Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (26)

Глава 25

Съни отговори на първото позвъняване.

— Али? — Звучеше така, сякаш или е задъхана, или се задавя от плач.

— В коя стая си? — запита Али.

— Хиляда и едно.

— Идвам.

Съни я чакаше на прага. Сграбчи Али за ръката и я дръпна вътре. В стаята й цареше обичайният хаос. Съни никога не разопаковаше багажа си, тя просто вадеше от чантите и куфарите онова, което й бе необходимо, и го разхвърляше по столовете и пода.

— О, Али! — възкликна.

— О, Съни!

Прегърнаха се здраво.

— Искаш ли да насъскам кучето по Мак? Или какво? — запита Али и Съни едва сдържа смеха си.

— Искаш да кажеш, онзи лабрадор? Тя ще го убие, да.

— Това не е лош начин да умреш — каза Али и двете паднаха на леглото прегърнати, залети в смях.

Али се съвзе първа. Въпросът бе сериозен и тя каза:

— Знаеш, че бих направила всичко за теб. Само ми кажи какво става.

— Мак отново отказа да сключи брак.

— Зарязал те е?

— Е, не, само за пореден път отложи сватбата.

— О! Сватбата! — Али бе чувала историята за сватбата на Мак и Съни два пъти преди това и не можеше да не изпитва скептицизъм.

— Каза, че е прекалено зает и че отново ще трябва да изберем друга дата.

— И това е всичко? Промяна на датата!

— По дяволите, Али, купих си сватбената рокля.

— Да, звучи така, сякаш се е отказал в последната минута — призна Али. Погледна я замислено. — Както и да е, щом сте се канели да вдигате сватба, защо не съм била поканена?

— Никой не беше поканен — нито членовете на семействата, нито приятели. Щяхме да бъдем само двамата, кучетата и свещеникът. И той щеше да бъде жена.

— Не ми казвай, че Мак е избягал с нея?!

— Разбира се, че не е. — Беше ред на Съни да добие замислен вид. — Обаче тя не бе лоша, макар и да имаше много строг вид в онази свещеническа дреха, закопчана догоре.

Двете се закикотиха и отново се хванаха за ръце.

— Искаш ли питие? — предложи Съни.

— Можеш да се обзаложиш, че да.

Съни отиде до минибара и извади малки бутилки водка, скоч, ром и джин.

— Какво да бъде? — запита и размаха бутилката водка, тъй като това, изглежда, беше любимата напитка на всички.

— Искаш ли малко боровинков сок в нея? — запита Али.

Съни коленичи пред минибара и отново разгледа съдържанието му. Беше все още в елегантната къса черна рокля, макар че сега беше боса, и въпреки подутите очи и рошавата коса пак успяваше да изглежда секси.

— Помниш ли, когато избягах от Рон? — запита Али. — И ти дойде да ме видиш.

— Но ти отиде да видиш първо Мак — напомни й Съни.

— О, да. Заради любовницата на Рон — каза Али замислено. — Онази, която беше убита.

Съни потрепери, спомнила си историята и как двамата с Мак бродеха из Италия в търсене на убиеца.

— А после ти дойде да ме видиш — каза Али. — И аз те запитах дали си била с разбито сърце, защото моето със сигурност е такова. Чувствах се така, сякаш някой бе изтръгнал сърцето ми, бе го захвърлил на пода и го бе стъпкал с крака.

— Което, в известен смисъл, бе точно така — съгласи се Съни и й подаде чашата с водка. Наля в нея и сок от боровинки и пусна две кубчета лед. След това напълни купичката за вода на Тесоро и й даде вкусна храна.

— Работата е там — каза Али, като отпи щедра глътка, — че винаги съм обичала копелето.

— Все още го обичаш — отбеляза Съни.

— И винаги ще го обичам. — Али отпи втора глътка. — А какво ще кажеш за себе си?

Съни седна на леглото и протегна крака пред себе си, подпряла лакът на възглавницата, втренчила поглед в розовото питие със спомена за всичките онези розови коктейли „Космополитън“, които бе изпила едва миналото лято в очарователния малък хотел в Сен Тропе, подслонил нея, Мак и групата пострадали от измамата, както и две самотни деца, които бяха достатъчно големи, за да знаят нещичко за разбитите сърца, но прекалено малки да познават опасността.

— Колко бързо тече времето — каза. — И колко бързо могат да се променят нещата.

— Няма нужда да се променят, Съни. Повярвай ми, двамата с Мак трябва просто да изясните позициите си.

Подпряла брадичка на ръката си, Съни продължаваше да гледа втренчено розовия коктейл.

— Той разби сърцето ми. Купих си сватбена рокля. От кремава дантела.

— Но ти мразиш дантела.

— По онова време ми се струваше подходяща. Освен това, бялото не изглежда добре през зимата, светлината е прекалено остра.

— Говориш като истински журналист. Само че в този случай, Съни Алварес, говориш за себе си. Какво толкова фантастично има в една сватба? И поправи ме, ако греша, но нима ти не отказа на Мак Райли миналото лято, когато той те помоли да се омъжиш за него? И, кажи ми отново, ако греша, но когато ти каза „не“, Мак не избухна в сълзи и не се развика, че си го отхвърлила. Нима Мак дойде при мен и каза: „Съни ме отхвърли, а знаеше, че съм си купил бял ленен костюм. Можехме да се оженим още там, на плажа, можехме да поканим Али и Рон и те щяха да дойдат за час. Можехме да облечем Тесоро в бяла тюлена поличка и да й завържем червена панделка, в която да втъкнем цвете, а на Пират да завържем папийонка и да му сложим бяла яка“. Нима Мак каза нещо такова, когато ти му отказа миналото лято в Сен Тропе, Съни Алварес?

— Аз съм егоистка — съгласи се печално Съни. — Защо постъпих така?

Али въздъхна, втренчила поглед в своето розово питие.

— Кой знае защо ние, жените, правим това или онова? Мъжете винаги мислят, че знаем съвсем точно какво правим, а истината е, че много малко от нас имат въобще някаква идея.

— При нас всичко е инстинкт — съгласи се Съни. — Ние просто реагираме на обстоятелствата.

— А не се ли предполага, че трябва да сме над всичко това? Нали се еманципирахме още през шейсетте години на двайсети век?

— През седемдесетте, мисля.

Седяха мълчаливо около минута, после Съни каза:

— Има и нещо друго.

— Какво? — Али изправи гръб толкова рязко, че разля част от водката си. — В живота на Мак има и друга жена?

Съни я погледна виновно.

— Не. В моя живот има и друг мъж.

— О, мили боже! — Дълго се гледаха втренчено. — Това променя всичко — каза Али. — Защо ме остави в неведение, след като си знаела.

— Не знаех… Искам да кажа, че и в момента не съм сигурна. Срещнах го по време на полета от Париж. Той прояви съчувствие към мен, не си казахме дори имената, но той ме остави да поплача на рамото му. После ми резервира стая в хотел тук, вместо в Париж, защото не знаех къде да отида, а валеше сняг. А после дойде тук да ме види.

— Готова съм да се обзаложа, че е дошъл — каза Али. После осъзна какво бе чула току-що. — О, мили боже, това е мъжът от бара! Онзи, когото просто остави да седи там и да гледа втренчено след теб, докато ти се отдалечаваше с Мак.

— Бях като хипнотизирана.

— Той също.

— Какво да правя, Али?

— О, по дяволите, Съни, хайде просто да поспим малко. — Али бе прекалено уморена, за да се справи с това ново развитие на нещата. — Ще говорим утре. Ти и аз. О, и Пру.

— Коя е Пру?

— Нали помниш, приятелката ми от гимназията, за която ти разказах. Утре сутринта ние всички ще излезем на покупки. Трябва да й купим нови обувки.

— Но аз ходих на покупки тази сутрин — каза Съни. — С Кити Рат.

Али се замисли за минута.

— Готова съм да се обзаложа, че това е червенокосата, която обсеби изоставения от теб мъж веднага, след като ти излезе.

— Той се казва Еди Йохансен. И е в процес на развод. И, да, това е Кити. Изглежда странно, но е доста мила.

„Доста мила“ бе израз, който Али никога преди не бе чувала от устата на Съни и дори сега, тъй като ставаше въпрос за Кити Рат, смяташе, че не е разбрала правилно.

— Хайде да се ограничим само до мен, теб и Пру — помоли. — Не мога да се справя с нищо повече. Освен това, трябва да поговорим малко насаме.

— Остани при мен — помоли я Съни. — Сутринта ще поръчаме да ни донесат закуска и ще поканим и Пру.

Али я прегърна.

— Време е да си починеш. Мисля, че имаш нужда да бъдеш сама, за да премислиш всичко.

Усещайки ясно умолителния поглед на Съни, докато вървеше към вратата, добави:

— И, между другото, не отговаряй на обажданията на Мак. Не и в състоянието, в което си. Ще говорим утре сутринта. Окей?

— Окей.

Вратата се затвори и Съни се отпусна на леглото. Втренчи поглед в тавана, като че ли търсеше там отговор на дилемата, в която сама се бе поставила.

Затвори очи и в ума й се появи образът на Маха Мондрагон… Маха, която й казваше да приема всички възможности, които животът й предлага. И да се пази от Кити Рат.