Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (28)

Глава 27

Бе много късно, когато Кити излезе от сексклуба в Кан, където често ходеше — място, в което отиваха мъже и жени, обожаващи секса. Тук, в групата, можеха да участват мъже и жени, а понякога и само мъже или само жени — стига сексът да носеше удоволствие.

Самотните мъже бяха допускани само веднъж седмично — в петъчната вечер, макар че самотните жени бяха винаги добре дошли. За малко повече от входната такса, можеше да вечеряш докато наблюдаваш останалите и правиш своя избор.

Приглушената светлина хвърляше немощни лъчи върху полуголите тела, а понякога някой пръскаше парфюм във въздуха.

Кити имаше нужда от сексуален контакт с непознати и го намираше в клуба. Изпитваше странно задоволство от секса с мъже, които са емоционално свободни като нея, макар че, за разлика от тях, тя никога не стигаше до оргазъм. Този бе нейният начин да усети властта. Мъжете мислеха, че я притежават, че я контролират посредством секса. А тя знаеше, че не е така. Странно, наистина, но тя бе пристрастена към това — така, както някои други към кокаина. Тя, разбира се, не отказваше и наркотиците, ако й бъдеха предложени.

Кити бе добре известна в клубовете, обаче тялото й започваше да се уморява, което водеше до все по-лоши „изпълнения“ от нейна страна. Кити вече не можеше да съблича всичките си дрехи. Трябваше да разчита, че ще успее да привлече туристи или бизнесмени, които никога преди не са били в клуба, не са я виждали как се опитва да хване клиенти на въдицата си, как жалко разкрива вече старата си плът. Тя се срамуваше от тялото си, приело формата на круша, от плоските си гърди. Винаги слагаше силно подплатени сутиени и бельо, което да скрива гънките на корема й, но в същото време да разкрива интимните й части.

Тийнейджърки с тела, за които мъжете бяха готови да умрат, заемаха мястото й. И кой мъж не би предпочел младата плът? И сега тя трябваше да разчита на ласкателство, чар и разговори за секс, да се държи скандално и да обещава удоволствия, които никой, било то мъж или жена, не би могъл да откаже.

Имаше, разбира се, нейни обяви в „Крейг лист“ и „Ерос ком“, нейни снимки, на които бе заела екзотични пози. На тях тя изглеждаше вълшебно млада, но в същото време излъчваше сексуален опит. Имаше нейни обяви и в раздела за възрастни в местните вестници: „Зряла чужденка. Експерт във всички форми на масаж. Естествено червенокоса и готова да експериментира всичко, за да ви дари с щастие“. „Естествено червенокоса“ бе абсолютна лъжа.

Тя работеше още и в агенция за компаньонки, откъдето я изпращаха в по-малките хотели, тъй като тя никога, дори когато бе млада, не бе попадала в категорията на скъпите и от висока класа момичета на повикване. Бе просто „компаньонка“. За скромна сума пари, се срещаше с дребни бизнесмени в хотелите им, където влизаше с наведена глава в опит да бъде дискретна, макар че съществуваха охранителните камери, поставени във фоайетата на хотелите и на всеки етаж, а те записваха кой точно и в колко часа влиза. Въпросните записи, в които фигурираше и Кити, се пазеха от хотелите под формата на микрочипове, в случай че по-късно от тях се заинтересуваше полицията.

До този момент Кити бе успяла да избягва подобни проблеми. Тя никога не крадеше от клиентите си, никога не ги мамеше за таксата на услугите си, въпреки че се опитваше да вземе допълнителни пари за по-екстравагантните им желания, към които се опитваше да ги подтикне.

„Партньор“ на Кити беше Джеймс Франклин, когото тя наричаше Джими, женен англичанин, с когото имаше връзка. Когато й се ядосаше, Джими й казваше, че е непоправима нимфоманка. „Многобройни партньори“, крещеше и изброяваше на пръсти, макар това да бе безнадеждно занятие. „И никога, абсолютно никога, оргазъм“.

Вярно бе, че Кити никога не бе стигала до края. Онова, което Кити обожаваше, бе вниманието. Тя бе сексуален хищник. Търсеше мъже, уязвими за ласкателството й. Обичаше да възбужда мъжа, като му говори за секс и като го предлага, но по сърце беше воайор. Кити Рат бе студена като замразено месо, но умееше да планира и да манипулира като истински престъпник. Кити продължаваше да отрича, че е нимфоманка, но когато Джими Франклин, неуспелият в живота счетоводител и съпруг на Марта Франклин от Съри, Англия, я нарече психопат, бе готова да го убие. И можеше да го направи. Но вместо това отиде на психотерапевт.

Само веднъж обаче, защото жената бе погледнала в очите й, бе й задала няколко уместни въпроса за начина й на живот, за това, какво чувства, когато е с мъж, за каква всъщност се мисли, а после бе махнала пренебрежително с ръка и бе казала толкова студено, колкото й позволяваше професионалната етика:

— Ти лъжеш дори себе си. Имаш нужда от помощ, която аз не мога да ти предложа.

Кити бе силно разгневена от презрението на психотерапевта. Бе платила добри пари само за да бъде обидена.

Кити се бе спряла на прага.

— И така? — бе запитала с акцента на жител на Средна Европа. — Нимфоманка ли съм?

Психотерапевтката я бе погледнала иззад бюрото си, допряла върховете на пръстите си, студена като бучка лед.

— Абсолютно — бе отговорила.

— А психопат ли съм?

— Задай този въпрос на себе си — бе отговорила жената. — И виж какъв ще бъде отговорът. Междувременно, има едно местенце в Швейцария. Предлагам да се посъветваш с тамошните психотерапевти. Те може би ще успеят да ти помогнат. — И тя й бе записала адреса на лист хартия, бе прекосила стаята и й го бе дала.

Кити го беше прибрала в чантата си „Шанел“, бе изгледала втренчено жената право в очите, а нейните, сини и малки като топлийки, бяха разярени под бретона червена коса.

— Кучка! — бе казала, преди да затвори вратата след себе си.