Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Вечерта на Коледа.

Али Рей Перин, по-известна просто като Али Рей, една от най-популярните филмови звезди и типичното американско русокосо момиче, както ги представят обикновено по телевизията, с тюркоазносини очи, толкова нежни, че биха могли да разтопят всяко сърце, с права руса коса, за която всяка жена би била готова да умре, спускаща се по раменете й, с невероятно дълги крака и снабдена с всичко онова, което е необходимо на актрисите, за да се превърнат в звезди, се разхождаше сред своето лозе, намиращо се някъде между Бордо и Бержерак, облечена в стар сив анцуг, огромен и топъл тъмносин пуловер и маратонки. Държеше за ръка приятелката си Прудънс Хилсън, която плачеше. Прудънс плачеше непрестанно, откакто бе пристигнала същата сутрин.

Али зърна сребристия блясък на сълзите й на внезапно появилия се лунен лъч, надникнал през буреносните облаци. Помисли си, че е истинско чудо, че не замръзват веднага на лицето на Пру — нощта бе толкова студена. Потрепери, стисна по-силно ръката на приятелката си, като ли в желание да й даде от силата си. В мрака пред тях чуваше кучето й, Лавли, черен лабрадор, което бе заменило бедната Диъри, макар че нито едно куче не би могло всъщност да стори това. Приятелката й бе приютила бездомното куче, на което бе дала името Диъри[1], като първо едва не го бе прегазила на магистралата и което впоследствие се бе оказало най-близък другар.

Пру пусна ръката на Али и се наведе да погали Лавли, който тичаше между дългите редици лози като ракета, устремила се в космоса, без да обърне никакво внимание на двете жени, застанали на пътя му. Али знаеше, че лабрадорите обикновено се държат по този начин — или трябва да се отстраниш от пътя им, или те събарят на земята. Лавли се удари силно в краката й и тя залитна, изгубила равновесие за миг, и се засмя. За нейна изненада, Пру също се засмя.

— Ето, виждаш ли — каза Али, изпълнена с неочаквано триумфално ликуване, че съкрушената й приятелка най-после се бе засмяла за първи път от пристигането си. — Всичко е наред. Животът продължава. Можеш отново да бъдеш себе си, Пру. Трябва само да се опиташ.

Тъжното подсмърчане на Пру отекна в лозето, отразиха го редица след редица голи клони, по които едва след месеци щяха да се покажат новите бледозелени листа, а трябваше да мине дори още повече време, за да натежат от узрели гроздове, за които Али се надяваше да й донесат неин собствен Appellation Controlée[2], който да й помогне да се утвърди на конкурентния пазар за вина.

— „Тиха нощ“ — каза Пру тъжно.

— Това беше снощи. В навечерието на Коледа. — Али огледа внимателно един доста окаян на вид розов храст, засаден в края на редицата лози, за да улови първите насекоми и така да даде знак за заразяването на лозите, преди плодовете им да са пострадали.

— О, мили боже, забравих! Все още е Коледа! — Пру отново заплака. Високият й сърцераздирателен хленч късаше сърцето на Али и принуди кучето да дотича обратно, да се спусне върху Пру и да оближе лицето й.

— Лабрадорите са като разтревожени майки — каза Али. — Винаги са готови да те утешат, когато си в беда. Е, и ти си тъжна, Пру, но това не е краят на света.

— О, напротив! — Пру спря и погледна Али с късогледите си очи. — И вината за това е изцяло моя.

— Е, не съвсем — каза Али предпазливо, макар да трябваше да признае, че Пру изглежда ужасно. Бе с наднормено тегло, размъкната и неугледна, без грим и дълбоко нещастна.

Изпита вина заради мимолетната мисъл, че не би могла да обвини съпруга си, че я е изоставил заради друга жена, която, както бе казала самата Пру, изглеждала така, както тя самата преди няколко години.

— Вината е моя — проплака отново Пру. — Той отсъстваше толкова често и бях така самотна. Нямаме деца, нямаме дори куче като Лавли.

— Имаше приятели — настоя Али.

— Те бяха негови приятели. Можеш ли да се досетиш на чия страна ще бъдат при развода?

Али много добре знаеше за какво говори Пру.

— И така, той правеше секс с нея, а аз ядях все повече и повече, за да преодолея емоционалната криза — продължи да говори безизразно Прудънс. Тонът й даваше ясно да се разбере, че признава проблема си, но смята, че няма решение за него. — Напълнях толкова, че старите дрехи вече не ми ставаха. Купих си нови, а после — още по-големи. Бельото с обикновени размери вече ми бе малко и трябваше да си купувам от специален магазин. И започнах да нося бабешки кюлоти — нали ги знаеш онези, на които винаги се смеехме като деца.

— Но ти винаги си била красива — каза Али, предана на приятелите си.

Пру бе нейна приятелка още от гимназията — а това бе време, за което Али не искаше повече да мисли. Тогава тя водеше собствените си битки. Трябваше да остави зад себе си Мери Алисън Рейчек, бедното момиче от Тексас, и да се превърне в Али Рей, филмовата звезда, а после да има силата да зареже всичко това — славата, успеха и парите. Всичко на този свят си има цена и Али бе платила своята. И ето, че отново бе открила момичето от детството си, съпруга си, любов и мир и тихия и спокоен живот, който й подхождаше. Али погледна Пру, която продължаваше да се взира сляпо в коледната нощ, и разбра, че трябва да й помогне. Не можеше и да става въпрос да й откаже помощта си. Али винаги бе добра с приятелите си.

— Чуй — каза тя, прегърна я през пълните рамене и я обърна към малката къщичка, в която двамата с Рон бяха започнали новия си живот с много пари и понякога с бурни кавги, както преди, но сега вече и с много любов. — Чуй, Пру Хилсън, ще заприличаш отново на себе си и това е. Ще престанеш да се тъпчеш, за да облекчиш болката, няма повече да се преструваш, че съпругът ти е верен, няма повече да бъдеш самотна. Съдбата ти е в твоите ръце, не в неговите. Казвам ти, Пру, двете заедно можем да го направим.

Стряхата на къщата бе украсена с ярки разноцветни коледни лампички, а боровото дърво отпред блестеше от замръзналите по него бели снежинки, лъскави топки и фалшиви свещички. Мирисът от печената пуйка, която бяха хапнали на обед, все още се усещаше във въздуха. Лавли се спусна напред и този път се хвърли върху нисък и широкоплещест мъж, който очевидно полагаше грижи да се поддържа в добра форма. Косата му бе гъста и тъмна, веждите му се срещаха над острия нос, а устните му бяха пълни и чувствени. Беше привлекателен като онези мъже, които прекарват много време на открито, и цялата им външност говори за сила и мъжественост — нещо, което бе привлякло преди години красивата Али Рей, която копнеше за силата, скрита в него, макар че той понякога играеше ролята на лошо момче. И си бе платил за това. Въпреки времето, прекарано в затвора, Рон беше нейната любов и винаги щеше да бъде. И тя знаеше без никакво съмнение, че Рон Перин я обича.

— Здравейте — каза Рон и се облегна на плета от неръждаема стомана, кръстоса крака и се вгледа внимателно в двете жени.

Пру Хилсън изглеждаше наистина зле, обаче той нямаше да й позволи да прочете мислите му. Изражението на лицето му не се промени. Шията й бе силно затлъстяла и около нея се диплеха кожени гънки, други покриваха гърдите, корема и бедрата й. Беше облечена в нещо като кафтан в някакъв ужасен нюанс на червения цвят — като че ли отдаваше дължимото на коледния ден. Кестенявата й коса висеше права и безжизнена до раменете й, а лицето й приличаше на розова пълна луна.

„Исусе!“, помисли си Рон, а на глас каза:

— Какво ще кажете за чаша бренди, момичета? Струва ми се, че всички имаме нужда от по едно питие.

Пру вдигна глава и изгледа с копнеж останките от пуйката върху барплота в кухнята.

— И може би сандвич с пуешко месо? — предложи и подуши месото така, както правеше в момента и Лавли.

Очите на Рон срещнаха тези на Али. Тя кимна, с което показваше, че няма нищо против.

— Добре — каза. — Али ще донесе брендито, а аз ще приготвя сандвичите.

— Благодаря ти. — Пру се настани до масата в кухнята, покрита със съвсем обикновена мушама на синьо-бели карета (Али бе казала, че така й е по-лесно да почиства, тъй като двамата с Рон обичат да готвят и да се хранят там заедно.) И премести коледната звезда, засадена в саксия, за да вижда Рон.

— С майонеза, моля, и малко лютив сос. Ако е останал, разбира се.

— Разбира се.

Рон се зае да разрязва гърдите на пуйката. Не знаеше как да се държи с тази приятелка на Али, която бе част от безрадостното й и омразно детство, но също така бе очевидно, че Али все още изпитва приятелски чувства към нея. Или поне е изпитвала такива в миналото. Пру се бе обадила в деня преди Бъдни вечер с молба да им гостува и Рон бе възразил. Той искаше двамата да са сами по Коледа. Това бе време, в което нямаше работа в лозята. И те дори мислеха да отидат някъде във ваканция, макар той да се съмняваше, защото им бе прекалено добре тук само двамата. Кой би помислил преди две години, че нещата ще се развият така? Господ се бе погрижил за тях и може би затова сега Али изпитваше нужда да се погрижи за тази своя някогашна приятелка.

— Съжалявам — каза Пру.

Рон вдигна поглед.

— За това, че нахълтах така във вашата Коледа. Не трябваше да го правя. Ще си тръгна утре и вие двамата отново ще бъдете сами и спокойни.

Рон не каза нищо. Продължи да реже пуешките гърди, после отряза дебели филии хляб, които намаза плътно с майонеза, защото предположи, че Прудънс харесва сандвичите така. След това постави пуешкото месо, поръси с малко лютив сос, покри с другата филия, притисна и накрая разряза сандвича на големи триъгълници. Помисли си, че се справя като истински професионалист, и си спомни отдавнашното минало — времето, преди да забогатее — когато бе момче, а животът бе много труден и му се налагаше да работи в заведения за хранене, в хотели през почивния сезон и в нощни клубове понякога. А ето, че сега приготвяше сандвичи за жена, която нямаше нужда от много храна. Тя имаше нужда от друг вид храна — за душата.

Али се върна с подноса с чаши, бутилката бренди и кутийка диетична пепси-кола за себе си. Остави го върху мушамата на синьо-бели карета, а Рон постави чинията със сандвича пред Пру. Лавли, бърза като светкавица, се настани на коляното й, грабна един от вкусните триъгълници, глътна го за секунда и грабна втори, след което, чула предупредителния вик на Рон, побягна, а Али избухна в смях, докато Пру гледаше унило остатъците от закуската си.

— Исусе! — възкликна Пру впечатлена. — Кучето е много бързо!

— Тя току-що ти направи услуга, като изяде половината сандвич. Помни го — каза Али. — Защото утре двете с теб ще ти изработим съвсем нов режим.

— Но аз ще си тръгна утре. Не мога да остана и да ви бъда в тежест — нито на вас, нито на когото и да било. Ще трябва сама да живея живота си.

— О, престани. — Али я изгледа втренчено.

Тогава Рон каза:

— Между другото, Али, телефонът ти звъня, докато беше навън. Успях да хвана само края на съобщението. Не проверих от кого, защото се досетих, че е от Съни Алварес. Звучеше така, сякаш е в беда.

Бележки

[1] Deari (англ.) — мил, скъп. — Бел.прев.

[2] Appellation Controlée — Appellation d’Origine Controlée (AOC), което се превежда като „контролирано указание за произход“, е френски сертификат, предоставен на някои марки вина, сирена, масла и други селскостопански продукти, указващ географския им район. — Бел.прев.