Моника Пец
Седем дни сами (49)

49

Времето се промени рязко. Дъждът валеше по стълбите на замъка, барабанеше по покривите, събираше се в забравените водни чаши и плющеше в прозорците. Жълтото осветление в оранжерията светеше бледо от млечната супа навън. Мрачните стени на замъка се стопяваха на фона на сивото небе. Дори Хелмут и Ханелоре не можеха да разберат какво е това време, скриха се в шумата и се умълчаха, изчаквайки развоя на събитията.

Юдит излезе сред природата. Дъждът бе превърнал пътя в пързалка. Няколко планински колоездачи я подминаха. Водата изплиска краката й догоре. Юдит не можеше да направи нищо. Тя трескаво заби походните си щеки в хлъзгавата земя. Закрачи с бодра стъпка по стръмната пътека, която в предишните векове е служила за път, по който се е доставяла вода, натоварена на магарета. Дъждът й действаше добре.

На човек му трябваха шестстотин мускула, за да марширува стегнато и едновременно с това да движи щеките за скандинавско ходене. Юдит се надяваше, че сред тези шестстотин мускула има и такива, които движат центъра на гнева й. И разхлабват напрежението. Тя беше обидена, че никой не я зачита за нищо. Беше обидена, че никой не й дава възможност да се покаже като добра приятелка.

„Исках най-напред да изясня нещата на себе си“, беше обяснила Ева. За разлика от нея, Каролине бе достатъчно умна, за да забележи все пак, че нещо става.

Юдит не беше единствената, потърсила усамотение. От дървесен заслон покрай гората се издигаше тънка струйка дим. От една дъсчена ограда се подаваха чифт крака, обути в маратонки. Тя се приближи още и разбра, че не дребната Симоне се криеше тук. Беше Беа Зенгер.

— Спрях ги след първата седмица лечебно гладуване в Ахенкирх. Осем години оттогава. Сега си взех една от готвача.

Юдит седна до нея.

— Естел не го мисли наистина. Не бива да го приемате лично.

— Лео е по тази част. Да се разбира с гостите — самообвиняваше се Беа. — Той е находчив, измисля предания и прави собственоръчно закуска, ако някой от гостите не издържи. И за всеки има готов съвсем личен съвет. Лео успява да създаде у всеки гост усещането, че е най-важният и единствен гост. И накрая всички са малко влюбени в него.

Юдит се почувства неудобно. Не беше ли и тя самата мъничко влюбена в Лео Фалк?

— Мисля, че се справяте чудесно — каза честно тя.

Беа поклати глава:

— Иде ми да удуша Айзерман. И това ще им е малко. Те са като клонирани. Във всяка група има по една такава двойка, която всичко знае по-добре. И една Естел, която подлага всичко на съмнение.

— Приятелките ми могат да бъдат много досадни.

— На мен Лео ми каза същото, което каза и на Кики Егерс. Написах проект на новия си живот до неговата кулминация. След шест месеца напуснах работа и се преместих тук. Ей така, без да се замисля. Днес се питам какво изобщо търся тук.

— Имате мъж до себе си — рече Юдит.

— Ние с Лео се допълваме идеално — добави Беа. — Той преподава теория, а аз я прилагам на практика. Той прави закуската, аз — вечерята. Аз готвя. Той яде. През уикенда той излиза сред природата. Аз пък предпочитам театъра. Аз обичам морето, а той — планината. Аз искам дете. Той вече си има свои. Аз искам да се оженим. Той вече е женен. За замъка.

— Звучи тежко — кимна Юдит.

— Ние се допълваме идеално — повтори Беа. — Но за съжаление не си подхождаме.

Тя запали още една цигара.

— Нямам желание да започвам отначало. Не и всичко отново. Няма да се справя.

Юдит имаше чувството, че е срещнала самата себе си. Винаги бе мислила, че е изцяло нейна привилегия да бъде нещастна. Докато говореше с Беа, осъзна, че е с една стъпка напред. Живееше сама и понасяше това.

— Преди Лео бях четири години необвързана — призна си Беа. — Не е за мен. За мен е разточителство да живееш сам.

— Дори аз го осъзнах — засмя се Юдит. — Има нещо вярно в думите ти.

— Отдавна се чудя какво ме задържа тук — добави Беа, без да отклони очи от Юдит. Погледът й я прониза като светкавица.