Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (10)

Глава 9

Монте Карло, барът на хотела. Вечерта на Коледа.

Мъж в бяло вечерно сако свиреше на пианото. „Нищо празнично, слава богу“, помисли си Съни. Мелодията бе на добрия стар Коул Портър и Джером Кърн с лек примес на бразилска bossa nova. Музиката беше приятен фон за тишината в бара. В червената рокля и удобните топли стари ботуши, Съни се чувстваше като момичето от Ипанема. Може би трябваше да вземе самолет до Рио де Жанейро вместо до Париж. Не беше ли топло там по това време на годината? А тук, в Южна Франция, студеният вятър караше листата на палмовите дървета да трептят, повдигаше полите на жените и рошеше косите им.

Барманът напълни чашата й с шампанско. Движенията му бяха така опитни и съвършени, че питието не образува пяна, а само онези малки и прекрасни балончета, които обикновено й доставяха такова удоволствие. Тя отново изпадна в мрачно настроение и съжали, че е поръчала бутилката. Запита се дали разбитото сърце може да превърне жената в алкохоличка.

Дойде сервитьорът с чиния amuse-bouche, малки хапки, които да притъпят глада и да помогнат за изпиването на шампанското. А тя беше ли гладна? И щеше ли да огладнее някога отново?

Забеляза, че червенокосата в ъгъла, чиято пола отново се бе плъзнала нагоре по пълните бедра, а бузите й бяха порозовели, като че ли изпива питиетата си прекалено бързо. И тя беше сама. Бе извикала сервитьора, уж случайно отмествайки полата от голото си коляно, и бе поръчала отново бутилка червено вино и „Ред Бул“. Съни се запита каква ли е нейната история. Защото, както Мак винаги бе твърдял, всеки си имаше история.

Премести поглед върху красивата индийка. Те трите бяха все още единствените клиенти в бара в нощта на Коледа.

Огърлицата от тежко злато на индийката бе обсипана с огромни смарагди, а освен нея тя носеше още дузина златни гривни, също инкрустирани със скъпоценни камъни. Съни бе готова да се обзаложи, че са истински. Гледаше я как гребва с малката лъжичка от сиво-черните зрънца скъп хайвер и видя как затвори очи от удоволствие.

Пианистът поде „Димът влиза в очите“ — песен за изгубена любов и сълзи, отдадени на цигарения дим, подразнил очите.

Изведнъж въздухът като че ли затрептя. В бара влезе още една млада жена. Бе облечена в сватбена рокля с къса горна част от сатен и проблясващи кристали. Нямаше воал, държеше букет лилии, бе затъкнала жасмин зад едното си ухо, на което носеше и малък кръгъл диамант. От нея се излъчваше силен гняв. По красивото й лице се стичаха сълзи. Съни долавяше аромата на лилиите и жасмина от мястото си.

Трите жени и сервитьорите я гледаха разтревожени.

Булката се настани на едно от високите столчета и остави небрежно лилиите на барплота.

— Мартини. С лед! — изръмжа. После тихо и смирено добави: — S’il vous plait, monsieur. — По високите й скули се стичаха сълзи. Тя седеше и гледаше право пред себе си, но без да вижда бармана, който приготвяше мартинито й.

Съни се почувства неудобно и извърна очи. Улови погледа на индийката, която вдигна рамо и въздъхна.

Булката пресуши мартинито на две глътки, грабна букета си, плъзна се на земята, приглади полите на роклята си от сатен и коприна и излезе с вдигната глава и решително вирната брадичка.

Погледите на всички я проследиха.

— Бедното момиче.

Забележката бе направена, доста неочаквано, от Кити Рат.

— Тъжно е да си така дълбоко обвързана с мъж, който превръща живота ти в ад.

Огромните тъжни очи на Маха попиха първо нея, а после и Съни.

— Това момиче най-вероятно е разбрало истината за годеника си, но е прекалено късно да се откаже. Ще трябва да премине през брака. И я очаква нещастен живот.

— Или бърз развод — каза Съни, която не искаше да мисли за годеници, които изведнъж са се оказали неподходящи.

— Винаги може да има любовник. — Големите и изпъкнали зъби на Кити изведнъж се показаха, когато челюстта й увисна в неприятен смях. Тя вдигна ръка, за да повика отново сервитьора. — Нали разбирате, той ще облекчи мъката й. — Поръча поредния „Ред Бул“, изгълта го набързо, след което пак напълни чашата си с червено вино.

Съни я гледаше как пресушава кутийката „Ред Бул“. Може би тя също се опитваше да удави мъката си. Обаче червенокосата не приличаше на жена, която би се поддала на силна мъка или на пиене безволево.

Маха се облегна назад и изгледа Кити.

— Предполагам, че говориш от личен опит?

Кити наведе глава и я погледна скромно изпод спуснатите си клепачи.

— О… всъщност, не… Чувала съм, че е най-добре да се постъпи така в подобни ситуации. — Малките й сини очи се изгубиха в бузите й, когато се засмя и каза на Съни: — Както и да е, реалността като че ли не ме натъжава толкова, колкото теб.

Шокирана, Съни изправи гръб. Проклета да бе, ако покажеше на света — е, на тези жени поне — че е съкрушена от мъка. Вниманието й бе отвлечено, защото в бара влязоха още трима души — двама мъже и висока жена с ниско подстригана тъмна коса и високо извити вежди над толкова зелени очи, че Съни отдалече забеляза какъв цвят са. Беше облечена в скъп черен костюм с пола с дължина до коляното, а единствените й бижута бяха огромните диамантени обеци.

Двамата мъже, които бяха с нея, бяха също много добре облечени. За Съни, свикнала с „небрежния шик“ на Калифорния, те имаха съвършен европейски вид в деловите си костюми на райета, очевидно шити на ръка.

Съни беше придирчива към външния си вид, затова винаги разпознаваше добрите дрехи, обувки и аксесоари. Обувките на жената бяха с марката „Джими Чуус“, от черен сатен и с връзки, които се виеха около глезените. Съни бе пробвала същите в „Нейман“. Също така забеляза, че тези на мъжете са изработени ръчно, и беше готова да се обзаложи, че са „Берлути“. Застанали на прага на бара, тримата излъчваха атмосфера на пари и лукс. Бяха уверени. Студени. И привлекателни по характерния за европейците начин.

Махнаха с ръце на индийката и седнаха на същата маса. Маха направи знак на сервитьора за още шампанско и хайвер. Поръчката пристигна бързо и четиримата вдигнаха чашите си за тост. Маха отново погледна Съни.

— Весела Коледа — каза с усмивка.

— Най-щастливата — каза жената с красивите зелени очи и добави на английски: — За всички нас.

Съни не можеше повече да понася атмосферата в бара. Чувстваше се все по-самотна. И изведнъж през главата й мина мисълта, че приятелката й Али Рей Перин живее във Франция. На доста мили оттук, но все пак в същата държава. Всъщност тя и съпругът й Рон бяха добри приятели на Съни и Мак. Четиримата бяха преживели заедно доста неща, които никога нямаше да забравят.

Набра номера на Али на своя блекбери и чу странния звук, който във Франция се смяташе за звън на телефон. А той продължаваше и продължаваше… Дали Али и Рон не бяха излезли да празнуват Коледа навън? Може би бяха отишли в планината? Али беше запален скиор. Съни щеше да бъде тъжна, ако не успееше да разговаря с нея.

Най-после звънът спря и познатият глас на Али каза, че в момента тя не може да приеме обаждането, но могат да й оставят съобщение.

Съни заговори тихо, така че никой да не я чуе.

— Али, на телефона е Съни. Отчаяна съм. Напуснах Мак. Всичко между нас приключи, никога няма да има сватба. О, Али, умирам. Къде си? Трябва да поговоря с теб, моя красива приятелко. Аз съм в Монте Карло. Мак не знае къде съм и моля те, ако се обади, за да ме потърси, не ме издавай. Моля те, Али, важно е. Имаш номера на мобилния ми телефон. Обичам те.

Затвори, вдигна глава и погледна право в очите на Кити Рат. Тя седеше на високото столче до нея. Тесоро, която до този момент спеше, оголи зъби и изръмжа. Съни побърза да се извини.

— О, аз обожавам животните — каза Кити. Лицето й грейна от съчувствие, тя потупа Съни по ръката. — Имам чувството, че имаш нужда да поговориш с някого — каза тихо. — Казвам се Кити Рат и живея тук.

— Живееш тук сама?

Съни не биваше да задава този въпрос, но думата „сама“ бе първото, което й дойде наум. И, както обикновено се случваше напоследък, изскочи неволно от устните й. Но жената като че ли нямаше нищо против. Нали тя бе отишла при Съни и бе започнала разговор на лични теми.

— През повечето време съм сама — каза Кити. — Живея с любовника си, но той често отсъства. — Сви рамене, сякаш искаше да каже: „С кого не е така?“. — Пътува много и аз наистина оставам сама по-често, отколкото ми се иска. Но когато е тук, има много неща, които можем да правим заедно. — После добави със загадъчна усмивка: — Има обаче и много неща, които обичам да правя сама. А що се отнася до теб, виждам, че раната ти е съвсем прясна и че съвсем отскоро си сама. — Поклати глава и се усмихна на Съни с разбиране. Евтините пломби на предните й зъби проблеснаха. Тя се наведе напред и отново потупа Съни по ръката.

— Довери ми се, cherie. — От Кити Рат просто струеше женско разбиране. — Това вече съм го преживяла.