Моника Пец
Седем дни сами (6)

6

— Лечебно гладуване! Ще ни се отрази добре на всички, не мислите ли? — предложи възторжено Ева.

Беше изминала една седмица от падането по стълбите. Юдит бе настояла за тази нетърпяща вече отлагане среща и за това, най-после да се определи целта на годишната екскурзия, която все отлагаха заради Грета. За всеобща изненада, Ева първа даде предложение.

— Лечебното гладуване не е просто диета, балансиране на калории — обясни тя, — а цяла концепция за освобождаване от излишните килограми посредством мисловна концентрация.

Ева дори бе избрала подходящото място. Някакъв си Ахенкирх:

— Един замък в Алтмюлтал. Отдалечен, самотен — романтика сред природата. Идеален за нас — осведоми ги тя като че с желание да ги убеди. — Не е нужно да търсим друго място.

Каролине се изненада от напористостта, с която приятелката й предлагаше идеята си. Обикновено пак-лекуващата-лекарка беше погълната от своето всекидневие. Не беше в състояние да прави дългосрочни планове.

Аз съм „за“, беше стандартното й изречение, когато приятелките планираха годишната си екскурзия. Относно пък семейната почивка Ева се присъединяваше към желанията на четирите си деца или на мъжа си Фридо. Тя редовно се озоваваше в твърде скъпи клубни хотели, в които аниматорите, заредени с патологично добро настроение, винаги успяваха да я надушат веднага щом заспеше на шезлонга.

Пред приятелките Ева оправдаваше поведението си така: „Какво ме топли, че ще отидем, където аз искам, когато всички други ще са недоволни.“ Нейната склонност да съдейства никога не я напускаше. Дори в болницата тя не отстъпваше от навика си първа да се присъединява, когато колегите се уговаряха по повод рождени дни, сватби и други щастливи и повратни моменти в живота.

„Нищо чудно, че на мен ми липсва жертвоготовност, казваше Естел. Ева е получила двойна доза.“

Разглезената аптекарска съпруга беше майсторка на това, да се освобождава от неприятните задачи и да се посвещава изцяло на хубавата част от живота: грижата за самата себе си. Обикновено тя предлагаше за годишната екскурзия на приятелките някой безбожно скъп хотел с пълно обслужване и ароматерапия.

Преди Естел да успее да вземе думата, Ева започна да излага аргументите си. Тя се заоплаква надълго и нашироко от коледното напълняване. От това, което беше лепнала на бедрата си миналата година и влачеше чак до лятото и което без никакво съмнение трябваше скоро да свали.

— В REWE^[1] в Клетенберг вече са пуснали първите меденки — жалваше се Ева. — През септември те са най-вкусни.

Каролине изглеждаше озадачена от вербалната канонада, която се носеше от Ева. И при най-добро желание не можеше да си представи как така тази страстна готвачка се прехласва по перспективата да се откаже от ядене за седем дни. Заради няколкото килограма? Ева беше лекарка. Много добре знаеше, че каквото и да смъкнеш с една седмица гладуване, после веднага си го връщаш. Защо беше толкова важно за нея да отидат в Ахенкирх?

Мисълта за групово постене така въодушеви приятелките, че освен Каролине никоя от тях не се впечатли от необичайната настоятелност на Ева. По темата за теглото иначе толкова различните дами бяха единодушни.

— За седем дни ще се напъхам в номер нула? Аз съм „за“ — обяви Естел.

Тя се бореше с новия си костюм на Шанел, който бе избрала за голямата благотворителна вечер на голф клуба.

— В магазина ми стоеше идеално — жалваше се тя. — Само дето не можех да седна. Поне не, ако държа и да дишам.

Юдит, приятелката, залитаща по духовното, нямаше собствено предложение. Затова пък идеята за отричане на телесното с помощта на мисловно въздействие силно я привлече.

— Постенето може да предизвика състояния на опиянение — оживи се тя. — Без никаква дрога.

— И на мен не би ми било съвсем излишно — потвърди Кики, която все още се бореше с килограмите след бременността.

И преди Каролине да си състави предположение за това, какво се крие зад ярко изразената активност на Ева, приятелката й я изненада за втори път:

— Защо да не тръгнем веднага? Още другата седмица.

— А децата ти? — попита Каролине. Тя вече нищо не разбираше.

— Така или иначе, няма подходящо време — отсече кратко Ева.

Шестнайсет години Каролине полагаше усилия да я убеди, че въпреки семейните задължения трябва да се включва в годишната им екскурзия. Шестнайсет години тя увещаваше приятелката си да дава по-голяма самостоятелност на семейството си. И нима сега Ева щеше да се подчини на такова спонтанно решение? Никакви инструктажи, никаква подготовка? Никакво предварително готвене седмици наред? Никакви чаршафи с изписани указания, които да помогнат на семейството да преживее в кризисния период без мама? Никакво чувство за вина? Поведението на Ева беше толкова странно, че чак и другите вече го забелязаха.

— Ще оставиш Фридо сам с децата? Просто така? — смая се Естел.

— И майка си? — поде и Юдит.

От една седмица Регине лежеше в болницата със счупен крак и несчупим потенциал да опъва нерви. Разбира се, в болницата, където работеше Ева. Приятелките знаеха колко активно се грижи Ева за майка си.

Само Кики мълчеше. Макс й беше пратил имейл. „Тя е йога“, пишеше той. Отдолу — снимката на една блажено спяща Грета. Беше легнала по корем. Пухкавите бебешки ръчички беше кръстосала пред главата си, коленцата свити, а дупето в памперса беше вирнато нагоре. Кики се развълнува. Никога не бе предполагала, че една бебешка снимка може да предизвика сълзи в очите й. Макар че ясно се виждаше къде се е настанила така уютно Грета: беше легнала по диагонал в едната половина на леглото на Кики.

— Аз съм „за“ скоростното започване на лечебното постене — заяви тя. — Няколко килограма по-малко, и ще мога спокойно да се вместя до Грета в леглото си.

— Кой е „за“? — апелира Ева за бързо решение.

Само за секунда във въздуха се вдигнаха четири пръста. В дъното Люк побърза да отвори бутилка шампанско. Неочаквано бързото съгласие, което традиционно биваше поливано с бутилка „Вьов клико“, го изненада. През шестнайсетте години, откакто петте приятелки идваха в ресторанта му, спорът им относно дестинацията никога не бе продължавал по-малко от час. Каролине още не беше приключила с обмислянето. Нещо тук не се връзваше.

— Постенето не е подходящо за отслабване. Но за подобряване на хранителните навици и неправилния начин на живот е идеално — разясни Ева, сякаш на Каролине й липсваха аргументи.

От съвместното пилигримско пътуване по пътя на Яков Каролине се учудваше на всичко, което правеха приятелките й. Още по-изненадващо за нея беше собственото й поведение. Но предпочете да не говори за това. Нито за странното предчувствие, което я обзе относно плана на Ева. Нито за ключа от хотела, който бе скрила в чантата си. Нито за мъжа, който я чакаше в Савоя. Вместо това тя кимна:

— Постене? Защо не? Нуждая се от пречистване на организма и отпускане.