Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (53)

Глава 52

Съни стоеше пред френските прозорци, които водеха към терасата, в слънчевия хотелски апартамент на Али. Али и Пру седяха в края на леглото, като едва се задържаха на хлъзгавата копринена кувертюра, благодарение на забитите си в пода високи токчета, и я гледаха с очакване.

Съни говореше по телефона с Еди Йохансен. Или поне беше набрала номера му и сега слушаше съобщението му. Не беше доловила акцента му преди, но гласът му беше очарователен, тих и спокоен. Като самия човек.

Тя си играеше нервно с огромния пискюл, с който се затваряха завесите, и се чудеше какво да каже. Не можеше да пожелае да го види, макар да му дължеше поне тази учтивост. Но щеше да е по-добре двамата да не се видят никога вече — за всички, не само за нея и за Мак, но и за Еди.

— Еди, о, Еди, аз съм — побърза да каже след сигнала за съобщение. — Съни, искам да кажа. Исках да ти се обадя по-рано, но бях много заета и… — Пое си дълбоко дъх. — Е, Еди, исках просто да ти благодаря, че ми помогна, когато толкова отчаяно имах нужда от помощ. Благодаря ти още, че беше толкова мил и… грижовен и… Е, благодаря ти за всичко. Никога няма да го забравя, Еди, наистина няма. Но виждаш ли, сега животът ми отново е нормален, отново съм влязла в релсите, би могло да се каже. Върнах се при Мак. Нали знаеш, той е любовта на живота ми. Просто имах нужда да ти кажа тези думи, Еди, да ти благодаря, че беше там с мен…

Съобщението бе прекъснато и Съни благодари на бога. В противен случай, може би щеше да каже прекалено много. Въздъхна от облекчение. Сега между тях двамата нямаше повече тайни.

— Добре ли беше? — запита двете жени, които я гледаха втренчено, с отворена уста.

— Добре! — запита накрая Али. — Звучеше като влюбена жена.

— Не е възможно!

— Напротив, точно така звучеше. — Пру прокара разсеяно длан през късата си медноруса коса.

— Издърпай кичурите по-напред, Пру — инструктира я Али и прокара пръсти през новата прическа на Пру. — Изглеждаш страхотно.

Пру се погледна в огледалото на отсрещната стена.

— Наистина ли го мислиш?

— О, за бога! — извика Съни. — Говорим за Еди Йохансен!

— Ти говореше за него — възрази Али. — Добре е, че му остави съобщение, а не отиде да го видиш, защото съм сигурна, че щеше да го целунеш за сбогом.

Съни седна до тях на леглото. Подредиха се в редица и загледаха към тъмния хоризонт, където морето и небето се сливаха.

— Не го обичам, разбира се — каза тя след дълго мълчание. — Обичам Мак. Не мога да живея без Мак. С него сме едно цяло. С Еди щях да съм друга Съни, различна жена. — Обърна печалните си кадифени очи към тях. — Не можах да издържа да бъда сама. Никога не съм знаела значението на тази дума, преди да напусна Мак. Бяхме винаги заедно, двамата. Винаги.

— И сега отново ще бъдете винаги заедно — каза Пру. Много искаше и тя някога да изпита такива чувства. — Кога ще се върне той от Париж?

— Утре сутринта. — Съни се усмихна на Али. — С Рон, предполагам.

— И аз така мисля. — Усмивката на Али беше като тази на Съни.

Пру, която бе извън това, ги гледаше със завист. Искаше да намали значението на тези чувства, да ги отхвърли, да разбере защо жената се чувства толкова самотна без обичания мъж и как така жените са в някакъв странен съюз, когато става въпрос за техните споделени любови. Питаше се как става така да бъдеш обичан и в същото време да обичаш безмерно…

Телефонът на Съни звънна и тя побърза да го грабне, усмихната. Беше Мак, разбира се.

— Здравей — каза тя, а усмивката се долавяше и в гласа й.

Другите две жени безсрамно слушаха разговора.

— Прага? — чуха я да казва. Веждите на Съни застрашително се сключиха. — Ден? Два? Не си сигурен? Но толкова ли е важно? — Кимна, после отметна назад дългата си черна коса и накрая втренчи поглед в златистия килим. — Знам, че се съгласих и че реших да проявявам разбиране. И, разбира се, Мак, скъпи, точно така трябва да постъпиш. Повярвай ми, наистина го мисля.

Другите две жени се спогледаха многозначително. Съни говореше на Мак:

— Рон ще се върне при лозята значи. Да, ще предам на Али и ще й кажа да му се обади по-късно. Добре, Мак. Разбира се, че те обичам. — Усмихна се и сниши глас. — Винаги ще те обичам, ти си моят любовник, кой друг ще ме люби така?

Пру повдигна вежди. И погледна Али.

— И как по-точно? — прошепна, но Али само се усмихна.

Съни затвори.

— И така — каза безизразно. — Мак няма да се върне утре. Трябва да замине за Прага.

— Прага? — запита Али.

— Разполагат със следа. Нещо, което инспекторът му е казал. Не сподели с мен подробности.

Пру въздъхна дълбоко и каза:

— И какво ще правим сега? Просто ще седим и ще го чакаме да се върне? — Всъщност, Пру се надяваше, че Съни няма да промени решението си и да отиде да се види с Еди. Погледът на Съни бе странно празен — като на човек, потънал в собствените си мисли. Двете чакаха мълчаливо.

А Съни мислеше за Маха. През ума й премина всичко, което Маха й бе казала от първата им среща на Коледа в бара, когато я беше предупредила да внимава с Кити Рат, до недиректните й съвети относно „мъжете“. Маха я познаваше. Разбираше, че в момента има и други емоционални нужди, освен желанието да докаже независимостта си. Съни бе независима във всяко едно отношение, освен в любовта. И сега имаше нужда, заради самата себе си, а не за да докаже нещо на Мак, да приеме „шанса в живота“, предложен й от Маха.

— Това е — каза и закрачи из стаята. Отиде до прозореца, после се върна.

— Завива ми се свят от твоето крачене — оплака се Пру.

— Познавам те, Съни — каза Али. — Какво става? Какво си намислила?

Съни бе застанала до прозореца, силуетът й се очертаваше на светлината на лампата.

— Ще ви кажа какво ще правя, скъпи мои приятелки. Аз, Съни Алварес, ще послушам съвета на една друга жена и ще приема предложението й. Знаете ли какво каза тя? „Приеми всички шансове, които животът ти предлага.“ И точно така ще направя. Няма просто да седя и да чакам Мак както винаги. Ще стана самостоятелна жена.

— И как ще стане това? — запита практичната Али.

— Ще замина за Мумбай, моя красива и прекрасна филмова звезда.

— Индия! — ахна Пру.

— О, не, няма да го направиш. — Али стана и хвана Съни за раменете. — Не можеш да направиш онова, за което те е помолила непознатата.

— Какво? — запита, сякаш проплака, Пру, която все още нищо не разбираше.

— Ще придружи крадените бижута на Маха Мондрагон до Индия.

— Не са крадени. Маха има документи за всяко едно бижу. Знаеш, че никога няма да поставя на риск кариерата на Мак, като се заема с нещо незаконно. Можеш да си представиш как ще се отрази това на мнението за него!

— Нямам доверие на Маха — каза Али в опит да налее малко здрав разум в главата на Съни. — Има нещо нередно в цялата тази постановка. Защо тя самата не занесе бижутата в Индия?

— Много е заета, трябва да отиде до Хонконг и до Ню Йорк.

— И хората, които непрекъснато кръжат около нея? — запита Пру. — Онези двамата например, дето приличат на второстепенни актьори от италиански филм, и високата жена, която е така погълната от себе си, че се държи, сякаш на света няма други хора. Защо те не придружат бижутата до Мумбай?

— Предполагам, че имат друга работа. Както и да е, всички бижута имат документи — обясни Съни търпеливо, макар тайно да помисли, че ще е по-добре отново да провери всичко. — Всичко е законно.

— И напълно безопасно — каза Али, победена.

— Правя го, защото имам нужда да се докажа сама на себе си. Само веднъж — каза Съни, макар на Али да й се струваше, че Съни вече се е доказала многократно в миналото, включително и когато бе открила трупа на жената в хладилника на една вила в Тоскана. Съни имаше нюх към бедата и Али се тревожеше.

Не можеше обаче нищо да направи, Съни вече разговаряше по телефона с Маха.

— Маха, ще го направя! — А индийката отговори, че това е просто прекрасно, и я помоли да отиде при нея веднага. Увери я, че ще организират всичко и че ще й отнеме само половин час.

Съни трябваше да замине на следващия ден.