Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (4)

Глава 3

Малибу. Навечерието на Коледа.

Мак Райли беше все още в огромното, подобно на хангар, телевизионно студио в Санта Моника, Калифорния. Знаеше, че магазините затварят рано на Бъдни вечер, а все още не бе купил подарък на Съни. Или, по-точно, половин дузина подаръци, какъвто му беше обичаят. Обичаше да я изненадва, да я засипва с неща, които не бе очаквала. Не можеше да си спомни какво бе купил миналата Коледа, но помнеше, че бе сериозно изкушен от красива сиамска котка, предлагана му от човек, известен сред онези, които развъждаха животни. На снимката онлайн се виждаше кремаво шоколадова малка красавица с огромни очи, сини и така блестящи, че той, който обожаваше кучетата, се беше влюбил веднага. Накрая обаче отново бе принуден да прояви практичност. Кучето му, Пират, без съмнение също щеше да се влюби в котенцето, но колкото до чихуахуата — забрави. Тесоро щеше да защитава територията си дори срещу мечка гризли, ако тя се приближеше до Съни. В това отношение бе също като Мак. Той реши да й купи обеци с диамант във формата на сълза, малки и нежни като красивите й уши.

По-късно същия следобед, след като изберяха подаръците и направеха всички покупки, двамата със Съни щяха да се затичат към онова място в Малибу, където продаваха коледните дръвчета и тя, без съмнение, както правеше винаги, щеше да избере най-високата елха, за която той щеше да се кълне, че няма да влезе през вратата на дома му. И, както винаги, щеше да се окаже прав и щеше да се наложи да отреже върха, който след това Съни щеше да завърже за перилата на верандата и да го украси с множество малки разноцветни лампички (неговото момиче не харесваше белия цвят през зимата), а на върха да постави звезда, изрязана от домакинско фолио. След това щяха да отидат в супермаркета и да изберат пуйка и необходимите подправки, той щеше да хвърли пакет дърва в багажника, а от магазина за алкохол щяха да купят бутилка портвайн за след вечеря, защото това винаги му се бе струвало много подходящо за коледния празник.

По-късно щяха да се сгушат на верандата под одеялата заедно с кучетата, които, или поне така се надяваше той, щяха да бъдат доволни и да гризат кокалите, които Съни бе взела от месаря. Там щяха да споделят бутилка шампанско. Щяха да провесят чорапите си над камината, както и тези на кучетата. И когато часовникът удареше дванайсет и обявеше началото на коледния ден, щяха да се целунат. Дълбока любовна целувка, защото, господ знаеше, той я обичаше и тя него. Щяха да отидат в спалнята и да се сгушат под пухената завивка, която винаги й държеше студено, а него караше да се изпотява, и щяха или да се любят, или да заспят в прегръдките си. Или, надяваше се той, и двете.

Усмивка озари лицето на Мак, като се замисли за удоволствията, които му предстояха. Само да заснемеха последните кадри. Само господ знаеше защо не бяха успели да направят и последните снимки вчера, но, странно, като че ли винаги се случваше точно така.

Хвърли поглед на групата, но някои от тях все още местеха оборудването, а режисьорът водеше задълбочен разговор с отговорника за осветлението. И двамата бяха стари приятели на Мак и той знаеше, че не само те, а всички, също като него, нямат търпение да си тръгнат оттук. Отегчен, провери електронната си поща. Нямаше нищо важно, което означаваше, че нямаше нищо от Съни.

Мак знаеше колко огорчена е Съни от непрекъснатото отлагане на сватбения ден — „още един път“, както се бе изразила с тон, който изразяваше едновременно силно учудване и мъка и който бе пронизал собственото му сърце, макар че в същото време се опитваше да я накара да разбере, че е поел ангажимент към всички тези хора, които разчитат на него за прехраната си — също като онези, чиито любими близки бяха убити или изчезнали, а престъпленията оставаха неразкрити и имаха нужда от него, за да намерят спокойствие и утеха. Само че този път Съни не искаше да знае за ничие друго спокойствие и дълбоко в сърцето си Мак чувстваше, че тя е права. Той просто не можеше да откаже на човек, който имаше нужда от него.

Името „Париж“ привлече вниманието му във водещите новини. Париж. Място, което едва миналата година бе очаровало двамата със Съни. Спомни си стаята в „Риц“, която тя бе уговорила управителя да им даде, когато стана ясно, че в цял Париж няма свободно легло, великолепните постелки, банята за двама, красивото й тяло, разкошната й дълга тъмна коса, мокра от душа, под чиято топла струя се бяха любили… Обаче в новините не се говореше за техния Париж. А за смел обир в известна бижутерия, за три блондинки с маски и за садистичен акт на насилие, който оставя една млада жена с обезобразено лице.

Неговият помощник го подкани да се върне към работата си.

— Още половин час и ще сме приключили — каза му с благодарна усмивка и като забрави за Париж и обира, Мак тръгна обратно към групата. Още половин час и щеше да е свободен да пазарува и да бъде със Съни за Коледа. Може би след вечеря щяха дори да гледат „Бялата Коледа“ (американски музикален филм от 1954 г. с участието на Бинг Кросби и Дани Кей, който включва песните на Ървинг Берлин. Филмът е режисиран от Майкъл Къртис. В него участват звездите Розмари Клуни и Вера Елън) по телевизията.

Или пък, дали не беше „Холидей Ин“ (американски музикален филм от 1942 г. с участието на Бинг Кросби и Фред Астер, с музика от Ървинг Берлин)? Както и да бе, мислеше за онзи, в който Бинг Кросби казва нещо като: „Добре, деца, да си спретнем шоу“ и спасява старата странноприемница от разорение. Този беше един от любимите филми както на него, така и на Съни. Знаеха почти всички диалози наизуст. Гледаха го заедно всяка Коледа и той знаеше, че тази година няма да бъде изключение.