Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (6)

Глава 5

Малибу. Навечерието на Коледа.

Беше все още обед и Мак Райли бе сам. Бележката, в която Съни му казваше сбогом, беше смачкана в джоба му, телефонът му набираше постоянно номера й, спешните му съобщения оставаха без отговор. Не беше виждал Съни след снощната им кавга заради отлагането на сватбата… „Още веднъж“, както бе казала Съни с горчивина. И Мак знаеше, че е права. Обичаше я, но наистина имаше работа, която трябваше да свърши. От него зависеха хора, понякога отчаяни хора. Как би могъл да им откаже и да ги разочарова?

А и винаги беше смятал, че на двамата със Съни им е добре така. Те си принадлежаха един на друг. Обичаха се страстно, пълноценно, прекрасно. Имаше само една жена за него и тя бе Съни Алварес.

Извади смачканата бележка от джоба си, прочете я отново, замисли се за розовия диамант във формата на сърце, който бе избрал с такава радост и грижа, когато се бяха сгодили. Наистина ли беше я помолил да се омъжи за него тогава? Или тайно му се искаше да си останат завинаги сгодени — така, както много хора бяха обвързани един с друг и животът им течеше гладко и без всичките тези усложнения. Господи, той наистина обичаше Съни!

Докато търсеше място за паркиране в търговския център „Крос крийк“, си каза, че тя ще се върне при него. Щеше да й купи нещо, което със сигурност да й хареса. После щеше да отиде в дома й и да й се извини. Щяха да се сдобрят и тя щеше да се върне с него в къщичката му и да приготви пуйката, щяха да изпият питиетата си на верандата с изглед към Тихия океан, облекли топлите си пуловери (тя щеше да облече неговия стар кашмирен пуловер, защото й харесваше да попива мириса му). Ако Тесоро им позволеше, ако не ухапеше Мак за петата или по някоя интимна част на тялото. Но той бе готов да се примири дори с малката чихуахуа, ако това означаваше да вземе отново Съни в прегръдките си.

Да, след като приключеше с покупките за Коледа, щеше да отиде в дома й. Тя щеше да отвори вратата и да го види, застанал на прага с купища подаръци в ръце и любов в очите. Неговата Съни никога нямаше да го напусне.

Завъртя рязко кормилото и побърза да заеме освободеното място, като едва даде възможност на оттеглящата се кола да го направи и изпреварвайки ядосания шофьор на джипа. На всеки паркинг цареше борба по Коледа за всяко свободно място.

Неугледното куче на Мак, Пират, седеше на предната седалка на „Тойотата Приус“, вече готово и наострило уши в очакване, нетърпеливо да бъде освободено. Кучето обожаваше Мак, а Мак на свой ред обожаваше кучето. Беше намерил Пират една тъмна нощ преди две години, докато шофираше през каньона в Малибу. Видя кървавата маса плът насред шосето. Слезе и го взе на ръце с мисълта, че е вече мъртво, но кучето отвори едното си око и го погледна с благодарност. И Мак, разбира се, веднага изгуби сърцето си. Съблече ризата си, загърна животинчето в нея и измина целия път до спешното отделение на ветеринарната клиника в Санта Моника с полумъртвото куче на коляното си. Ветеринарният лекар ампутира единия му крак, спаси едното му око и с това — живота му. И оттогава Пират беше най-добрият приятел на Мак.

Мак отвори вратата и кучето скочи на земята, след което разтърси грубата си сиво-кафява козина. Единственото му блестящо кафяво око премигваше от удоволствие, докато кучето подскачаше до Мак, който оглеждаше витрините, макар да не знаеше какво търси. Беше сигурен, че ще открие нещо, достойно за обожанието на Съни.

Спря се, за да разгледа внимателно роклята, изложена на витрината на „Мадисън“. Червена. Копринена. Дълбоко деколте. Роклята падаше свободно и беше елегантна. И щеше много да подхожда на Съни. До нея стояха чифт обувки с високи токчета, изработени от най-меката черна кожа. Лесно беше да си представи Съни в този тоалет. Беше точно за нея.

Момичето зад щанда се усмихна при влизането му. Познаваше го, защото Съни често пазаруваше тук.

— Съжалявам — каза, когато той я запита за роклята. — Закъсняхте. Съни беше тук миналата седмица. Вече купи роклята, ботушите.

Сърцето на Мак се сви. Беше решил, че е открил съвършения подарък — нещо, което щеше да достави истинско удоволствие на неговата жена. А, господ знаеше, че искаше да й угоди. Момичето му показа други рокли, пуловери, сака, обаче той нищо не хареса.

Закрачи към „Тифани“, най-сигурното място, където един мъж може да намери подарък за любимата си. „Тифани“ винаги щяха да намерят какво да сложат в прекрасната синя кадифена кутийка, завързана с бяла панделка.