Моника Пец
Седем дни сами (27)

27

Какво си говорят тези двете през цялото време? От своя еркерен прозорец Естел наблюдаваше как Каролине и Ева, възбудено жестикулирайки, излизат от вътрешния двор и се отправят към паркинга. Странно беше, че Каролине придружава Ева до църквата. Още по-странно беше, че приятелките изобщо са в състояние да извършват физически действия след трийсет и пет часа без твърда храна. И това дори без кафе. Не беше работа за Естел да изчаква и да пие чай. Тя искаше всичко и веднага, а най-много обичаше рано сутрин да си вземе порядъчна доза кофеин. Казват, че пиещите чай обичали изискаността и аристократичната сдържаност. Естел обаче произхождаше от род на зависими от кофеина пушачи с талант да харчат пари. Страстта към силно, току-що сварено еспресо беше наследила от баща си, който бе направил кариера от търговията с отпадъчен метал след войната. Беше й чужда церемониалната суетня на пиещите й чай приятели, които се прехласваха по оригинален дарджилинг^[1] така, сякаш беше френско силно вино. Не й допадаше и новата мода кафето да се прави с мляко. Да не говорим за леко затопления билков чай, който им сервираха тук в стаята за закуска. Недостигът започваше още със закуската. Центровете на удоволствие у Естел бяха накърнени. Кръвообращението й беше зациклило. Болеше я корем, след като след вчерашното изтезание с глауберова сол храносмилателният й апарат съвсем отказа да работи в знак на протест. Само сладкият вкус на малката лъжичка мед, поднесен с чая, смекчаваше отчаянието й от лошия старт на деня.

Тя наблюдаваше недоумяващо от еркерния си прозорец енергичността на другите участници, които се събираха до кулата. Тази внушителна сграда, чийто вътрешен живот беше напълно замрял, служеше за склад. Беа Зенгер раздаде щеки на постещата група. Последна дотича при участниците в похода Валкюре в огромния си, бургундско червен екип за джогинг. След себе си влачеше с въже ядосания дакел. Юдит и Хаген Зайфритц слушаха указанията на Айзерман за правилната употреба на щеките за скандинавско ходене.

— Движението по диагонал подпомага способностите за координация — носеше се из двора гласът на компетентния по всички въпроси господин Айзерман.

Високото говорене му беше станало навик от дългогодишните усилия да достигне и до най-незаинтересованите ученици на последните чинове. Мнимият офицер така несръчно държеше щеката, че за малко да сръга руската балерина. До тях стоеше изящната Симоне, на която щеките й стигаха до раменете. Липсваше Кики. Поне една, която да е с всичкия си.

Естел решително отвори вратата на стаята. Хидроколонтерапия ли? Какво ли се криеше зад това многообещаващо име? По принцип тя се стараеше да не пропусне нищо и да се наслаждава максимално на всичко, което й предлага животът. Всичко, което се наричаше самостоятелна и специална услуга, й звучеше примамливо. Объркващо беше, че никоя от другите врати не беше отворена. Да не би допълнителната услуга да е платена, чудеше се Естел. Може би дори — твърде високо платена. Тя се чувстваше като на Бъдни вечер. Когато не знаеш какви изненади те очакват. Две секунди по-късно очите й се разшириха от ужас. На вратата се появи възрастна дама, толкова квадратна, че почти изпълваше касата. Спокойно можеше да играе роля във филма „Диктаторката“ и имаше глас, който сякаш излизаше от собствените й вътрешности.

— Поръчали сте клизма — каза тя.

Това беше по-скоро констатация, отколкото въпрос.

Болезненият стомах на Естел ликуваше, духът й търсеше изход. Как да излезе от това положение? Жената затвори вратата зад себе си и завъртя ключа.

— Да не ни безпокоят.

Тя носеше найлонова престилка, ръкавици в телесен цвят, които стигаха до лактите, и така приличаше повече на месар, отколкото на медицинска сестра. Може да беше роднина на стопанката на „Дивата патица“, от онзи тип жени, които не търпят възражения. Погледът на Естел се плъзна към гардероба. На вратата му висеше като мотивация костюмът на „Шанел“, който трябваше да облече на благотворителната вечеря. Предчувствието й не я беше излъгало: нищо в живота не е случайно. Най-малко пък ефектната поява в прилепнал костюм.