Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Пру Хилсън бе обула новите си елегантни червени обувки от „Шанел“, за които, макар и трудно, бе убедена, защото й напомняха за сцени от „Сексът и градът“, любимия й сериен филм за дългите нощи пред телевизора, когато съпругът й отсъстваше „по работа“. Това, че най-после узна истината за отсъствията му, не правеше спомените за онези нощи по-приятни, нито по-лесни за приемане, но онова, което жените са твърдели за покупката на обувки, се оказа истина. Пру се чувстваше по-добре, макар и малко останала без сили, тъй като след последното угощение на Коледа — сандвич с пуешко месо — живееше само на маслини и малки порции храна, която, макар и превъзходна на вкус, невинаги успяваше да утоли глада й, особено в моменти като този. Сега имаше нужда от истинска храна. И то в голямо количество. Отчаяна нужда.

Всъщност копнееше за голям американски бургер. Как се бе озовала във Франция? Ха! Беше необходимо само едно телефонно обаждане и Али й бе казала, че трябва да й отиде на гости и тя ще й помогне. И Пру се бе изстреляла като стрела.

Пристъпи от асансьора и хвърли бърз нервен поглед наоколо. Във фоайето нямаше никого. Е, поне нямаше никого, когото тя познава. Но, о, господи, имаше човек, когото много би искала да познава. Великолепен мъж, чиято тъмноруса коса падаше, коприненомека, над очите и който вървеше с лека и пъргава походка към нея. Еди Йохансен.

— Добър вечер — каза той.

И застана от едната й страна, усмихнат въпросително, докато Пру просто се закова на мястото си. После се осъзна. О, господи, чакаше тя да излезе от асансьора, за да може той да влезе!

Тя измърмори тихо някакво извинение и мина забързано покрай него, забравила напълно за новите високи червени обувки от „Шанел“. Глезените й едва удържаха теглото на тялото й върху тези токчета и й се струваше, че всеки момент ще падне. С пламнали бузи, тя изпъчи рамене, изправи гръб и продължи да върви наперено.

Обожаваше червените обувки. Караха я да се чувства по-добре. Али беше права, краката й наистина изглеждаха превъзходно в скъпите дизайнерски обувки. Пру предположи, че това е причината, поради която жените ипотекират къщите си или продават децата си — за да си купят подобни обувки. Е, това бе просто шега, разбира се.

Още един бърз и нервен поглед и тя влезе незабелязано в малката трапезария на хотела, която се намираше в задната му част. Седна в едно тихо ъгълче и поръча диетична пепси-кола, сандвич и пържени картофи. Сви рамене и отхвърли чувството за вина. Какво пък, по дяволите, нали пепси-колата бе диетична? А един или два пържени картофа не можеха да й навредят. Нали?

Сведе поглед към все още грозно пълните си гърди, тази вечер уловени в капана на безформена широка черна копринена блуза — скъпа обаче — върху която бе наметнала черна жилетка, за да прикрие всичките си недостатъци. А такива имаше много.

Както и в много други френски трапезарии, по стените и на тази имаше огледала. Нямаше как да избяга от образа си. Ето я, седнала там, огромна и дебела, отразена стотици пъти. Въздъхна. Може би трябваше да се откаже от пържените картофи все пак. Освен това, ако Али научеше, щеше да я убие. Тя я наблюдаваше с ястребово око, не позволяваше нито една допълнителна хапка да се озове между зъбите й. Много добри зъби, между другото, помисли си, зърнала отново отражението си в огледалото. Може би малко прекалено големи, но бели и равни и здрави, благодарение на майка й, която я бе научила как да се грижи за тях. Тя бе хубава, когато бе тийнейджърка, тялото й имаше нормални размери и носеше дрехи осми размер — а дали не бе дори шести? Тяло, което футболната звезда Теди Мастърс наистина харесваше.

Пру отново се огледа тайно и й се стори, че вижда скулата си под розовата плът. Която вече изглеждаше по-малко розова, защото Али я бе снабдила с хидратантен фон дьо тен в най-подходящия цвят и руж в по-убит нюанс от онзи, който тя обикновено използваше. Скоро щеше може би да започне да употребява и спирала за мигли и блясък за устни. Е, може би не и блясък за устни, тъй като не се чувстваше „бляскава“. Искаше й се да може да слага червено червило като това на Съни Алварес, която, също като Али Рей, бе прекрасна жена. Утре щеше да отиде на фризьор. Али й бе запазила час при Жак Десанж в Кан. Щяха не само да й оформят прическа, но и да боядисат косата й руса.

Надяваше се русокосите наистина да се забавляват повече. Но може би това бяха просто приказки на скучаещите домакини, които нямаха достатъчно пари да поддържат бляскав външен вид. Потупа косата си и се погледна със съмнение в огледалото. Никога не се бе виждала като блондинка и сега се питаше дали, с тези щедри извивки на пълната плът, нямаше да изглежда като класическата жена зад бара. Усмихна се. Това можеше да се окаже не толкова лошо. Може би щеше да успее да получи нова работа!

Френската пепси-кола бе различна от онази, с която бе свикнала в родния си град. Беше по-сладка. Всъщност толкова сладка, че захарта едва ли не хрускаше между зъбите й.

— Това диетична пепси-кола ли е? — запита тя сервитьора, когато той остави чинията със сандвича и пържените картофи пред нея.

— Разбира се, madame.

— Е, в такъв случай, промених решението си. Ще пия минерална вода „Перие“. С парче лимон, моля.

Като глътна първия пържен картоф, Пру се почувства по-добре, но все пак виновна.

Изяде четвърт от сандвича, докато сервитьорът донесе минералната вода и побутна встрани чинията с пържените картофи с мисълта за фитнес залата, където щяха да отидат с Али на следващия ден. След това двете щяха да отидат в спа центъра, където щяха да й направят процедури assothesaple, каквото и да означаваше това. Вярваше, че е нещо, свързано с морските водорасли, с масажа на лицето и дерма нещо си…

— Дава резултат — беше й обещала Али.

Странно, но сандвичът вече не бе така изкусителен и Пру просто седеше и гледаше отражението си в огледалото, отпиваше от минералната вода с лимон и мърдаше изящните пръсти на краката си в скъпите нови обувки. За първи път от много време насам мислеше и за утрешния ден, а не само за днес. Но все пак й беше трудно. За всяка жена е трудно да промени вкоренените си навици.

Гледаше втренчено пържените картофи и й се струваше, че и те я гледат в отговор. Трите четвърти от сандвича бяха все още в чинията. Знаеше, че е по-добре да си тръгне, преди да е съсипала всичко. Освен това, чувството за вина никак не бе приятно. Дори не бе успяла да се наслади на храната.

Пру подписа сметката, изправи се, остави храната на масата и излезе. Победата не бе кой знае каква, но все пак бе победа.

Запита се дали няма да види отново привлекателния мъж в асансьора.