Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (61)

Глава 60

Кан.

Кити Рат се потеше, завладяна от паника. Беше сама в апартамента, защото Джими бе избрал тази сутрин да се върне в Англия. Каза, че ще се опита да придума съпругата си да му даде малко пари, тъй като са партньори в бизнеса с автомобили втора употреба. И бе оставил на нея да се справи с това. Под това се разбираше да изпрати на Еди писмото, което щеше да сложи началото на изнудването. Джими бе заминал вчера сутринта и й бе заръчал да му се обади, когато се погрижи за работата.

А „да се погрижи за работата“ се бе оказало не така лесно, както Кити си го бе представяла. Всъщност беше доста трудно, тъй като Еди бе напуснал хотела в Монте Карло предишната вечер, а тя нямаше телефонния му номер. Ядосана, седна на бежовия диван — същия, на който бе „съблазнила“ Еди — сега предпочиташе да използва думата „съблазняват“ за онова, което правеше. Започна да разглежда снимките, които бе направила от лентата на камерата. Нямаше абсолютно никакво съмнение, че Еди е доброволен участник в перверзния секс.

Кити потупа снимките с нокът, смръщила вежди. Вдигна ръка към челото си и нададе стон. Буквално усещаше бръчките по челото си, когато мръщеше вежди. Имаше нужда от ботокс, от запълване на бръчките, от лифтинг на лицето, струваше й се, че брадичката й ще се слее с шията, още повече че двете имаха еднаква ширина, а когато се усмихнеше, увисналата й кожа се нагъваше във формата на поне пет брадички. Трябваше да запомни, че не бива да се усмихва често, защото двете евтини предни протези изглеждаха доста подозрително — бяха прекалено бели и плътни. Имаше нужда от проклетите пари, защото ставаше прекалено възрастна за тази игра. Отчаяно искаше онзи бар в Марбела, собствено жилище и собствен съпруг, когото да тормози. Имаше нужда и от нови сексуални клубове и нови възможности за изнудване. Имаше нужда да бъде хищник, да командва и владее. Беше жена, която винаги взема, каквото желае, а сега искаше Еди. И беше твърдо решена да го получи.

Евтиният й „златен“ часовник показваше пет и трийсет привечер. Имаше само едно решение — да отиде в бара на хотела и да научи какво е станало. Може би Съни щеше да бъде там. Съни със сигурност имаше номера на Еди и Кити щеше да го измоли от нея, да каже, че е изключително важно, че има новини за съпругата му. Съни смяташе Кити за приятелка и щеше да й даде номера.

Юта и двете й деца бяха отговорът на молитвите на Кити. Тя знаеше съвсем точно как да изиграе Еди. Беше се погрижила лицето й да се вижда ясно на снимките. Щеше да каже на Еди, че я изнудват. Изнудват нея, бедната жена, само защото е правила секс с мъж, към когото изпитва чувства. Еди щеше да е принуден да плати, за да спаси нея, нейната репутация. Не би могъл да я предаде.

Час и половина по-късно, взела душ, облякла копринена рокля на цветя и обула обувките на „Луботен“, които бяха прекалено високи за нея, а и страшно й стискаха, гримирала очите си със сини сенки и положила кораловочервено червило на устните си, Кити пъхна уличаващите снимки в кафяв плик, който постави в чантата си „Прада“, и подкара към хотела.

До такава степен бе останала без пари, че нямаше дори да даде бакшиш на момчето, което щеше да паркира колата й, затова спря на няколко пресечки и се запрепъва по павираната улица на високите си токчета, като ругаеше тихо и се потеше обилно. Кой да знае, че може да бъде толкова горещо в края на декември? Копринената рокля залепваше за подплатения й сутиен, а докато изкачваше стъпалата на хотела, покрай входа мина такси. Обърна се и видя Еди да плаща на шофьора. На лицето й се изписа усмивка на облекчение и забравила напълно за гънките под брадичката си, го извика по име.

— Каква случайност! — възкликна. — О, Еди, Еди, опитвах да се свържа с теб, но не знаех как. А е толкова важно.

Еди изкачи стъпалата, без да се усмихне.

— Не мога да се сетя за нищо между нас, което да е от значение — каза студено, мина покрай нея и влезе.

Тя забърза след него.

— О, но, Еди, Еди, моля те… Важно е. Много. Толкова важно, че трябва да ме изслушаш.

Той продължи да върви. Тя подтичваше след него.

— Ще се наложи да разговаряш с мен заради децата си.

Той спря, остана за секунда със скован гръб към нея, после се обърна и срещна погледа й.

— И какво общо имаш ти с децата ми? — Тръгна заплашително към нея. Говореше толкова тихо, че никой друг не можеше да ги чуе. — Твоят свят няма нищо общо с техния. Не се осмелявай дори да ги споменаваш. Или…

— Или… — Думата излезе от устата на Кити тихо като въздишка. От малките й сини очи потекоха сълзи и оставиха следи от спирала за мигли по бузите й. Затърси отчаяно хартиена кърпичка в чантата си и Еди, винаги джентълмен, се принуди да й подаде носната си кърпа.

— Благодаря, много ти благодаря. — Преглътна сълзите и каза: — Ужасно е, Еди, просто не знам как да ти го кажа. Мога само да те уверя, че те обичам много след скъпоценната ни нощ заедно. Толкова силно те желая. Имам нужда от теб, Еди, мили…

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?

Тя хвърли поглед през рамо и на лицето й се изписа страх.

— Никой не трябва да чуе това — прошепна и избърса сълзите си. — Трябва да поговорим, Еди. Имам нещо, което непременно трябва да видиш… И да го прочетеш, защото става въпрос за нас…

Еди я наблюдаваше внимателно. Нещо не бе наред и знаеше, че е по-добре да разбере какво е то, преди тя да е направила някоя лудост. Не му харесваше това, че бе споменала децата му. От устата на жена като нея това можеше да вещае единствено беда.

— Можем да отидем в стаята ти — предложи Кити и успя да се усмихне. — Там ще бъдем сами.

— Можем да бъдем сами и в бара — отговори той рязко и я поведе натам, без да я хване за ръката, както обикновено би направил с жена, която му е приятелка.

Беше шест и трийсет и барът вече се пълнеше. Седнаха до ъглова маса в задната част. Малка лампа с кехлибарен абажур разпръскваше розова светлина — с цвета на залеза в Южна Франция. От тонколоните се чуваше женски глас, който изпълняваше бавна мелодия на френски, макар че групата, „Розово мартини“, бе американска. Сервитьорът дойде да вземе поръчката им. На смяна бе младият барман — онзи, който гледаше втренчено Кити в лицето. Обикновено Кити би отвърнала със същото, но сега само сведе очи и поръча бира.

— „Хайнекен“ — каза тихо. Нямаше да е добре за нея, ако говореше много пред бармана, който добре я познаваше.

Оставиха бирата пред нея, тя отпи направо от бутилката и едва не я пресуши на един дъх. Извика сервитьора и веднага поръча втора.

Еди отпи от водката си с лед и я загледа как избърсва бирената пяна от устата си с опакото на дланта си. У тази жена нямаше никаква грация. Срамуваше се да седи до нея.

— Кажи ми какво става — каза рязко.

Кити си пое дълбоко дъх и извади кафявия плик. Отвори го и извади лист хартия. Подаде му го, без да откъсва поглед от лицето му.

— Прочети това — каза. — Тогава може би и ти ще си готов за второ питие.

Еди приглади листа под розовата светлина на малката настолна лампа. Кити го наблюдаваше, докато чете. Знаеше съвсем точно какво пише там и чакаше реакцията на Еди. Но такава нямаше. Той просто й върна листа, без да каже нищо.

— Еди, о, Еди, какво мислиш? Какво трябва да направя? Това е изнудване…

Еди отпи поредната глътка от водката си.

— Не виждам какво общо има с мен.

— Но погледни, погледни, Еди… — Тя отново приглади листа и втренчи поглед в написаното на компютър съобщение.

„Ти беше наблюдавана. Виновна си. Ще го докажем във всеки таблоид по планетата и ще бъдеш съсипана. Ще изгубиш всичко. По-добре е да платиш два милиона евро в брой на определено от нас място в посоченото време. Знаем как да стигнем до теб. Имаме начини, за които дори не подозираш. Никога няма да разбереш какво те е ударило. Ще бъдеш унищожена. Ще изгубиш живота си. А какво са два милиона евро, сравнени с живота? Задай си този въпрос и ела при нас с отговора, за да можем да продължим. Ще се свържем с теб по-късно, Кити Рат. И, да, има от какво да се страхуваш. Както и любовникът ти.“

— Любовникът ми. — Кити произнесе думите задавено, едва ли не плачейки. — Не разбираш ли, имат предвид теб, Еди. О, господи, наблюдавал ни е човек, който ни е враг, шпионирал ни е през онази нощ, в която бяхме заедно. Онази така прекрасна нощ, Еди. Не мога да я забравя, не мога да забравя и теб. Не мога да престана да мисля за теб. Влюбена съм в теб, Еди. Желая те, имам нужда от теб, Еди.

— За какво говориш, по дяволите?

Тя се наведе към него. Леденото спокойствие на Еди започваше да се пропуква и на Кити много й се искаше да се усмихне доволно, обаче не го направи. Той беше в ръцете й, виждаше го в отпуснатите му рамене и здраво стиснатата челюст.

Извади снимките от кафявия плик и му ги подаде.

— Разгледай ги, Еди — каза тихо. — Просто ги разгледай. На тях сме ти и аз. Виж в какво ме забърка, Еди. А направих всичко от любов към теб.

Еди прехвърли снимките и видя, че мъжът на тях е той, а жената върху него, беше Кити Рат.

Подаде й обратно снимките и погледна в малките й хищнически очи така твърдо, че тя се сви.

— Ти, евтина кучко! — каза тихо, но гласът му бе така пълен с омраза и заплаха, че Кити трепна.

— Но не виждаш ли? — извика тя. — Изнудват мен. Аз съм на снимките, моето лице е навсякъде. Ти ме съсипа, Еди Йохансен. Ще ме покажат по всички таблоиди и всички ще започнат да ме отбягват, няма да мога никъде да се покажа. Ти ще ме унищожиш. — Протегна умолително ръка към неговата, обаче той я отдръпна. — Еди, о, Еди, аз само се любих с теб, подчинявах се на желанията ти. Всичко бе заради теб. Аз само удовлетворявах желанията ти, както би направила всяка лудо влюбена жена. Не разбираш ли, Еди, искат от мен два милиона евро, а аз нямам толкова пари. Ако не платя, с мен е свършено. А може би дори още по-лошо…

Тя остави заплахата да виси във въздуха и го загледа с надеждата да види по лицето му, че планът й работи. Идеята да използват нейното лице и тя да се престори на изнудвана бе на Джими. Беше казал, че, ако не е главната мишена на изнудването, Еди няма да заподозре, че го изнудва тя.

— Някой иска да ме спипа — прошепна тя. — И ето, че успя. А аз го направих от любов и заради прекрасния секс. О, ти си толкова секси, Еди, страхотен си. Не виждаш ли колко много те обичам? Колко силно те желая? Каква нужда имам от теб, Еди? О, Еди, не можеш да ме предадеш. Аз съм просто безпомощна жена, с чийто живот ще бъде свършено, ако не й помогнеш.

— А ако го направя? — Гласът на Еди издаваше единствено ледено спокойствие, което изнервяше Кити.

— Те ще ми дадат записите и ще ме оставят на мира.

— А ако не го направя?

Кити се облегна назад и го изгледа тъжно.

— В такъв случай, страхувам се, че и двамата ще бъдем съсипани, Еди. И ти, и аз. Знам, че имаш проблеми с развода си, че ще ти е изключително трудно да получиш попечителство над децата си. Много жалко. Но стореното — сторено. Любихме се и ето, че някой ни е заснел.

Тя прибра снимките и бележката обратно в плика, запечата го и го побутна към него.

— В момента не мога да понеса нищо повече — каза едва чуто. — Поставена съм в изключително компрометираща ситуация. И ти, Еди, си причината. И само ти можеш да ме измъкнеш. Моля те, не ме разочаровай. Никога не ме предавай, Еди. Никога.

Кити взе чантата си и се изправи несигурно на крака. Еди не стана.

— А ако те предам, както се изразяваш, Кити, и не платя? Какво тогава?

— Ще убият и двама ни — каза тя простичко. Обърна се и излезе.