Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 56

Пру не бе свикнала да е сама. След като години наред бе оставяна сама от неверния си съпруг, който често „пътуваше“, а най-вероятно водеше потаен втори живот, човек би помислил, че е свикнала със самотата, но само след няколко дни в компанията на Али и Съни, се чувстваше самотна без тях.

Мислеше за приятелките си, докато се разхождаше бавно по „Кроасет“ в Кан и дърпаше Тесоро, която крачеше неохотно след нея. Зимното слънце бе толкова горещо, че имаше нужда от студено питие — за предпочитане шампанско, в което неочаквано се бе влюбила. Диетичната пепси-кола можеше да върви по дяволите. Приятелките бяха най-доброто, което животът можеше да й предложи. Освен ако не й предложеше любовник — за Пру това беше мъж, така полудял по нея, че да иска непрекъснато да я люби и дори да не може да живее без нея. Истината беше, че тя никога през живота си не бе имала дори приятел. Съпругът й не й беше приятел.

Бяха се срещнали на сватба, на която Пру бе само гостенка, а не кръстница или шаферка, макар двете с булката да живееха в един и същ малък градец и да се познаваха от деца. Пру не бе от момичетата, които биха помолили за честта да бъдат кръстници или шаферки, макар по онова време да нямаше наднормено тегло. Тя бе просто мило и обикновено момиче с хубава кожа, което всички харесваха, но нито едно момче не бе ухажвало. Знаеше се обаче, че баща й, местният богаташ, й бе оставил повече от достатъчно пари и бъдещият й съпруг също го знаеше. Потърси я, прави й компания, танцува с нея и още преди да се е усетила, тя стана булка и потеглиха на меден месец във Флорида в съвсем нов и лъскав „Кадилак Ескалейд“, за който, разбира се, беше платила тя и който бе толкова голям, че вътре можеха да влязат осем души. По-късно съпругът й започна да предпочита вносни автомобили и любимият му бе английският бърз „Ягуар“. Пру предполагаше, че ако бракът им бе продължил достатъчно дълго, предпочитанията му щяха да се насочат към „Порше“. Мъже като него винаги искаха да седят зад кормилото на „Порше“. Червено, разбира се. Той бе успял да похарчи доста от парите й, докато тя седеше сама в малкия апартамент с изглед към паркинга.

На Пру й бяха омръзнали мъжете като съпруга й. Надяваше се само да не изпадне в депресия, която да се опита да лекува с излишно хранене. На негодници като него не биваше да се позволява да причиняват падението на жените и съсипването на телата им в момент, когато най-силно имат нужда от тях!

Усети Тесоро да подръпва каишката. Кученцето се бе заковало на място и я гледаше умолително.

— Какво? — запита Пру ядосана.

— Иска да я вземеш на ръце — каза мъжки глас.

Пру се обърна.

— О! — бе единственото, което успя да каже.

— Малките кученца се уморяват бързо — каза Еди Йохансен. — Крачетата им са къси, нали разбирате.

— Да. Разбира се. — Пру взе Тесоро на ръце и я притисна до гърдите си. — Благодаря. Защо ли не се сетих?

— Бяхте очевидно погълната от мислите си.

Той не закрачи напред, просто стоеше там и разговаряше с нея, привлекателен и владеещ се в доста по-голяма степен от последния път, когато го бе видяла.

— Мисля, че те познавам от хотела — каза. — Спомням си, че сме се срещали в асансьора.

— Тогава не се чувстваше добре — каза Пру с надеждата да подсили паметта му. После се смути, защото осъзна, че не трябваше да каже точно това. Кой мъж би искал да му напомнят, че е бил пиян?

— Не си спомням — каза той. — Помня само червените ти обувки.

Възклицанието на Пру бе изпълнено със съмнение. Тя беше босонога онази нощ и по халат. Той очевидно мислеше за първата им среща.

— Обувките ми бяха съвсем нови — каза тя, съвзела се. — И струваха два пъти повече, отколкото ми изглеждаше приемливо.

— Добра инвестиция. — Очите на Еди блестяха. Той бе заинтригуван от прямотата й.

— И аз се надявам да е така. — Лицето на Пру се озари от широка усмивка. Този красив мъж бе забелязал обувките й и дори бе запомнил, че са червени. Али вероятно бе права — краката й бяха все още привлекателни.

Двамата стояха и се гледаха. Еди я харесваше. Харесваше откритото й поведение, което с нищо не го заплашваше. „Обикновена“ не бе думата, която я описваше точно, но дори животът му да зависеше от това, не би могъл да се сети за по-подходяща.

— Аз съм Еди Йохансен.

— Пру. Прудънс Хилсън.

Той каза:

— Аз също съм сам. Мога ли да те заведа на кафе? — Усмивката на Пру грейна веднага и това го очарова.

— Ти си първият човек тук, във Франция, който иска да ме заведе на кафе. — Той вдигна изненадано вежди и тя побърза да добави: — Повечето хора ми предлагат чаша шампанско. И реших, че във Франция пият само тази напитка.

Тя говореше неспирно, защото беше нервна и така очарована, че дъхът й спираше.

Еди я хвана за ръката и двамата прекосиха шосето, от другата страна на което имаше кафе-бар с червени тенти. Масите заемаха почти целия тротоар, а въздухът бе изпълнен от жуженето на разговори.

По лицето на Пру грееше щастлива усмивка. Ето я тук, придружена от най-красивия мъж в кафе-бара и с аристократичната малка чихуахуа в скута, точно като французойка, и с крака, удобно сгушени във великолепните нови кафяви велурени ботуши. Велуреното й сако подхождаше съвършено, а кичурите къса руса коса се развяваха приятно на лекия бриз, като че ли имаха собствен живот.

— На какво се смееш? — запита Еди.

— Просто съм щастлива, че съм тук, в Южна Франция, и седя в открит кафе-бар.

— А къде щеше да бъдеш, ако това бе един обикновен ден?

— В малък град в Тексас, за който никога не си чувал, вероятно щях да гледам „Шоуто тази вечер“ по телевизията и да желая да бъда част от този бляскав непостижим свят.

— И ето, че сега си. — Той я погледна много сериозно. — Косата ти е различна.

Тя вдигна ръка и я потупа. Тесоро се размърда и я загледа с тревога.

— Руса. — Все още бе нервна заради смяната на цвета. — И къса. Добре ли е?

Той протегна ръка и докосна кичур.

— Прекрасна е. Виждаш ли как улавя светлината? Цялото ти лице сияе.

— Наистина ли? — Пру знаеше, че се е изчервила.

— Такова очарователно лице — каза Еди и с удоволствие забеляза как тя се изчерви още по-силно.

Поръча капучино за нея и двойно кафе за себе си и помоли сервитьора да донесе вода за кучето. После:

— Защо кучето на Съни е с теб? — запита.

Сърцето на Пру се сви. Тази ли беше истинската причина да я заговори?

— Наложи се Съни да замине. Не можеше да вземе кучето със себе си. — Със сигурност нямаше да каже на Еди, че Съни е заминала за Мумбай, не само се беше заклела да пази тайна, но и защото не бе нейна работа. Съни се бе сбогувала с Еди, макар и по телефона. Беше му казала, че възможността да се запознаят е прекрасна, бе му благодарила, че й е помогнал, и го бе уверила, че винаги ще го смята за свой приятел. Но тъгата в очите на Еди пак трогваше Пру. Въпреки това, мислеше, че е време той да понесе истината.

— Съни и Мак отново са заедно — каза възможно най-деликатно. — Знаеш ли, те винаги са се обичали.

Усмивката на Еди бе пълна с горчивина.

— Понякога ни харесва да мислим за онова, което е можело да се случи, а не за това, което всъщност е. — Сви рамене. — Съни влезе в живота ми в момент, когато имаше нужда от мен. Или не, може би просто от някого като мен.

Пру протегна ръка и го потупа по дланта — тясна и загоряла, с дълги пръсти, обсипана със златисти косъмчета.

Леки тръпки преминаха през нея — достатъчни да накарат русите косъмчета по тила й да настръхнат. Господи, той бе неустоимо привлекателен! Никога досега не бе изпитвала такова привличане към мъж. Започваше да разбира как се чувства Съни по отношение на Мак. Не можеше обаче да позволи на Еди да узнае какво изпитва — все пак, той се държеше просто приятелски.

— Разбирам — каза с приятната усмивка на новата пълнота на устните си, дължаща се на червилото. Още не го знаеше, но усмивката й бе изкусителна, подканваше към целувка.

И Еди Йохансен направи точно това. Наведе се и я целуна нежно по устните, а тя бе така шокирана, че едва не подскочи.

— Благодаря — каза той. И също се усмихна, след което я запита дали би обядвала с него.

Тя се съгласи.

По време на обяда той й разказа историята за „забравената“ от него нощ, а тя отвърна, че го е видяла в асансьора и го е помислила за пиян. Добави, че е искала да му помогне, но била силно озадачена, защото знаела, че мъжете като него не си позволяват да се напиват.

Вече бе два часът, те седяха в малко бистро на площада на планинското селце Мужин, подпрели лакти на масата, навели се един към друг, и разговаряха тихо. Тесоро бе заспала на стола до Пру, след като бе изяла достатъчно пилешко месо за две малки чихуахуа. Двамата бяха хапнали loup de mer, изненадващо крехка риба, току-що уловена, и салата, подправена с местния зехтин и нежен оцет от билки. Пиеха втората бутилка розе — е, този път бе само половин бутилка, по-голямата част от която бе изпила тя, тъй като Еди шофираше. Предполагаше, че виното е премахнало моралните задръжки и я е направило така смела. Разказа му за катастрофалния си брак и за неверния си съпруг, сподели, че е решила да се премести и да започне нов живот, а той й разказа за Юта, за развода и обичта, която изпитва към децата си.

Тя го погледна в настъпилото след това мълчание.

— Еди — каза и се наведе толкова към него, че лицата им почти се докоснаха. — Косата ми наистина ли ти харесва?

Погледът му се спря на нея за един дълъг миг. По-рано не се бе сетил за точната дума, която я описва, но сега осъзна коя е тя. Невинна. Да, Пру Хилсън бе невинна. И това му харесваше.

— Мисля, че с русата коса си различна жена. Но знаеш ли, Прудънс, въпросът е в това, какво мъжът вижда в определена жена, което невинаги е външният й вид. В теб виждам мил и загрижен човек, жена, която последно мисли за себе си и лесно се сприятелява, но вече не може да бъде заблудена от фалшивото приятелство и дори от любовта. Мисля, че си умна, Прудънс Хилсън, и се радвам, че те срещнах. Щастлив съм, че обядвам с теб тук, в това очарователно френско селце, в това прекрасно бистро, където приготвят рибата така превъзходно, че ми се иска да поръчам втора порция. Ти — твоята компания — ме прави щастлив мъж днес. Искам да го знаеш.

Пру знаеше, че силното й изчервяване вероятно се забелязва и под ружа, но пет пари не даваше. Този красив мъж току-що й бе казал, че се радва на компанията й и че тя го прави щастлив. Изведнъж се замисли за него и Кити Рат. Запита се дали не е бил с нея в онази „забравена“ нощ, и какво точно се е случило. Спомни си думите на Маха към Съни, че Кити е покварена, че злото в нея се долавя и от околните. Пру вярваше, че е така. И се запита какво ли бе намислила Кити.

Пру може и да беше невинна, но не бе глупава. Знаеше какъв е ефектът от наркотиците и алкохола, а също, че онова, което бе видяла онази нощ, е нещо случайно и грозно. Еди Йохансен просто не бе от този тип мъже. Какво ли му бе сторила Кити Рат в „забравената“ нощ? Какъв ли наркотик му бе дала, че той бе забравил всичко?

— Ти беше с Кити Рат в нощта, когато те видях в онова състояние в асансьора — попита тя открито.

Еди смръщи вежди.

— Спомням си, че я срещнах в бара. Не преднамерено, тя просто беше там.

— А нима тя не е винаги там? И без съмнение си търси белята. Докато се опитва да причини проблеми на другите.

Еди се усмихна.

— Надявам се да не успее с мен.

Пру не се шегуваше, когато каза:

— Не съм готова да се обзаложа. Нямам й доверие. Трябва да знаеш, че нито една от нас, жените, не й вярва. — Сви рамене. — Но каквото и да е било, то е приключило. Не искам да развалям прекрасния ни обяд с приказки за човек, който няма никакво значение.

Импулсивно, протегна ръка към неговата.

— Престана ли да изпитваш мъка заради случилото се със Съни?

Той кимна.

— Съни беше самотна. И аз просто бях там.

Тесоро надигна глава и нададе вой.

— О! — възкликна Пру. — Нямам опит с кучетата, но предполагам, че има нужда да се разходи. — Стана и закрачи по павирания площад, а Еди се погрижи за сметката.

Като се върнаха в хотела, Еди сподели, че същата нощ ще замине за Лондон.

— Трябва да бъда в Глазгоу утре — каза.

— По работа? — Пру се надяваше, че пътуването не е свързано с жена.

— Винаги е по работа. Точно това обърка живота ми. — В гласа му се долавяше горчивина, като се сети за развода и изгубеното си семейство.

Сбогуваха се във фоайето. Той се канеше да излезе на терасата, за да направи няколко телефонни обаждания, а Пру — да отиде в стаята си, за да се свърже с Али и да й разкаже за случилото се. А също така да разбере дали няма съобщение от Съни.

— Прудънс, днес си спечелих нов приятел — каза й Еди и взе дланта й в своята.

Наведе се да я целуне и Пру отново се изчерви. Не бе й останал дъх от вълнение.

— Благодаря ти за прекрасния ден. Един от най-хубавите в живота ми.

— В такъв случай, може би ще има още.

Очите му срещнаха нейните и се усмихнаха. Двамата се разбираха без думи.

— Приятели — каза Пру и се обърна. — Така че, обади ми се, приятелю.

— Ще го направя — обеща той.