Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 11

Монте Карло. Вечерта на Коледа.

В бара на хотела бе тихо и спокойно. Там бяха само индийката с нейните елегантни приятели и Съни с нейната бъдеща приятелка, чиято яркочервена коса падаше на гъсти кичури над потайните й сини очи.

Кити постави длан върху тази на Съни.

— Аз самата съм била в това положение няколко пъти — каза, навела глава и усмихната скромно, вдигнала поглед към нея. Този й жест и изражение се повтаряха толкова често, че Съни ги смяташе вече за нейна запазена марка. Не беше сигурна, че харесва Кити Рат, не бе сигурна, че иска да бъде утешавана от нея, не бе сигурна дори, че иска да бъде „нечия“ приятелка просто защото е сама и отчаяна, тъжи по Мак и й се струва, че всеки миг ще умре.

Но ето, че се чу да казва:

— Здравей. Аз съм Съни Алварес. — След това отпи щедра глътка шампанско, радостна, че поне може да поговори с някого. Али така и не й се обади, принц Чаровен бе изчезнал някъде в Париж, а Мак… Е, Мак бе вероятно в Малибу и бе втренчил поглед във вълните на Тихия океан, питаше се къде ли е тя и защо, за бога, го е напуснала, след като само е отложил да се ожени за нея.

— Той ми каза, че не може да се ожени за мен — каза безизразно.

Кити Рат, изглежда, се интересуваше от историята й и в същото време показваше съчувствие. Барманът напълни отново чашата на Съни, а тя направи знак да донесат чаша и на приятелката й. Барманът дори не погледна Кити, когато остави чашата пред нея. Напълни я и върна бутилката в сребърната кофичка с леда.

Съни забеляза отношението му.

— Барманът познава ли те?

— О, идвам тук понякога. Удобно ми е, мястото е приятно за сама жена. Тук жената може да е просто себе си, да пие каквото пожелае и да мисли за каквото й харесва.

— И какво, по-точно, е това?

Малките сини очи на Кити се свиха до големината на глава на топлийка, когато се засмя.

— За какво мисля? Или какво искам?

— И двете. — Съни отпи от шампанското, изведнъж заинтригувана. Чудеше се какъв ли ще е отговорът на Кити Рат. За такава невзрачна жена тя изглеждаше доста погълната от себе си.

— Е — каза Кити, без да бърза, и като че ли мислеше усилено какво да отговори. — Обичам да имам свобода. Имам доста голям успех в света на модата. Имам апартамент в Кан. И много приятели. Забавлявам се.

— Ти работиш? — Практичната Съни се питаше откъде идват парите за апартамента в Кан и животът сама.

Кити сви рамене и се наведе към Съни. Деколтето на роклята й се смъкна надолу и разкри силно подплатен син сутиен. Всяка жена от Лос Анджелис, каквато бе и Съни, би се запитала защо Кити Рат, след като е успяла и богата, не е увеличила бюста си. И защо не е поправила силно издадените си напред зъби. И не е избрала друг зъболекар, след като белите й пломби така биеха на очи. Очевидно с каквото и да се занимаваше Кити, тя не печелеше достатъчно, за да е в тон с изискано място като Монте Карло.

— Имам партньор — обясни Кити. — Не ми е съпруг, а просто мъж, с когото имам „споразумение“.

— Искаш да кажеш, че си държанка?

В пресиления смях на Кити се долавяше нотка на гняв.

— Предполагам, че можеш да ме наречеш и така — каза рязко. — Предпочитам да наричам подобна връзка, както правят европейците, уговорка. Той пътува често, но когато е тук, обичаме да правим много неща заедно. Специални неща — добави с отнесена усмивка, която трябваше да намекне, че е потънала в приятни спомени. — Но има и много неща, които предпочитам да правя сама. А какво ще кажеш за себе си, Съни Алварес? Защо не ми разкажеш историята си? Тук съм за теб и с удоволствие ще те изслушам.

— О, мили боже! — възкликна Съни, така благодарна, че има с кого да поговори, че историята просто се изля от устата й. И тя разказа на Кити за Мак Райли, известния детектив и телевизионна звезда. Разказа й всичко. Предаде й цялата си болка. И любов. — И всичко това — за нищо.

— Но ти си толкова прекрасна! — въздъхна Кити, изпълнена с възхищение. — Как е възможно Мак да не те иска?

Съни преглътна сълзите си. Скри лицето си във вече мократа козина на Тесоро, ясно усещайки погледа на красивата индийка.

— Не зная, Кити — каза, а после през главата й изведнъж мина неприятна мисъл. — А ти, с всичките ти приятели, какво правиш тук сама в коледния ден?

Очите на Кити отново станаха потайни.

— Поканена съм на парти по-късно и просто минавам оттук. В Кан. Всъщност трябва вече да тръгвам.

— Коледно парти? — Съни изпита завист към тази непозната жена.

— Казах ти, че имам много приятели. А сега може би имам още една приятелка в твое лице. Разбирам какво преживяваш. Защо двете не обядваме заедно утре? А после да пазаруваме? Нали разбираш, да се позабавляваме, да си поговорим по женски, такива неща?

Самотата е като болест, тя те побеждава напълно в моменти на слабост. И Съни се съгласи с голямо желание и очевидно нетърпение.

Кити отново я потупа по ръката — с такова съчувствие, че Съни й бе благодарна. Кити грабна чантата си „Шанел“, голото й бедро проблесна за миг, и в следващия момент скочи от високото столче.

— До утре тогава. Ще те взема по обед.

Съни я гледаше как излиза от бара — тя подтичваше странно, със събрани колене, червените подметки на обувките й от „Луботен“, прекалено високи за нея и неподходящи за неугледната й рокля, се показваха, сякаш за да подчертаят колко й липсва класа. И Съни запита, за един кратък миг, дали Кити не е проститутка, но после побърза да отхвърли неприятната мисъл. Тя бе прекалено обикновена.

Маха също гледаше след Кити. Не знаеше какво е намислила, но знаеше, че не е нещо добро, защото усещаше колко уязвима е Съни. Стана и отиде при нея. Сведе поглед към малкото кученце в скута й.

— Предполагам, че си французойка — каза с прекрасния си напевен глас. — Французите винаги водят куче със себе си. Но пък поведението ти е различно от тяхното. Сигурно си американка.

— Така е — призна Съни предпазливо.

— Извини ме, че се натрапвам, и ми позволи да се представя. Казвам се Маха Мондрагон.

Маха я изгледа преценяващо. После каза:

— Почувствах, че е необходимо да те предупредя. Внимавай с тази жена.

Кити Рат ли имаше предвид? Озадачена, Съни я гледаше втренчено. Маха каза:

— Някои от нас могат да подушат покварата. Тя има особен и характерен мирис. Просмуква се в атмосферата. Имай ми доверие.

Така изумена, че не можеше дори да проговори, Съни отпи нервно от шампанското си.

— Мила моя, имам да ти кажа и нещо друго, което е особено важно. Запомни го. Не трябва да се страхуваш от бъдещето. Вземи всичко, което животът ти предлага. Не пропускай нито една възможност.

Маха постави нежно ръце върху раменете на Съни.

— Имай ми доверие — каза отново.

После се поклони, навеждайки красивата си глава, и се върна на масата си при тримата си приятели. Не погледна назад. Тръгнаха си заедно. Съни, почувствала остра пробождаща завист, реши, че ще вечерят в компания, наслаждавайки се на една задушевна Коледа. А тя бе сама в бара на хотела.

В този момент влезе принц Чаровен.