Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 55

Монте Карло.

Пру се събуди сама в големия луксозен хотелски апартамент. Кученцето, тежащо само два килограма, спеше на гърдите й. Тя го погледна и срещна огромните и закръглени очи на Тесоро. Запита се как такова едно малко кученце може да изразява такава силна тъга и да предизвика съжалението й само защото господарката му е заминала за няколко дни. Освен това, бе сигурна, че Тесоро разбира, че е най-обичаното кученце на света, с изключение може би на Пират. Или поне Пру бе чувала, че е така.

Нослето на Тесоро, студено като мартинито в бара снощи, докосна топлата й буза и Пру притисна малкото телце плътно към себе си. Тесоро не беше помияр, но за Пру, която никога не бе имала куче, всички те бяха помияри. Сега се запита защо никога не се бе сетила да си вземе куче. То щеше да й носи утеха, след като се бе отървала от ужасния си и неверен съпруг. А Тесоро я обожаваше, веднага се виждаше. Нито веднъж не се бе опитала да я ухапе.

— Знаеш ли какво, малко, сладко кученце — прошепна тя в деликатно наостреното ушенце на Тесоро. — Ние двете с теб ще се позабавляваме днес. Ще отидем на разходка. Ще ти купя обяд. Знам, че обичаш пилешки хапки, и ако обещаеш да не кажеш на Съни, ще ти дам дори да си близнеш от сладоледа ми. — Замисли се за сладоледа и веднага реши, че ще се лиши от него. — Не, сладката ми, той не е полезен за нито една от нас — каза с въздишка.

Тесоро се сгуши в нея и подуши косата й. О, мили боже! Косата й! Късо подстриганата руса прическа, за която само преди два дни я увериха, че я превръща в съвсем нова жена. Пру не бе сигурна тогава, а сега — дори още по-малко.

Със сгушената в ръката си Тесоро, тя се огледа в огледалото с позлатена рамка на стената срещу прозореца. Над челото й падаха кичури медноруса коса. Несигурна, тя вдигна ръка да ги докосне и прокара длан през късата си коса, заменила кафявата грива, която падаше до раменете й. Късата коса я правеше нервна, но и Али, и Съни, й бяха казали, че прическата й е чудесна.

— Сега всичко е в тон — бе я уверила Съни. — Цветът на кожата ти, лекият тен и кремът за изкуствен загар.

— Започваш да приличаш на жена от Южна Франция — бе казала Али, доволна, че планът й е успял.

И все пак у Пру оставаше лекото съмнение, че може би прическата не е чак толкова страхотна и че двете й приятелки просто я окуражават, за да се чувства добре.

Нервна, тя остави Тесоро и отиде да вземе душ. Малкото кученце започна да вие тъжно зад стъклената врата и тя я отвори, за да не се чувства то изоставено от всички, които познава. Пру си помисли, че с тази прическа изглежда наистина различно — виждаше в огледалото напълно непозната жена и това наистина правеше живота по-интересен, макар тя да не разбираше точно защо. А сега имаше и задължението да изведе кученцето на разходка, да помогне на Съни, която беше на важна мисия в Мумбай, толкова тайна, че никой, с изключение на нея и Али, не знаеше нищо. И Маха, разбира се, която бе дала на Съни чантата с легендарните бижута, и веднага бе успяла да й издейства виза. Маха държеше всичко под контрол, макар Пру все още да се питаше защо самата Маха не може да върне бижутата в Мумбай.

Съни весело ги бе уверила, докато нахвърляше багажа си в пътническата чанта, че индийката е прекалено заета.

После, още същия ден, Съни замина, Рон падна от коня и си счупи крака и Али хвана първия самолет за Ница. Каза, че само ще се увери, че всичко с него е наред, че му е удобно и шумният лабрадор няма да го безпокои или пък да го събори на земята и да счупи и другия му крак. И ще се върне веднага — вероятно едновременно със Съни. И може би заедно с Мак, в когото Съни отново бе влюбена толкова страстно, че космите по тила на Пру настръхваха само като си помислеше каква секси двойка са двамата.

Истината беше, че Пру не се бе чувствала интимно, емоционално или сексуално свързана с когото и да било. О, бе имала няколко романтични връзки в гимназията, но за нея сексът бе нещо, за което повече мислиш, отколкото правиш. За нея сексът бе загадка, въпреки че бе омъжена години наред. Това вероятно бе така, защото съпругът й бе егоист и не се бе постарал да й даде удоволствие, а и защото, или поне Пру предполагаше така, той всъщност не я желаеше. Дори по време на медения им месец, когато тя демонстрираше тогава привлекателното си тяло в скъпата дантелена къса нощница и копринения халат със сатенените панделки, той едва я поглеждаше. Едва по-късно, когато стана малко по-опитна, тя осъзна, че червено-черните колани с жартиери и подплатените сутиени възбуждат мъжете по-силно, но вече бе прекалено късно, а и тя самата вече не изпитваше влечение. Или поне така си казваше, докато в същото време страдаше от липсата на мъжко желание. И болката й ставаше все по-дълбока.

Виждаше блясъка на задоволената жена, който ограждаше Съни като аура; осъзнаването за собственото тяло, пълнотата на съществото й; такъв вид можеше да има само жена, която се наслаждава на плътското удоволствие. И сега, по дяволите, Пру също искаше да изглежда така. Единственият проблем бе само че не знаеше как да го постигне.

Засмя се на мисълта, че някога може да бъде сексапилна, и обу тесните сини дънки, избрани от Али, които правеха дупето й по-стегнато, по-малко и някак си по-закръглено. Обу меките кафяви велурени ботуши с равна подметка, облече шоколадовия кашмирен пуловер, който струваше двайсет пъти повече от всеки друг, но наистина й стоеше различно, беше коприненомек и прилепваше плътно и красиво към тялото й. Факт бе още, че теглото й с всеки ден намаляваше. Все още не бе мършава и кокалеста кучка, но беше на път да се превърне в такава.

Малкото кученце скочи върху нощното шкафче, докато тя се гримираше — спирала на миглите, малко руж на скулите и новото червило на устните, което подхождаше идеално на новата й руса коса. То като че ли придаваше нови и по-плътни очертания на устните й. А това беше така, защото се усмихваше — нещо, което не бе правила от доста време.

— Окей, да тръгваме, Тесоро — каза тя и сложи на кученцето нашийника с бижутата. — Жената от Южна Франция ще излезе на разходка с изящното си кученце. Дали да не се разходим заедно по „Кроасет“ в Кан? Може би дори ще видим една-две филмови звезди, макар че, като холивудско куче, ти си свикнала с това. После ще пием кафе някъде и може би ще помислим за обяд. И няма да имаме минутка свободно време да се тревожим за Рон, нито да се питаме защо Маха изпрати Съни в Мумбай. И през главата ни няма да мине и мисъл за Еди Йохансен, който най-вероятно е напуснал града, когато е разбрал, че Съни не се интересува вече от него.

Странно, когато Пру и Тесоро излязоха от хотела в този слънчев ден и влязоха в сребристото „Рено“, единственият човек, за когото Пру не се сети, беше Кити Рат.