Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (50)

Глава 49

Ставаше късно. Съни беше с Али и Пру (която се бе отказала от среднощната закуска, след като неочаквано бе срещнала Еди в асансьора), когато Мак се обади.

Али хвърли само един поглед към грейналото й от щастие лице и каза:

— Веднага мога да кажа, че е той.

Съни й се усмихна с онази тайнствена усмивка. Още не бе имала възможност да им каже, че двамата с Мак отново са двойка, че са правили сладка любов през последните няколко часа и че за Съни всичко в света отново е наред.

— Здравей — прошепна тя в телефона.

— Здравей, любима… — Гласът на Мак бе едно от нещата, които й въздействаха силно, нисък, гърлен и секси.

— Влюбена съм в теб — прошепна Съни.

Али и Пру дори не се преструваха, че не слушат. Пру, ококорила очи, притисна ръка към сърцето си и се отпусна на леглото.

— Аз също те обичам — чуха Мак да казва.

Съни въртеше между пръстите си кичур от дългата си тъмна коса и се усмихваше все така тайнствено. Пру хвърли поглед на Али, която изви очи към тавана.

— Имам нужда от теб, Мак — прошепна Съни. — Желая те. Искам да съм в леглото с теб. Разделени сме от десет минути и вече полудявам…

— О, господи, Съни, знаеш, че изпитвам същото към теб…

Съни затвори очи. Али и Пру се спогледаха неспокойно.

— Тук някъде ще чуя омразното „но“ — каза Съни, станала изведнъж подозрителна. — Какво ще ми кажеш?

— Аз съм в участъка при инспектора. Заедно с Рон.

— Рон? — Али повтори името на съпруга си, питайки се какво общо има той с всичко това.

Мак каза:

— Рон дойде, за да ми помогне да изгладя отношенията си с теб.

Доволна, Съни отбеляза:

— Е, като че ли нямаше нужда от това, но съм сигурна, че Али ще е щастлива.

Али застана, скръстила ръце на гърди. Имаше озадачен вид.

— Кажи на Али, че Рон я поздравява и че двамата ще се видят, когато той се върне от Париж.

— Париж? — Сърцето й се сви.

— Съни, любима…

Съни не искаше да чуе следващите му думи. Знаеше какви ще бъдат те.

— Чуй, бейби — продължи той. — Говоря за Ивон Елман. При обира на бижутерията в Париж са ударили една от продавачките по главата с пистолет. Лицето й е обезобразено. Току-що са я изписали от болницата, но тя не искала да разговаря с никого. Твърдяла, че нищо не си спомня. Надявам се, че знае нещо особено важно, което иска да скрие дори от самата себе си, за да забрави болката.

— И си казал на инспектора, че ще отидеш да се видиш с нея, да се опиташ да я придумаш да проговори…

— Какво друго бих могъл да направя, любима?

Съни си пое дълбоко дъх. Нима не му беше казала току-що, че разбира естеството на работата му?

— Разбира се, че трябва да отидеш. Надявам се само, че ще успееш да помогнеш на полицията да залови убиеца.

— Повярвай, не за това дойдох тук, Съни, знаеш го. Дойдох, за да те намеря. Исках да бъда с теб.

— Мак. — Шепнеше толкова тихо, че дори Али и Пру, които бяха нащрек, не чуваха нищо. — Аз винаги искам да бъда с теб. Обичам те.

Изпитал облекчение, той каза:

— Ще ти се обадя от Париж.

— Добре.

— Ако имаш нужда от мен, просто ми се обади, окей?

— Да.

— И аз те обичам. Не го забравяй.

— Винаги ще го помня.

Тя сложи край на разговора.

Али скръсти още по-здраво ръце на гърди.

— И така, имам само два въпроса. Отново ли сте заедно с Мак? И какво прави Рон тук?

— Отговорът на първия въпрос е „да“. Тъкмо се канех да ти го съобщя, когато той се обади. Рон е дошъл в Монте Карло, за да помогне на Мак да поднови връзката си с мен. А сега и двамата ще отидат до Париж, за да разследват обира на бижутерията там.

Али въздъхна.

— А аз си мислех, че съм го оставила у дома да се грижи за кучето. Трябваше да се досетя, че и той ще намери в какво да се забърка.

Пру се отпусна в края на леглото.

— Господи! — извика и притисна длан върху сърцето си. — Живея в любовен роман.

И трите се засмяха, после Али каза колко много се радва за Съни и за Мак и запита как въобще са си въобразявали, че могат да живеят един без друг. Прегърна Съни, а Пру стана от леглото и направи същото, после и трите извикаха няколко пъти от радост и накрая Али предложи да отворят бутилка шампанско.

— Да излезем да празнуваме — каза Пру, с което ги изненада. Съгласиха се и си хвърлиха бързи погледи една друга, за да преценят дали се налага да се преоблекат.

Али бе облечена в дънки „Леви“, чиито крачоли бяха навити, за да разкриват високите й до глезена ботуши, бяла блуза и мъхеста жилетка, която изглеждаше така, сякаш бе от остригана монголска овца. Али винаги се бе интересувала от модата през вековете, а сега очевидно бе на вълна рокендрол. Сивите влакна се преплитаха с дългите кичури руса коса, която прибра набързо в конска опашка, без въобще да се замисли как изглежда.

Съни бе изцяло в черно. Прилепнали по дългите й крака панталони, дълъг пуловер с деколте във формата на буквата V и известните черни ботуши — онези, които Мак едва не й подари за Коледа. Гримът й все още стоеше, макар и избледнял, а косата й бе секси рошава. Прокара пръсти през нея, без да я интересува дали външният й вид е безупречен. Важното бе, че се чувстваше страхотно.

Пру също бе с пуловер, който й бе избрала Али. Със синия цвят на хиацинта и вдигната талия, стегнат под гърдите й, за да пада свободно над онези нейни части, които Пру все още наричаше „досадни“. Откакто от ума й не излизаше непознатият Еди Йохансен, тя бе твърдо решила да се освободи от тях. Нищо не може да подтикне една жена да се старае да поддържа външния си вид по-добре от желания мъж. И Пру започна да се грижи за себе си, макар да знаеше, че желаният резултат няма да дойде бързо. Все пак, новите й червени обувки от „Шанел“ изглеждаха страхотно в съчетание с новите й черни панталони, които не се впиваха в бедрата й, но я правеха по-слаба и по-елегантна. Али й бе дала едно от собствените си червила на Ив Сен Лоран, чието име беше Nude Blush. Пру бе споделила с Али, че доста дълго време тази ще е единствената нейна част, която ще могат да видят гола. След като бе видяла Еди, макар че той бе в доста странно състояние, й се искаше това време да не е толкова дълго.

Трите чакаха асансьора, Пру държеше каишката на Тесоро. Обърна се към останалите:

— Тази нощ се случи нещо много странно.

— На теб? — Али бе изумена.

— Е, не точно на мен, а на онзи привлекателен швед. Едуардо Йохансен.

Съни хвърли виновен поглед на Пру, която продължи да говори:

— Виждала съм го и преди да влиза и излиза от асансьора, във фоайето, такива неща, и според мен той е великолепен мъжкар. Мислите ли, че една жена може да е влюбена в мъж, когото дори не е срещала? Е, поне не в истинския смисъл.

Асансьорът пристигна и те се качиха.

— Пру, за бога, престани да бъбриш несвързано и ни кажи какво точно означава „влюбена“ и „нещо странно“ — каза Али.

— Ще ви разкажа по-късно — измърмори Пру, тъй като в асансьора имаше и други хора.

— Слава богу, че няма да отидем в бара на хотела — каза Али, докато прекосяваха фоайето, макар че Пру хвърли поглед, пълен с копнеж, в тази посока с мисълта, че Еди може би е там. Оставиха кученцето на портиера, който с готовност прие да го разходи.

Не беше възможно Али Рей да не бъде разпозната. Трябваше само да преминат през вратата на казиното и веднага им намериха маса, а шампанското пристигна без никакво закъснение. Али каза, че понякога е добре да си знаменитост, а Пру отбеляза, че нито една звезда не би могла да се държи по-естествено от Али и да се старае да не бие на очи. Али наистина беше всеотдайна, непретенциозна и търсеща уединение, поради което Пру побесня от яд, когато улови онази кучка Кити Рат да прави снимки с мобилния си телефон.

Пру гледаше втренчено Съни, докато седяха плътно една до друга на малкия диван.

— Изглеждаш прекрасно тази вечер — каза и бе напълно откровена.

— От теб се излъчва онзи „блясък“ — усмихна се Али.

— Какъв блясък? Какво имаш предвид? — запита Пру, а после, когато те просто се усмихнаха, се изчерви. — О, съжалявам, не разбрах… О, по дяволите, Съни, каква късметлийка си!

— И твоят ред ще дойде — каза Съни и стисна ръката на Пру. — Вече изглеждаш различно.

— А утре ще станеш и блондинка — добави Али, за да я окуражи.

Вярно беше. Пру наистина изглеждаше различна. Лицето й вече не бе така кръгло, а пуловерът оформяше гърдите й много по-красиво от онези ужасни кафтани, в които се обличаше. „Подчертавай онова, което имаш“, бе новото мото на Али за Пру и ако не демонстрираше гърдите си, Пру поне признаваше, че ги има.

— Нима никой никога не пие нещо различно от шампанско в Монте Карло? — запита Пру. Шампанското не бе любимото й питие от предишния й живот — по някоя и друга чаша на сватбите и други тържествени случаи, но никога заради удоволствието от питието. Прокара длан през изтощената си кестенява коса и се запита как ли ще се чувства утре, когато щеше да бъде руса. Отговори й Съни.

— Пият коктейли „Космополитън“ през лятото. В Сен Тропе. Или поне аз пиех.

— И така, какво се случи с красивия непознат?

Пру каза:

— Бях в асансьора сама тази нощ, когато той спря във фоайето.

Али вдигна ръка.

— Извини ме, но какво правеше в асансьора?

— Бях така ужасно гладна — защити се Пру.

Али покри лицето си с длани и нададе стон.

— Канех се да проверя дали няма да намеря малко сирене и миниатюрно парченце кифличка. Имах нужда да сложа храна в устата си… А и да усетя вкуса й. Като че ли не беше само проклетият глад…

Али вдигна ръка и изгледа втренчено Пру.

— Но ти никога не използваш такива думи! — възкликна. — Сигурно наистина си имала нужда от храна.

— Повярвай ми, бях гладна.

— Познавам това чувство — изрази съчувствие Съни. — Ям безразборно хамбургери, сандвичи и шоколад, когато ми се струва, че светът около мен се разпада. Отначало си обещавам, че ще отхапя само хапка, а после неусетно изгълтвам всичко и пак ми се струва, че не съм слагала нищо в устата си. Сиренето е много по-здравословно. Виждаш ли, вече си се понаучила, Пру.

— А какво ще ни разкажеш за Еди Йохансен? — Али хвана ръката на Пру, за да я окуражи.

— Е, това е странното. Този красив мъж, нали знаете как изглежда, толкова привлекателен, изискан и опитен, сякаш винаги владее ситуацията… Е, нека ви кажа, че тази нощ не беше така. Еди Йохансен влезе в асансьора със силно залитане. Трябваше да протегна ръце, за да не рухне върху мен. — Пру направи пауза, а те чакаха нетърпеливо какво ще последва. — Панталоните му не бяха закопчани — каза тя.

Али нададе стон.

— А ти защо въобще си гледала натам?

— О, това бе само един от онези погледи, които хвърляме мимоходом. Та той едва не ме събори! Беше облякъл пуловера си на обратно. И говореше неразбираемо. Всъщност едва се държеше на краката си. А когато го запитах дали няма нужда от помощ, просто ми благодари. Не можеше дори погледа си да фокусира. Не мисля, че видя лицето ми или че разбра коя съм. Натиснах бутона за деветия етаж за него и когато стигнахме, той излезе и все така със залитане се прибра в стаята си.

— А ти какво направи?

— Влязох обратно в асансьора и слязох във фоайето да намеря сирене и крекери.

— И крекери! — възкликна Али, вече ядосана.

А Съни мислеше за Еди, не за сирене и крекери. Милият Еди, нейният спасител и учител; мъж, в когото едва не се бе влюбила и беше сигурна, че храни неясни чувства към нея. Положението между тях беше „онова, което можеше да бъде“, а тя дори не му се беше обадила още, не му беше оставила съобщение, нито му се бе извинила или благодарила… Господи, тя дори не му бе казала „довиждане“! А още по-малко го бе уверила, че никога няма да го забрави. Просто си беше тръгнала. Как бе възможно да е такава егоистка, толкова жестока, че Еди бе излязъл и се бе напил. И всичко това — заради нея.

— Двамата с Еди се познаваме — каза Съни едва чуто.

Двете се обърнаха и я изгледаха.

— Какво искаш да кажеш? — запита Али.

— Бях малко влюбена в него за няколко дни…

Али нададе стон.

— Съни, нима ни казваш, че той е бил другият мъж?

— Срещнах го на борда на самолета за Париж, той ме остави да поплача на рамото му, не ми позволи да остана в Париж заради снега, беше Коледа и бях съвсем сама, както и той. Запази ми стая в хотела в Монте Карло, а после…

— Какво се случи после? — Али протегна ръка с дланта напред, за да спре отговора на Съни. — Не, не, по-добре е да не знам, за да не се наложи да лъжа Мак.

— Няма нужда да лъжеш. Искам да кажа, нищо не се е случило… Е, нищо повече от целувка. Между приятели, разбира се.

— Разбира се! — Али я гледаше гневно. — Защо, по дяволите, не ми разказа всичко това по-рано, Съни? Мислех, че умираш от любов по Мак.

— Така беше. Така е и сега. Нищо не се е променило.

— Но си целунала Еди Йохансен — каза Пру така, че думите й прозвучаха като въздишка. — О, мили боже, целунала си Еди Йохансен…

— Целувка между приятели. — Съни беше категорична. После добави, малко по-откровено вече: — Това можеше и да е началото на нещо, но дойде Мак…

— Мак дойде да те намери — напомни й Али.

Пру каза:

— О, господи, спомнете си сцената в бара. Мак влезе и ти отиде при него без дори да се обърнеш назад. Сякаш над главите ви светеха надписи: „Ние сме любовници“. Остави Еди да седи в бара, без дори да го погледнеш, да. И Кити Рат веднага му се нахвърли. Видях я.

— Бедното копеле — каза Али, едва сега осъзнала колко лошо се бе държала Съни.

— Много съжалявам — каза Съни. — Не можах да постъпя другояче. Еди е мил, нежен и внимателен, а аз бях така самотна и изгубена…

— А и той е дяволски сексуален — каза Пру. Те се обърнаха и я изгледаха втренчено и тя побърза да добави: — Е, поне така изглежда…

— И ти ли си влюбена в Еди? — запита Али и вдигна ръце.

Съни побърза да каже:

— Аз определено не съм влюбена в него. Искам да кажа, че можеше и да се влюбя.

— А аз дори не го познавам — каза Пру невинно и приглади пуловера си. — Не е възможно, нали, да си влюбена в мъж, с когото нито веднъж не си разговаряла?

— Не и ако той е филмова звезда, а ти си негова почитателка — отговори Али. Тя знаеше всичко за лудите фенове.

— Е, Съни, какво се случи с Мак? — побърза да смени темата Пру.

Съни сви рамене и започна да си спомня, полуусмихната.

— Просто се прегърнахме, както винаги — каза замечтано. — След това захвърлихме дрехите си на пода и се озовахме в обятията си в леглото. Да се любиш с мъж, когато истински обичаш, е съвсем различно, Пру. То е нещо повече от секс, прекрасен секс. Господи, мога да го изям! Това сигурно е заради химията между нас, заради специалната връзка; нещата, които всъщност няма нужда да изричаме, просто кракът ми върху неговите, а ръцете му — около мен. А след това…

— След това… — прошепна Пру. През няколкото години на брака си тя не бе почувствала нищо от описаното от Съни, никога не се бе наслаждавала на простото удоволствие от секса, никога не бе прегръщана така… За нея не съществуваше и след това…

— Прекрасно! — въздъхна с копнеж по „след това“…

— И какво ще правиш сега с Еди? — запита Али.

Съни извади мобилния си телефон.

— Ще му се обадя веднага. Ще видя дали е добре. А после ще се срещна с него, ще му обясня всичко… Нали знаеш. И ще му благодаря за онова, което направи за мен. Ще му благодаря още за онова, което е — силен мъж и добър приятел във време на нужда.

— Ти си щастливка — каза Пру тихо.

Еди не отговори. Беше вече късно. Съни реши да опита отново утре.