Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (38)

Глава 37

Али каза на Съни:

— Искам да те запозная с приятелката си Пру.

Пру импулсивно прегърна и целуна Съни.

— Много се радвам да те видя!

— Прекрасно! — възкликна Кити, когато Съни я представи на Али, а очите й изразяваха огромно възхищение. — Толкова съм развълнувана да се запозная с теб. — Не обърна никакво внимание на Пру.

Съни обясни, че Кити й е приятелка съвсем отскоро и че я е поканила да прекара деня с тях в обиколка на магазините.

— Не се канехме да пазаруваме цял ден — отбеляза Али, с което очевидно даде да се разбере, че иска двете да останат сами и да поговорят. Особено за „другия“ мъж. Освен това, в очите на Кити имаше нещо, което я караше да се чувства неспокойна. Кити бе приятна, бъбреше непрекъснато, осведомяваше ги къде в Кан могат да сключат добри сделки и кои са нейните любими магазини. Но въпреки това Али не мислеше, че са на една и съща вълна — било то по отношение на дрехите или нещо друго. Али предпочиташе простите неща от живота, а Съни имаше характерен вид на жена, която кара мотоциклет, но има романтично сърце. Коя от двете й страни се проявяваше, зависеше от случая и по-често от настроението й, тъй като Съни обикновено не даваше и пет пари за „ситуациите“.

Пру седна първа в лимузината и се сви в ъгъла. Кити седна до нея, но без да й обърне никакво внимание. Съни и Али се настаниха последни.

Съни свали тъмните си очила и Пру забеляза, че очите й са подпухнали. Беше чула историята на Мак и Съни предната вечер от Али, а тази сутрин й бяха разказани още подробности по време на закуската, на която тя бе изпила само чаша горещо кафе и бе отказала кроасаните. Кафето имаше много „френски“ вкус и не бе онази блудкава течност, която продаваха в американските супермаркети и с която тя бе свикнала. Питаше се как така тя, момиче от малко градче във вътрешността на Тексас, което не бе ходило почти никъде и ако не познаваше Али от гимназията, никога нямаше да срещне филмова звезда и още по-малко да се разхожда в компанията на богати жени из Монте Карло (място, за което всички бяха чували, но само щастливците посещаваха), сега седи в тази кола. Хвърли крадешком поглед на Кити, която разказваше на Али, че живее в Кан и че е заета в модния бизнес.

— Колко интересно — отговори Али, която всъщност не изпитваше абсолютно никакъв интерес. Обърна се към Съни, която, въпреки обещанията, се бореше със сълзите.

— Стегни се! — скара й се Али. — Не можем да влезем никъде така. — Съни подсмръкна и Али я прегърна. — Обичам те — прошепна.

— Аз също те обичам — каза Съни и стисна здраво ръката на приятелката си.

Около сърцето на Кити, която ги наблюдаваше, се стегна стоманен обръч. Гърлото й се сви и тя не можеше да произнесе нито дума. Искаше тя да е тази, с която Али Рей разговаря; тя да е най-добрата приятелка на филмовата звезда; всъщност искаше дори тя да е Али Рей. Прониза я омраза към Съни. Погледна гневно през прозореца и видя Мак Райли на стъпалата на хотела да наблюдава как колата се отдалечава. Мак бе забелязал влизането на Съни в колата.

Кити мразеше жените като Съни, които без никакво усилие постигаха съгласие със себе си и толкова лесно очароваха другите. Завиждаше на хората като Али, които имаха всичко — красота, слава, пари. И сега бе твърдо решена да получи най-доброто от Съни — жената, в която тя никога нямаше да се превърне. Имаше двоен план за нея. Умът й замисляше изнудване, но сърцето й копнееше за убийство.

Мак ги гледаше как потеглят. Съни дори не си бе направила труд да отговори на съобщенията му. Надяваше се, че Али ще налее малко здрав разум в главата й.

Двамата никога не се бяха разделяли за толкова дълго, дори след кавга — каквито, като всички други, понякога имаха. Тесоро също бе показала пълно безразличие към него. Бе изхвърлен от живота на Съни и никога не се бе чувствал по-самотен.

Замисли се дали да не се обади на Рон Перин и да го помоли да дойде тук и да му помогне. Беше съгласен и той да отиде с кола до къщата в долината на река Дордона, която сега бе дом на някогашния холивудски магнат. Но бе прекалено късно.

Вместо това набра номера на инспектора и каза:

— Ще дойда да разгледам онези снимки.