Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (9)

Глава 8

Точно тогава в бара влезе още една жена, екзотична в светлозлатисто сари, което блестеше, докато тя крачеше уверено към масата. Седна и поръча бутилка първокачествено шампанско.

Бе красива. Права черна коса, опъната така силно назад, че разкриваше чистия профил на богиня. Прав нос, къса горна устна, пълни устни, огромни тъмни очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Истински. В тази жена нямаше нищо изкуствено. За разлика от червенокосата, тя дори не се опитваше да мами.

Индийката хвърли бърз поглед към Съни, а после и към Кити. Не даде вид да ги е забелязала. Сервитьорът й донесе бутилката „Ла гранд дам“, която бе поръчала, в сребърна кофичка, по която блестяха ледени капчици. Тя помоли за купичка фъстъци. Гласът й бе висок и напевен.

— И две унции хайвер „Белуга“.

Облегна се назад в стола, тапициран в тъмносив велур, докато сервитьорът наливаше шампанското в деликатна кристална чаша. Беше й необходим само по един бърз поглед към другите две жени в бара, за да е наясно с положението им.

Макар че можеше да играе успешно ролята на аристократка в който и да е индийски мюзикъл, Маха Мондрагон бе израснала в ужасяваща нищета, лишена от семейство, по най-долните, най-жестоките и най-мръсните улици на Мумбай. Като навърши седем, Маха знаеше абсолютно всичко за живота и единственото й желание бе да избяга от тази реалност, в която насилието, бруталността и убийствата бяха ежедневие. Обонянието й, изострено от опита, придобит в тези опасни улички, подушваше злото. Тя познаваше развалата веднага. Усещаше я и сега в червенокосата Кити Рат, чиито змийски очи срещаха нейните през разстоянието, което ги делеше.

Маха извърна глава и отпи от шампанското. След това насочи поглед към красивата жена, седнала на бара, която Кити също измерваше с поглед, който изгаряше, наситен като електричество. Маха забеляза невинността и уязвимостта на Съни. Също така усети, че я измъчва сърдечна болка. И разпозна в нея жертвата.

Дългите обеци на Маха, обсипани със смарагди и рубини, издрънчаха, когато вдигна чашата си. Тя отново усети погледа на Кити. Знаеше, че другата жена преценява скъпата й златна огърлица, обсипана със смарагди. Отказа да срещне погледа на Кити. Не искаше да има нищо общо с нея. Маха бе известна с необичайните си бижута, изработени в Раджастан от занаятчии, усъвършенствали се в занаята векове наред. Огърлицата от тежко злато се виеше около смарагдите, с които бе известен този район, и още около рубините, сапфирите и по-евтините скъпоценни камъни като топази и турмалини. Те бяха истински чудеса на бижутерското изкуство. Тя ги продаваше първо на бижутерии и бутици в Европа, а по-късно откри клон и в Америка. Маха се носеше на гребена на успеха и нямаше да позволи нищо да застане на пътя й.

Бе изминала дълъг път от онзи момент в живота си, когато бе измъчено от нищетата и ужасено седемгодишно дете, само по опасните улици на Мумбай, по което бродеха подли и безчестни хора. Обаче тя никога не забрави произхода си. Бе научила урока си добре.

Любопитна, Съни се опитваше да не втренчи открито поглед в Маха. Прииска й се да бе поръчала шампанско. Обаче нямаше смисъл да поръча цяла бутилка за един човек.

Изпита остра мъка от факта, че е сама. Мак много й липсваше. Отчаяна, улови погледа на бармана и го помоли за бутилка шампанско. Без хайвер. Двамата с Мак обикновено се глезеха с това скъпо удоволствие по Нова година. Купуваха хайвер и пушена сьомга от „Хародс“ в Лондон и омари от „Мейн“. Често се угощаваха в леглото, а двете кучета се сгушваха върху одеялото и нетърпеливо чакаха остатъците. Никога не отиваха на бала, организиран на „Таймс скуеър“. Бяха така погълнати един от друг, че целият останал свят нямаше никакво значение.

О, господи, ето, че сърцето й отново се свиваше болезнено. Не биваше да мисли за Мак. Изведнъж усети главата си празна като балон, чийто въздух е изпуснат, и я завладя паниката на човека, който седи безпомощен в коша. Какво ли правеше Мак в момента? Вероятно вече бе намерил бележката й и може би я търсеше. Може би й беше купил коледен подарък — нещо екстравагантно, което да я върне в прегръдките му… В неговите силни и топли ръце, които я караха да се чувства в безопасност и обичана…

Преглътна сълзите с огромно усилие на волята. „Сълзите са като дъжда“, помисли си. А в Малибу като че ли винаги валеше по Коледа.

Едрите дъждовни капки падаха бързо и тежко върху главата на Мак. Пират го гледаше със съчувствие — никак не обичаше да се мокри и затова Мак го бе взел на ръце. Кучето, тежеше повече, отколкото човек би очаквал, но бе така щастливо, сгушено под сакото му, че Мак нямаше нищо против.

Беше утринта на коледния ден в Малибу. Той се разхождаше по плажа под дъжда и мислеше за Съни. Питаше се къде ли е тя, с кого ли е, дали е облякла красивата червена рокля и е обула секси обувките. Щеше да полудее без нея. Беше се обадил на всичките им познати, беше я потърсил на всички техни любими места. Никой не знаеше нищо или, ако знаеха, не казваха. А и нима той, известният частен детектив, не можеше да намери избягалата си любима?

Дъжд. Ако Съни беше тук, щяха да хвърлят още един пън в огъня, да изпият по едно питие, а от фурната щеше да долита прекрасният аромат на печена пуйка. А сега пуйката бе все още на пазара, в къщата не миришеше на готвено, пред очите му не играеха пламъците на огъня, в ръката му нямаше чаша с празнично питие. Животът като че ли бе приключил за Мак Райли и той го знаеше.

С Пират, сгушен в прегръдките му, той се върна в къщата — дървена постройка от трийсетте години на двайсети век, скътана в самия край на редицата изискани къщи имения на плажа в Малибу. Изкачи дървените стъпала, които водеха към верандата, и остана за миг там, загледан в морето.

Накрая се обърна и влезе вътре. Нахрани Пират, наля си бърбън с лед и се настани на стария диван, застлан с одеяло, по което бяха полепнали кучешки косми. Той бе най-удобната мебел, която Мак някога бе имал, и отказваше да се раздели с него въпреки настояванията на Съни.

Пират седна до него. Нададе тъжен и нетърпелив вой и Мак автоматично протегна ръка и разроши твърдата му козина. Гледаше право пред себе си — в празната камина. И във внезапно опустелия си живот.