Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 18

Летището на Ница беше оградено от полицейски кордон, когато Мак пристигна. Въоръжени войници проверяваха всеки пътник. Сирените виеха в далечината, а над главите им кръжаха хеликоптери. Нямаше съмнение, че е станало нещо сериозно.

„Банков обир“, предположи Мак. Но този регион бе един от най-безопасните в света… Тук със сигурност не би могло да се случи нещо подобно. Мислеше за това, докато чакаше на опашка пред имиграционните служби. Беше Коледа и предпазливостта на всички бе понижена, хората празнуваха с духа на божията воля в сърцата си. С изключение на така наречените лоши момчета. А те винаги са знаели как да се възползват от ситуациите на занижена бдителност.

— Обир на бижутерия — каза някой отпред. Мълвата се разнесе бързо по цялата опашка.

— В Монте Карло. Една от скъпите бижутерии, „Картие“ или „Фонтанът“.

„Интересно“, помисли си Мак, „обир на бижута по Коледа. Някой ще получи хубав подарък“. Нямаше намерение обаче да се забърка в каквото и да било разследване. Бе тук, за да намери Съни.

Когато мина на зелената светлина в митницата, в ръка с малката пътническа чанта, в която бе нахвърлял набързо нещата си, преди да потегли към летището — беше Коледа и движението не беше натоварено — беше спрян, както и всички други, и се наложи да чака цели десет минути, преди да бъде претърсен и да може да продължи.

Бързаше през основната зала за пристигащи пътници към редицата таксита, когато видя полицейския инспектор, когото познаваше от миналата година, когато бяха работили заедно по серията кражби на предмети на изкуството, случили се по крайбрежието на Ривиерата. Инспекторът изглеждаше измъчен и напрегнат и Мак разбра, че каквото и да се бе случило, то е голям и опасен удар.

Извика му и инспекторът се обърна, вдигна ръце нагоре за поздрав и каза:

— Трябваше да предугадя, че ще те видя тук. Ти си като черния гологан, който никога не се губи. И се връщаш, за да ме преследваш отново.

— Не, не — усмихна се Мак с мисълта за „Вилата на Виолет“, която бе наел миналата година. — Но този случай ми се струва по-сериозен от онзи, който разследвахме тогава.

— Така е, mon vieux, повярвай ми, така е. — Инспекторът изгледа остро Мак, обаче не го запита защо е тук без Съни. Той бе французин и беше дискретен. Вместо това каза: — Всички пътища са блокирани. Не можеш никъде да отидеш.

Мак му каза накъде е тръгнал.

— В такъв случай, по-добре ела с мен. Аз се връщам в града. Обрали са и друга бижутерия от веригата „Фонтанът“. В района вече не са останали много бижута, а преди това, в навечерието на Коледа, направиха и няколко много успешни удара в Париж. Хайде, Мак, ела с мен. Ще те оставя пред хотела.

Като минаваше с висока скорост покрай патрулните полицейски коли и се провираше през автомобилите, спрели на червените светофари, инспекторът даваше информация на Мак за обирите.

— Два града тук, във Франция. Плюс по един обир в Лондон, Рим, Берлин, Милано…

— Цялата тази плячка ще трябва да бъде скрита или разпределена — каза Мак. — Имаш ли някаква представа кого използват?

— Не. — Инспекторът сви гневно рамене, а после грижливо приглади униформеното си сако. Намести шапката си под по-добър ъгъл и погледна през прозореца към светлините на хеликоптера, който претърсваше крайбрежието.

— Никой не знае как ще успеят да се измъкнат с всичките тези диаманти, без да ги разрежат. А така ще намалят стойността им наполовина. От другите скъпоценни камъни — смарагди и рубини — ще успеят да се освободят достатъчно лесно, защото вече имат хора за това. Обаче диамантите са друго нещо.

— На колко се оценяват, според вас?

Инспекторът си пое дълбоко дъх.

— Само една от огърлиците, взета при обира в Париж, струва над двайсет милиона. Взели са още пръстени, всеки от които струва стотици хиляди лири. Както и скъпоценните камъни, които още не са били инкрустирани в бижута. — Той отново сви рамене. — Е, бижутерии като „Фонтанът“ пазят в тайна стойността на бижутата си дори от нас вероятно защото се укриват от данъчните власти. Но, повярвай ми, Мак Райли, говорим за стотици милиони.

— Но как е възможно това да се случи тук, в Монте Карло? — Мак не се сдържа и добави: — Това със сигурност е най-безопасното място на земята.

— Разбира се, както и Цюрих, който също е един от най-сигурните градове в Европа. Както и да е, не знаем с абсолютна точност какво са взели тази вечер. Използват един и същи модел — жени, облечени в изключително скъпи дрехи и с маски на Мерилин Монро, ако можеш да повярваш. Отвлекли са охраната при вратата, стреляли са в камерата, взели са мобилните телефони на всички и са заключили вратата след себе си. Алармата не се включила и въобще нямало и намек, че е станало нещо нередно, докато не минал минувач, който видял, че вътре свети, а персоналът лежи на пода. Тогава тя ни се обади.

— Тя? — Мак го погледна въпросително. Мислеше, че е бил мъж.

— Да. Беше жена. Анонимно обаждане. Каза, че не искала да се замесва, но че нещо не е наред в бижутерия „Фонтанът“. Моите хора обградиха мястото. Всъщност целият район е опасан от кордон. Изпратихме линейки.

Мак повдигна вежди.

— Има ли жертви?

— Така изглежда. — Тонът на инспектора беше едновременно мрачен и остър. — Ето, пристигнахме — добави, когато голямата кола задмина площада и пое по булеварда към мястото, оградено с жълта полицейска лента. Наблизо бяха две линейки и дузини полицейски коли, чиито сини лампи светеха. От другата страна на улицата чакаха две пожарни коли, а полицаите фотографи бяха заети да правят снимки от всички възможни ъгли. В бижутерията светеше и Мак виждаше униформените мъже вътре.

— Съжалявам, че няма да мога да те закарам до хотела ти — каза инспекторът, извади мобилния си телефон и заговори със свой колега, който бе вътре. — Имат нужда от мен тук.

Мак му благодари и слезе от колата. Халогенните лампи изведнъж заляха сцената на местопрестъплението с непоносимо ярка бяла светлина. Докато гледаше, отвътре изнесоха черен чувал и го натовариха в черната каравана, за която Мак бе сигурен, че бе от Отдела по съдебна медицина. Усети познатото свиване на стомаха от гняв. Копелетата бяха убили някого, вероятно охраната или някоя невинна продавачка. Господи, на какво ли не е способен човек за пари! За някои животът не струва нищо, сравнен с милионите долари.

Обърна се и започна бързо да се отдалечава. Полицаите му правеха път, защото бяха видели пристигането му с колата на своя шеф. Чуваше се воят на още приближаващи се полицейски коли.

Ярката бяла светлина се стопи в нежния мрак на Лазурния бряг, когато той ускори още повече крачка. Мислеше единствено за Съни. Тя беше тук. Двамата щяха отново да се намерят, той щеше да й каже колко много я обича и какво означава тя за него. Щеше да се ожени за нея, когато тя пожелаеше. Само се молеше на бога още да го обича. Беше направил така, че да си отиде от него, но се молеше това да не е краят.

 

 

Шарън крачеше напред-назад по площада, пушеше втората си цигара и размишляваше на кое изкушение да се поддаде — дали да влезе обратно в бара и да се наслади на скоча с лед, или да изпуши още една цигара. Потрепери, като чу сирените и видя отблясъка на халогенната светлина на изток. Беше едновременно привлечена и отблъсната от нея.

Видя привлекателен мъж с чанта в ръка да крачи към хотела. С несъзнателно, но привично женско движение приглади полата си, придърпа яката на черното си кожено яке и я задържа с ръката си, на която нямаше нито един пръстен. Огромните й диамантени обеци проблеснаха на светлината на уличната лампа. Погледът й го проследи. А той дори не я забеляза.

Шарън присви очи и го загледа как крачи спокойно и отмерено, как леко изкачва стъпалата. Беше готова да се закълне, че го познава отнякъде.

 

 

Кити Рат бе принудена да паркира на две пресечки от хотела заради полицейския кордон и да отиде до него пеш. Тя също видя мъжа и по описанието на Съни веднага се досети, че това е Мак Райли. Изгледа го с одобрение. Бе прекалено привлекателен, за да го пропусне — толкова привлекателен, колкото и онзи, който правеше компания на Съни в бара онази нощ. Може би дори по-секси от него. Страхотно. Двама мъже са винаги по-добре от един. И тъй като Съни бе прекалено наивна или прекалено глупава, тя щеше да има поле за игричките си. А Кити обожаваше игрите. Всъщност по този начин си изкарваше прехраната.