Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (42)

Глава 41

Мак бе оставил многобройни съобщения на Съни. Молеше я да се срещнат, където тя посочи — просто да назове мястото, само да се съгласи да се срещне с него… Но въпреки думите й от предната вечер — че двамата трябва да поговорят и да преоценят връзката си — Съни не му се бе обадила. И така, сега Мак чакаше в бара пред чаша с бира, макар че всъщност не му се пиеше, с надеждата телефонът му да звънне.

Подпря лакът на излъскания дървен барплот. Не виждаше нищо, защото пред очите му все още се въртеше ужасяващата картина на размазаното лице на Ивон Елман и кървавата каша, която някога бе мозъкът й, в която бяха забити миниатюрните парченца от натрошения диамант — като малки звезди в изгубеното царство на душата.

Мак и друг път бе виждал ужасяващи неща, но това наистина бе едно от най-лошите. И всичко заради многото пари. Бързите пари. Или може би не толкова бързи. Източна Европа бе смятана за новото Ел Дорадо по отношение на трафика на диаманти, но той все още нямаше идея как и къде ще бъдат разрязани откраднатите. Знаеше, че повечето от големите ще бъдат разпознати и проследени лесно и затова със сигурност ще се наложи да бъдат нарязани на по-малки, за да могат да бъдат продадени на отворения пазар. Може би щяха да се опитат да ги продадат веднага на черния пазар, което щеше да стане по-бързо, но пък щеше да донесе по-малка печалба.

Печалба, извлечена с цената на убийство. Облагодетелстване от смъртта на млада жена, от съдбата на дете, останало без майка. И на самотен съпруг.

— О, Мак, ето къде си бил.

Някой го стисна интимно над лакътя и той се обърна точно навреме, за да докоснат устните на Кити Рат неговите.

— О, Мак! — каза Кити отново, а в сините й очи грееше възхищение и съчувствие. — Помислих си, че изглеждаш толкова самотен, застанал пред бара. Съвсем сам. Просто почувствах, че имаш нужда от малка утеха.

Мак отмести ръката на Кити и внимателно я остави върху дървения барплот.

— И каква точно „утеха“ имаш предвид, мис Рат? — запита толкова студено, че всяка нормална жена би се смразила.

— О, ами… Знам колко силни са чувствата ти към Съни. А и тя е толкова красива.

— Да, Съни е красива — съгласи се Мак.

— Искам да кажа, как е възможно тя да не те иска. — Този като че ли бе любимият израз на Кити.

— Знаеш ли какво, мис Рат, каквото и да предлагаш, то не ме интересува. — Мак направи крачка назад, но Кити отново протегна ръка към него.

— Недей. Моля те, не си отивай — прошепна тя, а в очите й блестяха сълзи. — Толкова съм самотна… А Съни ми стана толкова добра приятелка… — Погледът й изведнъж стана остър. — Споделя всичко с мен.

Мак лесно разгадаваше хората като Кити, имаше опит в справянето със социопатите и психопатите, със студената манипулативна природа на хората, които не изпитваха никакви чувства към другите. Бе чувал същите думи от устата на Кити и преди, но отново, заради Съни, не му бе лесно да я отпрати.

— Моля те, моля те, седни до мен, за да можем да поговорим тихо. Знаеш, че днес бях със Съни. — Тя отново постави длан върху ръката му. — Обядвахме заедно. Тя е много… — Кити се поколеба, като че ли търсеше правилната дума. — Много независима и има своеобразен начин на мислене. — Улови погледа на Мак и избърса поредната сълза с треперещ пръст. — Като че все отлаганата сватба е променила характера й. Не мисля, че познаваш новата Съни — така, както аз я познавам сега. Съни иска да намери нов живот за себе си и може би нов… — Остави изречението недовършено. — Е, не, няма да говоря за това…

Наведе глава и изгледа Мак отдолу нагоре изпод червения си бретон. Погледът й бе пълен със съчувствие и даваше ясно да се разбере, без да е казала и дума, че Съни иска нов мъж в живота си.

Мак стана и се отдалечи.

Твърдият поглед на Кити го проследи. За минутка, само за минутка, бе държала известния Мак Райли във властта си. „Внимавай, мис Алварес, ти, която можеш да имаш всеки мъж“, помисли си злобно. „Ще ти отнема мъжа. И ще го накарам да гърчи тяло от удоволствие, а ти ще страдаш в адски мъки. Жени като теб, които вървят през живота и всички падат в краката им, винаги страдат най-силно, когато любимият им изневери с жена като мен.“

Навън, от фоайето, Мак отново се обади на Съни. Отново не последва отговор. Сърцето му се изпълни с чувство, което застрашително приличаше на отчаяние. Обади се пак, но този път на Рон Перин.

— Ела тук, Рон, моля те — каза рязко. — Имам нужда от теб.

— Така ли? А Али?

— Какво за нея?

— Казах ти, че е там, със Съни. И приятелката й.

— Исусе! — възкликна Мак. Съвсем беше забравил за Али.

— Не е само Съни — каза на Рон. — Имам и убийство за разрешаване.

— Не отново! — изстена Рон. — Нима никога няма да си научиш урока?