Ева.

Тя сияеше. Странна еуфория я беше обзела. Вероятно защото много по-лесно се беше намъкнала в екипа си за джогинг.

— А Роберта?

— Тя ще почака.

Каролине се смая:

— Това да не е нов вид невъзмутимост като ефект от постенето?

— Малодушие — призна си Ева. — Страхувам се от нея.

Каролине кимна. Разбираше я. Тя самата проявяваше малодушие.

Докато правеха общите упражнения на чист въздух, Каролине чу някаква кола да се изкачва по планината. Мимоходом регистрира шумното затваряне на врата и възторженото крякане на патиците, които бяха тръгнали към паркинга, за да подготвят подобаващо посрещане на новодошлия. Обикновено Каролине имаше шесто чувство за неприятности. Но мозъкът й беше толкова отпуснат, че не забелязваше сигналите. Макс се е върнал, мина й през главата, докато изпълняваше упражнения с Ева и щеките. Времето я притискаше. Колко я притискаше, Каролине разбра едва по пътя на връщане към замъка. Във фоайето чакаше един познат силует. Два дни по-рано. Без причина. Той стоеше тук. Филип. Каролине за малко да получи инфаркт. Тя трескаво се огледа. Не си го беше представяла така. Приятелките й още бяха до кладенеца, за да си напълнят шишетата с вода след тренировките. Юдит никъде не се виждаше.

— Трябваше да дойдеш в петък — поздрави с упрек Каролине своя все още съпруг.

— Не можех повече да чакам вкъщи — призна Филип. — Откакто те няма, не мога и да спя нормално.

Каролине беше неподготвена. Косата й бе залепнала за черепа, тениската — за корема. Всеки ден Беа Зенгер увеличаваше натоварването. Веднъж свикнала с постенето, на Каролине й стана приятно да изпробва собствените си граници. Но когато други правеха това, далеч не оставаше очарована.

— Не изглеждаш особено отпочинала — смъмри я Филип. — Явно тези седем дни пост не ти понасят.

— Стана голяма каша — добави Каролине.

— Знаех, че няма да реагират добре.

Тя много се учуди — може би Филип си мисли, че през цялото време е ставало въпрос само за него.

— Още не съм успяла да им кажа за нас — призна му Каролине.

После трескаво се заоглежда към коридора.

— Значи е време — рече Филип.

Тя обаче не мислеше така. Гласовете от двора се чуваха все по-ясно. Каролине бе проявила нерешителност и сега трябваше да си плати за това. Омразните изненади. Мразеше, когато в съда се окажеше, че някой клиент я е лъгал. Предпочиташе ясните отношения.

— Налага се да се махнеш. Веднага. Не искам Юдит да вижда това.

— Трябва да говоря с теб — настояваше Филип.

— По-късно — рече Каролине.

Гласовете се приближаваха все повече. Още имаше време да се потърси изход за бягство.

Филип не отстъпваше:

— Важно е.

Вратата се отвори. Чуха се гласовете на Естел и Кики.

— Ако искаш, да излезем. Малко разнообразие ще ни дойде добре.

На Филип му хрумна светкавична идея. Той отвори първата врата, която му попадна, и повлече със себе си Каролине. Озоваха се в тъмното, сред прахосмукачки, парцали и почистващи препарати. Гърбът на Каролине се притисна в дръжка на метла.

— Повече не мога да живея без теб — призна Филип.

Тя слушаше разсеяно. При опита си да заеме по-удобна позиция, Каролине си оплете крака в кабела на прахосмукачката. Беше направо смешно. Само допреди две години тя беше сериозен адвокат по наказателни дела с подреден живот. Сега си уреждаше тайни среши в хотели и из мухлясали килери, Филип обгърна бедрата й. — Просто я прикрепяше.

— Винаги съм си мечтал да имам афера с миришеща на пор жена — прошепна той и я целуна.

Каролине не се възпротиви. Никога не си бе представяла, че собственият й съпруг може да се превърне в такъв откачен любовник. Любовните приключения с Филип бяха изненадващи и вълнуващи. И абсолютна катастрофа.