Моника Пец
Седем дни сами (60)

60

Отговорът на Роберта беше „не“. Не, не можела да си спомни. Не, нямала представа. Не, едва ли е имала нещо общо с Регине.

— Но ако искате да си купите лотариен билет, за мен ще е удоволствие.

Тя подаде на Каролине кофата с лотарийни билети за Червения кръст.

Въпросите не спираха да валят.

— Защо приятелката ви не говори с Регине? Тя сигурно знае.

— Не всички обичат да говорят за минали неща.

— Напълно разбираемо — каза Роберта и се отдръпна, за да продължи с продажбата на билети.

Каролине се огледа около „Дивата патица“. В магазина светна. Това сигурно бяха Емерих и Ева. Колко време щеше да мине, докато Роберта забележи, че нещо става там?

— Защо полицията не е успяла да намери предполагаемия причинител на пожара? Ами Емерих? На него би могло да се гледа като на евентуален извършител.

Роберта се изнерви.

Каролине не отпускаше примката:

— Мога отново да разследвам пожара. Следователските методи доста са се променили от миналия век.

— Кого го интересува това?

— Цялото село — отвърна студено Каролине. Това беше заплаха.

Роберта се приведе:

— Регине обичаше забавите. Като всички момичета горе. Пусках ги в „Дивата патица“ през задната врата. Тя обичаше да пее. Когато идваха момичетата, тук имаше и момчета.

— И кое момче идваше заради Регине?

— Откъде да знам? — отби въпроса Роберта.

— Високият непознат! Него ли сте заподозрели за пожара?

— Когато имам време за празни приказки, ще ви се обадя. — Роберта отблъсна Каролине и се обърна на другата страна. Погледът й зашари сред празнуващото множество.

— Виждала ли си Емерих? — попита тя дъщеря си, която малко по-нататък говореше с кмета.

Дъщеря й поклати глава. Роберта стана неспокойна.

— Ще проверя дали не е вкъщи.

Но още преди да се обърне, Юдит й препречи пътя.

— Искам да си купя един билет — каза тя с широка усмивка.

Каролине се радваше, че приятелката й отново е сред тях. Още повече се зарадва, когато Юдит започна бавно да рови за пари и да вади цент по цент, докато спретне сумата за билета. В ярко осветения прозорец на магазина се виждаха силуетите на Емерих и Ева. Ако Емерих продължаваше да се мотае, нищо нямаше да се получи. Естел се изправи пред Роберта. Юдит й бе подсказала една идея.

— Колко билета имате общо?

— Хиляда.

— Ще ги купя. Всичките.

Роберта се шашна.

— Всичките ли?

— Всичките хиляда — отсече Естел. — Без тези, които вече са продадени.

Каролине стисна ръката на Юдит.

Тя само кимна.

— Ще се справим — каза обнадеждено. — Все някак.