Метаданни
Данни
- Серия
- Мак Райли (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- It All Began In Monte Carlo, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Желева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Violeta_63 (2014)
- Корекция
- МаяК (2015)
- Форматиране
- hrUssI (2015)
Издание:
Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-272-7
История
- — Добавяне
Глава 68
Кити Рат крачеше из малкия си апартамент. Не беше събула високите си обувки „Луботен“, токчетата скърцаха неприятно по дървения под, едното се закачи на килимчето и тя едва не падна върху дивана. Фаталният диван, на който се бе разиграла сцената с Еди. Искаше й се тя да бе истинска — този мъж имаше превъзходно тяло и бе достатъчно надарен. За всяка друга жена, но не и за Кити, която трябваше да му сложи белезниците, за да почувства поне лека тръпка на възбуда. Само усещането за власт можеше да направи това с нея.
Кити винаги бе използвала секса като средство за контрол и манипулиране. Можеше да запази този контрол, единствено ако се преструваше на възбудена. В сексклубовете, при сексуалните си контакти извън тях, в хотелите, както и при платения секс, тя успяваше да се забавлява, но въпреки всичките й стенания и викове, никога не бе стигала до края. Понякога, обаче наистина искаше да постигне този изплъзващ й се връх, тръпките, които никога нямаше да разтърсят тялото й. Удоволствието на Кити бе винаги престорено. Спомни си думите на психиатъра, че е нимфоманка. Той й бе обяснил и симптомите. Сега тя разбираше и знаеше, че наистина е такава.
Но, както и да е, къде бе това копеле Йохансен? Беше му дала бележката за изнудването и снимките вчера. Очакваше страхът да го завладее и да й се обади веднага, за да си уредят среща. Особено след като му се бе обадила да му каже колко привлекателен и секси го намира. И да му намекне, че не би могъл да я предаде. Знаеше, че мъж като Еди Йохансен никога не би позволил семейството му да бъде застрашено. Щеше да плати. Беше сигурна. Но въпреки това беше нервна, крачеше напред-назад и не изпускаше телефона от погледа си. Чакаше позвъняването.
Токчето й отново се закачи в килима и тя удари брадичката си в ръба на холовата масичка, а при отдръпването си назад изкълчи глезена си. Токчето се откъсна и увисна на тясна ивица червена кожа.
О, по дяволите, по дяволите, по дяволите! Та това бяха единствените й „добри“ обувки. Като „добрата“ й чанта. Но тези две неща й даваха достъп до изисканото общество. Като ги носеше, можеше да се преструва, че има прислужница у дома и че живее в голяма и богато наредена къща, където се забавлява като жена от висшето общество. Да, преструваше се, че носи обувки „Луботен“ от седемстотин долара, но те бяха купени за два пъти по-малка сума. Класата й бе престорена — като всичко друго у нея.
Като кипеше от гняв, Кити грабна телефона, обади се в хотела и помоли да я свържат с мистър Йохансен. Беше информирана, че той не е там, но го очаквали да се върне, макар и да не знаели кога.
Тя легна на пода, върху килима, и захвърли злобно счупеното токче към тавана. О, по дяволите! То се удари в лампата и по холовата масичка се посипаха парченца стъкло. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Продължи да лежи върху килима, подпряла на дивана подутия си глезен, а по бузите й се стичаха сълзи на гняв. След малко стана и отиде с куцукане в кухнята, където бе оставила лаптопа си. Изпрати съобщение на Джими в скайпа и остана седнала, с блеснала под лампата огненочервена коса, с бретон, залепнал за изпъкналото й чело, направила озъбена гримаса, грозна в гнева си.
На екрана на компютъра се появи картина. Гледаше я жена.
— Познавам те — каза тя.
Беше съпругата на Джими.
— Чуй, кучко — говореше жената, гледайки я злобно от екрана.
Кити не знаеше какво да направи, а когато най-после се сети, беше прекалено късно.
Жената бе дребна, русата й коса бе прибрана грижливо в кок, бежовата й блуза бе закопчана до врата. И дори носеше наниз перли. Кити забеляза зъбите й — дребни, бели, равни. От огледалото не я гледаха всяка сутрин грозни евтини протези. Съпругата. Спретната, съвършена. И ядосана.
— Чуй, кучко — каза за втори път съпругата, докато я гледаше втренчено от екрана. — Дойде ми до гуша от това евтино копеле. Знаеш ли какво, не си прави повече труда да му се обаждаш по скайп, защото ще прекъсна връзката. И знаеш ли какво друго. И него ще отрежа. Изхвърлих го. Целият е твой. И знаеш ли с какво ще дойде при теб? С нищо. Тръгна си оттук с нула пари в банката, без кредитни карти, без пари в брой и без кола. Да не би да мислиш, че просто си седя тук и плащам пътуванията му до Франция, сумите, които харчи за секс и порно и евтини курви като теб? Забрави. Прекалено съм умна, за да бъда мамена така. Уредих всичко откъм законовата страна. Той няма нищо и целият е твой. Можеш да го посрещнеш.
Кити я гледаше безмълвно. За първи път в живота й не й достигаха думи. Бе изгубила контрол над нещата… Животът й бе поел стремглаво надолу… Джими нямаше пари, нямаше нищо… Сега той не можеше да й предложи нищо, освен ако двамата, като партньори, не успееха в изнудването…
— Нека добавя още нещо. — В гласа на съпругата му се долавяше триумфална нотка. — Като те гледам, виждам, че си прекалено стара за тази игра. Прекалено стара си, имаш прекалено евтин вид, много си уморена. Тази игра е за млади жени, а ти отдавна не си млада. Съблазняването е нещо много повече от просто разтваряне на краката. Дори ние, съпругите от предградията, го знаем.
Вбесена, Кити изключи компютъра. Как се осмеляваше тази? Как се осмеляваше тази кучка да й говори така? И къде, по дяволите, беше Джими? Защо не й се беше обадил? Или не бе изпратил електронна поща?
Глезенът й пулсираше от болка. Беше се подул силно, беше станал два пъти по-голям… Беше станал дебел едва ли не колкото пълните й бедра…
Стана, отвори шкафчето и извади шишенце с хапчета. Нейната специална колекция. „Оксиконтин“. Изсипа три в дланта си и ги глътна без вода. Можеше да вземе и повече, но тези бяха достатъчни за болката.
Изнудването трябваше да й донесе успех. Нямаше да позволи на Йохансен да й се изплъзне… Щеше да го обвини в изнасилване… Да го унищожи…
По лицето на Кити се стичаха сълзи, когато седна отново на дивана и втренчи поглед в празното пространство, питайки се какво да прави. Най-после хапчетата подействаха, главата й се отпусна на облегалката и тя заспа.