Моника Пец
Седем дни сами (12)

12

„Този да е на шейсет години? Невъзможно“, дивеше се Ева. Тя влачеше куфара си по остърганите стъпала на витата стълба, водеща до втория етаж с отопляемите стаи. Приятелките бяха настанени в онази част на замъка, която по-рано е била отредена за рицари и благородни дами. Вече се бяха регистрирали на рецепцията. Естел си беше избрала луксозна единична стая с по-широко легло и стратегически удобен изглед към вътрешния двор, а Юдит и Ева — романтичния Наполенов апартамент в наблюдателната кула. Каролине, която щеше да дели една стая с Кики, при вида на цените взела спонтанно решение за двойната стая от най-ниска категория. Нея не я интересуваха нито романтика, нито луксът, а това, да не затруднява хронично притеснената си във финансово отношение приятелка, знаеше, че Кики от месеци спестява, за да не допусне отново да разчита на подаяния от приятелките си.

Но преди да се потопят в рицарската обстановка, те трябваше да замъкнат нагоре по тясната стълба чантите и куфарите си и да обсъдят въпроса колко годишен беше Фалк.

— На шейсет и две е — беше наясно Юдит.

Ева се смая.

— Във фоайето има една картина с надпис. Две хиляди и девета. Леонард Фалк за шейсетия му юбилей.

„Шейсет и две, кънтеше в главата на Ева. Шейсет и две.“ Това означаваше, че по времето, когато е била зачената, той е бил на възрастта на Регине. Шестнайсет! Това ли беше отговорът на въпроса й защо родителите й са се разделили? Нима тя беше продукт на една ранна тийнейджърска любов? Шестнайсет! Малко повече от годините на най-големия й син Давид. Той имаше мотопед, чисто нов смартфон и приятелка. В тази последователност. Как би могъл един шестнайсетгодишен да се грижи за семейство? Ева си представи как подлага осведомеността на най-големия си син на щателна проверка. Предпочиташе да си спести семейни отношения като тези, долу в селото.

Остъклените бойници, които бяха вградени в петнайсетсантиметровата каменна стена, позволяваха да се надникне във вътрешния двор. Фалк маршируваше начело на отряда за прогонване на оси в посока към кафенето. В ръка носеше подходящо смъртоносно оръжие: прахосмукачка.

— Шейсет и две — повтори Естел, която се беше присъединила към Ева. — Все ми е едно какво пие. Искам от същото.

— Абсолютно нищо не пие — заяви Юдит, която беше станала ревностна защитничка на въздържанието. — Редовното постене е най-добрият начин да имаш щастливи старини.

— Щастливи старини — изпръхтя Естел. — Звучи като вегетариански секс.

— Какви са тези безсмислици? — попита Каролине.

Юдит имаше непоправимата склонност не само да си купува книги за самопомощ, но и безрезервно да им вярва. Приятелките се радваха, че са преодолели периода, в който тя размишляваше на глас дали третото измерение има червена или синя аура.

— Ти избираш как да напредваш във възрастта си — нареждаше Юдит. — Не на стареенето. Да на жизнените старини. След една седмица постене ти не само ще се чувстваш с десет години по-млада, но и кожата ти ще изглежда така — поучаваше тя приятелката си.

— Това да не ти е Лурд — възрази й Каролине. — Тук няма чудеса.

— Намирам, че звучи убедително — каза Естел. — Готова съм да повярвам на всичко, което ми обещава вечна младост.

Сигурно щяха да продължат да спорят, ако в този момент не бе настанала какофония от звуци, която сложи край на дискусията им. И четирите телефона съобщаваха едновременно, че са получили есемес. Всички забравиха, че трябва да се отпуснат. Като че беше на живот и смърт, и четирите приятелки грабнаха апаратите си. Каролине първа намери своя.

— Есемес от Кики — съобщи тя. — Да не я чакаме днес.