Моника Пец
Седем дни сами (46)

46

В долината падна мъгла, мракът плътно бе обгърнал замъка. В тъмното едва се очертаваха контурите на бойниците и кулите. Четвъртият ден от лечебното гладуване беше започнал, но не по начина, по който трябваше. На втория етаж на отопляемото крило в коридора трепна светлина. Денят беше започнал. Поне Грета, която гръмогласно изрази негодуванието си, даде да се разбере, че е време за закуска. Преуморената Кики зацапа по чорапи и на пръсти към кухнята с дъщеря си на ръце.

В полунощ бе написала имейл на Макс. Ще направим тест. Отговорът на Макс беше също лаконичен и ясен. За ДНК теста ще свършат работа и четката ми за зъби, и биберонът на Грета. Идната сряда ще са готови резултатите. Животът профучаваше покрай Кики. Всичко ставаше много бързо: аферата с Макс, заживяването им заедно, загубването на работата, Грета, а сега и разривът: ако продължаваше със същото темпо, можеше да попита Хаген Зайфритц за подходящо гробно място. Кики нямаше представа как е редно да постъпи. Знаеше само, че се нуждае от малко почивка.

Фалк й беше дал да разбере, че двете с Грета са добре дошли в кухнята на персонала до края на постната седмица. Той я посрещна с току-що направено кафе и ухаещо хлебче.

— Приличам на Рудолф, червеноносия северен елен — извини се Кики.

Обясненията с Макс я бяха извадили от релси.

Фалк придърпа едно детско столче и му сложи възглавнички от кърпи за съдове, така че Грета да е добре подпряна. Тя го погледна сияещо. Малката илюстрираше идеално думите на Лео Фалк от първата вечер: Грета преценяваше хората без оглед на миналото, статуса и перспективите, Фалк беше приветлив, Фалк й харесваше. Животът беше хубав.

На Кики й се искаше и тя да гледа така на нещата.

— Досега не съм имала връзка, която да издържи — призна си Кики. — На принципа съм без общи планове и без закуска.

— С дете е трудно. И много вредно за здравето — рече Фалк и побутна към нея хляба и чинията с масло, шунка и кашкавал.

— Свекърът и свекървата ми са знаели през цялото време. Няма да е ново за тях.

— Можете много повече, отколкото си мислите.

— Така е — съгласи се Кики. — През последната година научих много. Само ми дайте мляко с пяна, и ще напиша името ви в кафето. Ненадмината съм в аранжирането на кафе.

— Цял саботаж е, че работите там. Вие саботирате самата себе си.

Фалк й подаде блок и молив.

— Някога бях управител. Знаете ли какво обичахме да правим със студентите, които наемахме при нас? Те трябваше да опишат живота си. Задачата беше да придадат положителен обрат на всичко, за което си спомнят.

— Разтрогнати връзки, неясно бащинство, безработица, страхотна история на успеха.

— Вие ще ги свържете в едно. Сама — каза Фалк и потропа с пръсти върху листа.

Грета запищя радостно. Тиктакането на часовника беше забавно.

— Предпочитам да рисувам, а не да пиша — рече замислено Кики.

— Първа точка. Можете да рисувате.

— Имам само един крак, което е прекрасно, защото така чифтът чорапи ще се носи по-дълго. Нещо в този стил?

Грета се наведе напред, удари с ръчичка върху листа и каза нещо важно, което само тя си разбра, Фалк и Кики се засмяха. Грета беше горда с успеха си.

— Ще се учудите как всичко ще ви се подреди — продължи Фалк. И повече нищо.

Беа, вече в спортно облекло за сутрешната гимнастика, се появи в кухнята.

— Повече няма ли да участвате в програмата? — попита тя.

Беше се усъвършенствала в изразяването на ням упрек. Не го каза директно, но въпреки това Кики имаше усещането, че бърка някъде.

— Може би друг път — обеща тя. — Не че не ми е харесало. Напротив.

Беа трепна с клепачи, сякаш животът и без това беше пълен с разочарования. Сипа си чай.

— Не издържах докрай — извини се тихо Кики.

— Какво говорихме преди малко? — настояваше Фалк.

— Ще се отпусна с дъщеря си. Само ние двете — опита се да даде положителен обрат на провала си тя. — До идния понеделник сме без задължения.

В помещението настъпи тягостна тишина. Грета съжаляваше, че хубавата игра свърши. Тя удари по листа с надеждата, че намусените възрастни пак ще се засмеят. Но те не го сториха.

Кики бе станала неволен свидетел на отчуждението в една двойка. Никакво докосване, бегла целувка, знак за близост, физическото отчуждение беше онова, което и двамата се мъчеха да прикрият. Беа Зенгер и Лео Фалк вече никога нямаше да разказват с грейнали очи как са се запознали. Всяко начало е магическо: мъчиш се да станеш рано, макар че не си свикнал да го правиш преди девет часа, сервираш масата, сякаш лично кралят ще ти дойде на гости, опитваш се да готвиш суфле, въпреки че готвенето не ти е силна черта, и откриваш и най-незабележимия дефект по кожата си. Лео Фалк и Беа Зенгер вече бяха оставили зад себе си фазата „Можеше поне да се обадиш“. Беа не удостои Фалк дори с поглед. Беше се предала. Нямаше смисъл да мърмори, че прекарва твърде малко време вкъщи, прекалено много работи и сервира без предупреждение закуска на участничка в пост. Тези двама души повече нямаше какво да си кажат. Освен задължителните неща, свързани с всекидневието.

— Душът в стая трийсет и четири не работи.

— Стаята на Айзерман ли?

— В Бад Пирмонт такова нещо не може да се случи — изимитира Беа пискливия глас на госпожа Айзерман.

— Ще се погрижа — отвърна нервно Фалк.

— Така каза и вчера — укори го Беа. — А Емерих е сложил новата градинска ножица някъде, където никой не може да я намери. Защо още го наемаме?

Кики отбеляза наум в списъка на позитивите си радостта, че й бе спестена съпружеската враждебност с Макс.

Грета се засмя, сякаш Фалк и Беа бяха най-големите клоуни под слънцето. А може би наистина бяха. Беа си тръгна, без да каже „довиждане“, Фалк се почувства длъжен да даде обяснение:

— Аз съм като треньор по футбол. Разбирам от тактика и теория. Което далеч не означава, че мога да вкарам гол.

— Как беше при вас? — попита Кики.

— Обичайното: твърде рано женен, твърде рано станал баща, прекалено отдаден на работата, лекомислено захвърлящ нещо, необмислено започващ отначало. Два пъти развеждан. И дори при третия опит провал.

Той каза всичко това мимоходом, делово.

— За мен е твърде късно. Но вие имате още половин живот, за да подобрите положението.

Вратата отново се отвори рязко. Беа беше забравила нещо. Тя извади някаква бележка от джоба на панталона си.

— Някоя си Регине Бекман звъня вчера четири пъти — каза тя. — Дъщеря й трябва непременно да й се обади. Имаме ли тук госпожа Бекман?

— Регине Бекман ли? — сепна се Фалк. — Сигурна ли си?

— Някоя от твоите обожателки? — попита дръзко Беа.

— Регине Бекман е майката на Ева — изтърси Кики.

С безстрастното поведение на Фалк беше свършено. Кики взе молива и надраска първото си изречение на листа. Не съм единствената с объркан интимен живот.