Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (41)

Глава 40

Маха беше облякла изящно морскосиньо сари тази вечер, ушито от най-нежен копринен шифон и прикрепено на рамото от огромен аквамарин, който блестеше със сиянието на планински глетчер и привличаше погледите на всички в бара. Който, както изглеждаше, помисли си Маха с раздразнение, причинено от навалицата, се превръщаше в модно място за срещи. Може би бе така заради обира на бижутерията, която се намираше недалеч оттук. Сякаш всички тези хора искаха да видят сцената на убийството. Тя потрепери деликатно, настани се на обичайната си маса и поръча обичайната бутилка шампанско. Без хайвер, тази вечер. Не беше в настроение за хайвер. Вместо това поръча чиния petit fours, шоколадови и със сметана под обвивката. Тази вечер Маха не можеше да контролира глада си за сладко.

Огледа се и благодари на бога, че червенокосата не се вижда. Тази жена й причиняваше дълбоко безпокойство. Маха разбираше Кити Рат. Усещаше поквареността й и това, че като всички покварени хора, тя се бе впуснала в лов на жертви. Маха все още не знаеше каква е нейната игра, но разпознаваше хищника, щом го видеше. А в този случай веднага бе разбрала, че хищникът е по петите на Съни. Не беше сигурна единствено защо.

Както и да беше, Маха нямаше да позволи това да се случи. Ако някой въобще щеше да поквари Съни Алварес, то това щеше да бъде тя самата. И бе сигурна, че ще я поквари по начин, различен от сексуалните намерения на червенокосата.

Шарън Барнс, помощничката на Маха, влезе с наперена походка, последвана почти веднага от бившия годеник на Съни Алварес. Маха изведнъж усети да я полазват студени тръпки. Бе си направила труда да открие всичко за Мак Райли. Знаеше прекрасно кой е той, с какво се занимава и че е много добър в работата си, тъй като се доверява на интуицията си, което правеше и Маха, когато трябваше да прецени хората. Обикновено веднага усещаше какви са те по същината си. А сега бе много нервна.

Шарън измина разстоянието от входа до масата само с няколко бързи крачки, хвърли на съседния стол новото си сако от „Валентино“, което бе почти с цвета на рубините на Маха, и веднага затърси в чантата си пакета цигари. Наричаше ги „цигаретки“, като че ли умалителното име можеше да им придаде женски чар.

— По дяволите! — Беше си спомнила, че пушенето на обществени места е забранено. Захвърли ядосано пакета обратно в чантата, направи знак на бармана и поръча двоен скоч с лед и маслини.

С ниско подстриганата си тъмна коса, извитите вежди и широката сърдита уста, Шарън приличаше на френска актриса и наистина говореше френски така свободно, като че ли цял живот бе живяла във Франция. Сега Прага бе градът, който Шарън наричаше свой дом, но тя винаги беше неспокойна и домът й бе там, където тя решеше. Или поне бе така допреди три години, когато се присъедини към екипа на Маха.

Шарън не откъсваше поглед от Мак, който стоеше до бара. Чу го да поръчва бира, „Стела“, после го видя да се обръща и да оглежда помещението. Погледите им се срещнаха за секунда, после той погледна встрани.

Шарън го намираше привлекателен, а тялото му — стройно и мъжествено. Не можеше да понася дебелите мъже, ненавиждаше така наречените „любовни дръжки“, искаше да може да преброи всяко ребро и бе готова да се обзаложи, че този мъж ще й хареса.

— Знаеш ли кой е той? — запита Маха.

Шарън се обърна и я изгледа.

— Бившият на Съни Алварес. Един от най-известните американски детективи. Води собствено предаване, което има огромен успех. Мак Райли успява да разреши и най-заплетените престъпления, при които всички други, включително полицията, се провалят.

Шарън повдигна вежди шокирана. Маха си помисли, че наистина изглежда привлекателна, когато твърдата й черупка се пропука. Маха знаеше всичко за твърдия характер на Шарън. Точно затова я бе взела на работа.

— Бившият? Какво? — запита Шарън, отпи от скоча и направи гримаса. Алкохолът сякаш засядаше на гърлото й при първата глътка и тя често се питаше защо въобще пиеше. Може би защото алкохолът я караше да се чувства добре. Както и проклетите цигари. И какво от това?

— Вярвам, че той е бившият й годеник. Причината Съни да е тук е, че е избягала от него.

— Откъде знаеш? — Шарън захапа една маслина. Сокът потече по новата й блуза от „Валентино“. — По дяволите! — Започваше да губи търпение.

— Барманите винаги чуват всичко — каза Маха, макар че тя винаги знаеше какво става около нея. Беше разбрала всяка подробност за обира на бижутерията и убийството, включително факта, че част от играта е бил и огромен, скъпо струващ диамант. Известен скъпоценен камък, както се бе оказало, носещ името „Диамантът на бейб Бейли“, повече от двайсет карата, без никакъв недостатък и изключително ценен. Маха знаеше и историята му. Бил разрязан от експерт, който вече бе мъртъв. Иранец, който знаел за диамантите повече от всеки друг на света.

— Чух, че „Диамантът на бейб Бейли“ бил натрошен по време на обира — каза тя и отхапа миниатюрна хапка от малките шоколадови сладки, след което отпи глътка шампанско.

Лицето на Шарън изразяваше единствено безразличие.

— Не давам пет пари за диамантите — отвърна тя спокойно.

Маха много искаше Шарън да се изразява по-изискано.

Макар да бе израснала в мизерията на мумбайските улици, където всички ругаеха и проклинаха, а насилието, бруталността и смъртта бяха обичайни, тя беше се превърнала в дама. Сега търговията с красивите бижута, изработвани от нейните майстори в Джайпур, беше заменила ужасните спомени от детството й, но Маха умееше да разпознава злото, когато го види. А тя го виждаше и в момента да влиза в бара за пореден път. Червенокосата като че ли не можеше да стои далеч от това място. „Само Съни ли я привлича тук?“, питаше се Маха.

— Господи, ето я отново тази кучка — каза Шарън, протегна ръка и взе сладка от чинията на Маха. — Питам се коя е тя и какво иска. Освен мъж. — Тъй като Шарън някога бе част от модния свят, а сега притежаваше агенция за модели в Прага, знаеше доста за жените.

— Само ние, жените, виждаме покварата, която се излъчва от нея — отбеляза Маха и в същото време видя как погледът на Кити се спря върху Мак и как тя тръгна бързо към него със ситни стъпки заради прилепналата към бедрата й пола. — Мъжете улавят само поканата й за секс; податливи са единствено на приказките й колко сексуална е тя и колко неустоимо привлекателни са те. И се обзалагам, че повечето се озовават в леглото й.

Шарън се засмя.

— Искаш да кажеш, че тя получава повече секс от мен?

Маха я погледна.

— А ти въобще получаваш ли секс, както грубо се изрази, Шарън?

Шарън сви рамене.

— Предполагам, че бих могла, ако се обличах като червенокосата. Все едно че носи етикет „на разположение съм“ около врата си. Искам да кажа, тя е просто застаряваща жена от предградията и с тази ужасна коса и тези пълни бедра, с евтината рокля, мислиш ли, че мъжете въобще ще я погледнат?

— Онова, което Кити има — каза Маха, като гледаше как покварата се впуска в действие пред очите й, — е опит. Тя знае как да ласкае, да изразява съчувствие, да накара мъжа да повярва, че няма втори като него, че има нужда от него и че тя го желае.

— Е, той не е лош — каза Шарън с усмивка, която не стигна до красивите й очи.

— Жалко, че са унищожили онзи диамант — каза Маха отново, но Шарън отново не реагира. Вместо това запита къде са другите.

— Лайза замина за родното си място, където и да е това. Ферди и Джорджо пътуват към Будапеща.

— И къде е моето място във всичко това? — запита Шарън разгневена.

— Обратно в Прага — каза Маха тихо. — Кучко.