Моника Пец
Седем дни сами (43)

43

На Макс му бяха необходими три дни, за да си реши проблема с транспорта. Кики реши да се абстрахира от това, че все пак е заел колата от Ванеса Щайн, кабриолет, разбира се. Важното е, че любимите й хора отново бяха до нея. Моментът не беше особено подходящ. След посрещането нямаха много време. Кики не можеше да пропусне нито едно от така наречените хранения, нито всекидневния преглед. Тя изпрати Макс и Грета до селото, в „Дивата патица“, за да се настанят в резервираната стая и да я чакат там. Взе си светкавичен душ, изгълта своя половин литър ахенкирхнер и пререди часовете на всички, за да влезе първа в лекарския кабинет. За отпускане и дума не можеше да става при нея.

Скоро след еуфорията от свиждането настъпи отрезвяването. Докато тя трескаво изпълняваше горе в замъка точките по програмата за постене, Макс и Грета бяха покорили Ахенкирх и се бяха запознали с всички неомъжени дами в селото. Всички лица от женски пол, работещи в „Дивата патица“ без изключение, бяха трогнати от нежните ласки, с които Макс успокояваше ревящата си дъщеричка. В района на „Дивата патица“ имаше твърде много деца без бащи. Грета с нищо не можеше да се успокои. Вечно усмихнатата дъщеря на пекаря, която повикаха спешно по телефона, пристигна специално за да донесе кутия полезен за бебета чай ройбос.

— Ако аз имах такова сладко бебе, не бих го оставила цяла седмица само — каза насмешливо тя, като погледна Макс дълбоко в очите.

Фен групата се разпръсна, когато Кики рязко отвори вратата на гостилницата и, останала без дъх, седна на масата.

— Вода? — попита Роберта със своя дрезгав бас. — Както винаги?

Кики кимна:

— Да не е газирана.

Ревящата Грета протегна ръчички към майка си, но Макс вече беше станал. За да успокои малката, той се заразхожда с нея напред-назад из помещението, следен от възторжените погледи на гостите от женски пол. Дори кухненският персонал наблюдаваше умилено през люка. Кики не можеше да повярва на какъв огромен успех се радваше този млад татко. Макс дори не я погледна. Нито целувка, нито прегръдка, абсолютно нищо. Нещо не беше наред.

— Как беше при родителите ти? — поинтересува се Кики, когато Макс мина покрай нейната маса.

— По-добре не питай — гласеше лаконичният отговор.

— Да, но аз питам — изсъска Кики.

Макс обаче вече се беше настанил на съседната маса, където завърза разговор с две по-възрастни опитни дами, дошли в Алтмюлтал от геоложки интерес.

— Коремче боли ли я? — заинтересуваха се те.

— От памперсите получава обриви — каза компетентно Макс.

Двете дами препоръчаха по избор седящи бани в черен чай или продухване с топъл въздух на бебешкото дупе и дори забравиха за вкаменелостта, която си бяха изсекли от плочите варовик в любителската каменоломна в Блуменберг.

Кики помириса бебешкото шише на Грета.

— Сигурно не понася ябълковия сок — предположи тя.

Никой не я чу какво каза.

— Ти си седи спокойно — обади се неочаквано Макс, когато отново мина покрай нейната маса. Нямаше как и двамата да сноват из трапезарията. — Не се тревожи. Ще се справим и без родителите ми.

Беше повече от ясно, че е имало скандал. Кики предварително изпита вина. През последните месеци разправиите в дома на Талберг все бяха свързани с нея.

Роберта тупна със замах чаша чешмяна вода на масата им.

— Добре сте си вие с такъв мил мъж — рече тя затворнически и изтри една сълза на умиление от ъгълчето на окото си.

Кики хвана Макс.

— Искам да знам какво се е случило — каза заповеднически тя.

— Повече няма да говоря с тях. Това беше. Пари също не искам да ми дават повече — отвърна Макс толкова весело, сякаш това бяха добри новини.

— А как ще си плащаш таксата за следването? — ужаси се Кики.

Тя превърна наум сумата, която Талберг превеждаше всяко тримесечие за следването на Макс за дизайнер в Лондон, в работни часове в кафенето „Кафе на крак“. Покриваше половината й трудов стаж до пенсия.

— Нима да я плащаме — веднага отговори Макс. — Така или иначе, единственият, който иска да завърша следването си, е баща ми.

— Той е прав. Естествено, че трябва да завършиш. — Кики прозвуча така, сякаш му е възпитателка.

— Не е прав. За нищо не е прав — отвърна упорито Макс и отново започна да се разхожда.

Мъжете просто не могат да тъкат на няколко стана, пишеше навсякъде. Повече от една роля е непосилна за тях. В момента Макс беше просто татко.

— Сега Грета е на първо място — каза той.

Кики повиши глас:

— Не е. Ние сме на първо място. Ти си на първо място.

— Какво ти става, Кики? Толкова си нервна.

— Сутринта Мол ми отказа — призна тя.

— И какво толкова? — рече безгрижно Макс. — Сигурно съдбата ти е подготвила нещо по-добро.

— Притеснявам се, че занапред ще трябва да си плащаме всичко. Памперси, шишета, зимно яке, първите обувки. Трябва ни нова кола.

— Не се тревожи — успокои дъщеря си Макс. — Това са хормони. Мама не го мисли сериозно. Има малка следродилна депресия. Или е гладна.

— Можеш ли поне веднъж да си сериозен? — кипна Кики.

Така звучаха гласовете на съпруги, които след четиринайсетгодишен брак мъмрят благоверния си, че отново е забравил на излизане да изхвърли боклука. А те дори не бяха женени. Макс никога не й беше предлагал. Очите й се напълниха със сълзи. Отново.

Макс бе искрено уплашен.

— Ще поговорим за това. Щом толкова искаш. Успокой се. Аз ще се оправя с Грета и когато се укроти, ще се кача до замъка.

Той събра нещата на бебето.

— Не се притеснявай, Кики. Ще те отменя.