Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (52)

Глава 51

Париж.

Малко по-късно Рон и Мак вечеряха в бар „Купола“. Не в главната трапезария с масите, покрити с бели покривки. Поръчаха омари — Белонс, любимите на Рон, и бира, не шампанско.

— Бирата подхожда много повече на омарите от виното — каза Рон, наклони леко глава и глътна с наслада сребристата плът. — О, господи, ароматът и вкусът им са превъзходни. Струва ми се, че току-що съм вкусил цялото море.

— Е, поне съдържат протеини — каза Мак. — А съдържанието на сол може практически да се игнорира. Освен това, солта в тях е естествена.

— Има още там, откъдето е този — каза Рон и поръча втора дузина. — Тези същества би трябвало да се размножават по-бързо и от зайците.

— Не знаех, че омарите имат сексуален живот — каза Мак с усмивка.

— Е, и ти можеше да имаш такъв късмет като омарите — усмихна му се в отговор Рон. — Но виждам, че вече нямаш проблеми в това отношение. Съни отново те е хванала за топките.

— Господи, Рон! Ако не ми беше такъв добър приятел, щях да се изкуша да натикам омарите в гърлото ти.

Рон сви рамене, отпи от бирата и направи доволна гримаса.

— И нейният вкус е превъзходен. Сега имам нужда единствено от първокачествено сирене, дъхав пресен хляб и чаша тъмночервено вино, което да има по-добър вкус от произвежданото от мен в момента, и ще бъда напълно щастлив. Междувременно, искам да ти кажа, че няма нужда да изгубиш всичко, което имаш, Мак. Съни е твоята жена и само това има значение. Тя е и единствената причина да съм тук сега с теб, а съпругата ми — с нея. Щом мисията е изпълнена, мога да се върна у дома си.

— У дома? Защо? Трябва да разкрием престъплението.

— Това е твоя работа, не моя. Никога не е била моя. Аз не съм детектив.

Мак го изгледа гневно.

— Мислех, че ще останеш с мен до края.

— Имам съпруга и дом, при които да се върна, приятелю. И в твоя живот има жена, която е време вече да заеме първо място. Какво се случи с уж твърдото ти решение?

— Съни вече заема първото място в живота ми. Но разбира, че справедливостта изисква да бъде наказано това безсмислено престъпление, оставило без майка двегодишно момченце…

— Разбираш ли, Мак? Всички жени са такива.

Мак пресуши бирата си и кимна.

— Разбирам. Съни също разбира. Постигнахме споразумение. Тя заема първо място, както и работата ми.

— Като двама равни, а? — Рон кимна, за да му покаже, че му е ясен смисълът на казаното.

— „Черната роза“ са пистолети американско производство — каза Мак. — Изработват се в Уорчестър, Масачузетс. Този трябва да е внос.

— Законен? Или незаконен?

— Това е въпросът. Готов съм да се обзаложа, че е незаконен.

— Аз също. И как ще открием кой го е купил?

— Ще задаваме незаконни въпроси — каза Мак с усмивка.

Телефонът му започна да вибрира. Той го извади от джоба си и погледна екрана. Беше инспекторът.

— Ca va, mon vieux — каза той с надеждата новините да са добри. — Трябва да ти докладвам нещо, Мак. Както вече знаеш, носи се мълва, всъщност повече от мълва, има признаци, че център за незаконна продажба на диаманти вече не са Амстердам и Истанбул, а държави от бившия социалистически блок. И по-специално Унгария, Полша и Чехия.

— И аз чух за това. — Мак гледаше Рон, който го гледаше въпросително в отговор.

— По нови и все още непотвърдени данни, Прага е новият център и всички обири са организирани оттам. Информаторът ми е циганин. И без съмнение ще бъде убит, ако разберат, че е проговорил.

— Пряко ли е замесен?

— Твърди, че не е.

— А ти вярваш ли му?

— Не. Но разбираш, че не мога нищо да направя. Информацията ми е необходима, а той иска свобода. Забелязан е да вечеря в много скъп и изискан ресторант, бил изключително добре облечен, раздавал наляво и надясно щедри бакшиши, шампанското се леело…

— Да, той явно е голяма работа — отбеляза Мак сухо. — Сам ли е бил, между другото?

— Не. Не е бил сам. Всъщност нашият информатор е жена. „Наела“ си, така да се каже, компания в бара — момче, готово на всичко, докато му се плаща.

— Очарователна двойка — отбеляза Мак.

— На мен ми се струва, че тази циганка има милиони долари — каза инспекторът. — А може би и повече.

— И си я освободил?

— За мое огромно съжаление, да.

— Имаш ли представа къде е отишла?

— Качила се е на борда на първия самолет за Прага. И, между другото, циганите вече не живеят в пещери или каравани. Нашата циганка живее в апартамент в Прага.

Инспекторът даде адреса на Мак. Той го записа.

— Ще бъда там утре — каза.

След това разказа на инспектора за черната роза, гравирана върху пистолета, и той обеща да се заеме веднага с въпроса. Мак сложи край на разговора и погледна Рон, който бе повдигнал вежди толкова високо, че едва ли не се сливаха с косата му.

— И така, имаме следа. Циганка, която живее в Прага, твърди, че обирите са организирани оттам.

— „Организирани“ — повтори Рон замислено. — Голяма дума за банда убийци.

— Ще бъда в Прага утре — каза Мак.

— А аз ще си отида у дома — каза Рон. — Съжалявам, mon vieux. — Засмя се. — Виждаш ли, говоря френски толкова добре, колкото и ти.

— Толкова добре, колкото и аз — поправи го Мак.

Рон сви ядосано рамене и Мак едва не се задави с бирата си от смях.

— О, лапни поредния омар и си затвори устата! — каза Рон. — Трябва да се върна у дома. Кучето ми има нужда от мен. Конят ми също има нужда от мен. И съпругата ми, ако реши да остави сама любовта на живота ти, също ще има нужда от мен.

— Тя винаги ще се нуждае от теб. — Мак много добре знаеше това.

— Аз съм щастлив човек. — Рон не се усмихваше вече. — Благодарение на теб, Мак Райли. И чуй, ще летя към дома утре още щом се събудя. Ще се погрижа за животните и лозите си, ще се уверя, че къщичката ми не се е подпалила, после, на следващия ден, ще дойда при теб в Прага. Как ти се струва?

— Като действия на истински приятел — каза Мак и направи прословутия жест с вдигната отворена длан.

След това Рон поръча плато със сирена, които имаха вълшебен вкус. Червеното вино бе тъмно и ароматно, превъзходно. Разполагаха със следа, знаеха какъв ще бъде следващият им ход, животът изглеждаше добър.

И още нещо. Мак трябваше да каже на Съни, че няма да успее да се върне на следващата сутрин.