Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 46

Рон Перин не се зарадва особено, че Мак не бе на летището, за да го посрещне. Веднага се свърза с него на мобилния му телефон.

— Стоя пред проклетото летище в Ница, а ти къде си? — запита вместо поздрав.

— Може и да съм детектив, но ако не си ми казал в колко ще пристигнеш, не мога да знам това.

— А! Добре. В такъв случай, ще наема лимузина и ще бъда при теб след половин час.

— Не съм в хотела, а в полицейския участък, сам с инспектора. Реших, че ще е по-добре, ако Съни не е с мен.

— Съни? — Рон беше озадачен. — Защо имам чувството, че пътувах, за да спася връзката ти със Съни? — Едва ли не виждаше усмивката на Мак.

— Тя е спасена — каза Мак. — Но ти благодаря. Ела направо тук. — И му даде адреса на участъка.

— Защо просто не изпратиш полицейска кола за мен? — пошегува се Рон. Последното, което искаше, бе да се озове отново в полицейска кола, макар и без белезници.

След петнайсет минути вече пиеше кафе, което никак не беше лошо. Седеше в полицейския участък и слушаше инспектора, който много приличаше на някоя от хрътките от филмите за Шерлок Холмс, да разказва за убийството отпреди две нощи. Той описа съвсем точно какво бе откраднато и как бе унищожен „Диамантът на бейб Бейли“, парчета от който се бяха забили в плътта на мъртвата.

Рон знаеше какво е да си прострелян, макар че, за щастие, неговият нападател бе пропуснал целта — което ще рече сърцето му, което бе още по-добре, защото сега сърцето му принадлежеше завинаги на Али. Всъщност то винаги й бе принадлежало, макар че по онова време нито един от двамата не го осъзнаваше — „благодарение на обстоятелствата“, както обичаше да се изразя Рон, когато двамата се отдаваха на спомени за лошото старо време. Но тъй като Мак бе спасил живота на Али, Рон бе готов на всичко, за да му помогне, за да окаже подкрепа на Съни или пък да лети до Ница в малката си „Чесна“ по време на силна турбуленция, докато кълбестите облаци го връхлитат на всеки триста метра.

— И така, какво ще правим по въпроса? — запита, преметнал крак през коляното на другия и стиснал в ръка пластмасовата чашка с вече изстиналото кафе.

— Искаш да кажеш, какво ще направя аз — отбеляза Мак.

Actuellement, аз трябва да направя нещо по въпроса — каза инспекторът и челюстта му увисна дори още по-тъжно. — Персоналът от бижутерията в Париж, както и този от местната, вече беше разпитан. С изключение на жената от Париж, която била ранена по време на инцидента. Беше изписана от болницата едва днес. Твърди, че не помни нищо. Надявам се, Мак, че ще успееш да достигнеш до нея и да събудиш паметта й.

— Мак не говори френски — отбеляза Рон. — Но аз ще му превеждам.

Мак му хвърли скептичен поглед.

— А ти кога се научи да говориш френски толкова добре?

— Не помниш ли, че аз съм собственик на земя тук, във Франция? Налага ми се да се разбирам със съседите си.

Инспекторът каза:

— Историята се повтаряла във всяка една ограбена бижутерия. Три жени с маски с образа на Мерилин Монро, двете високи, едната ниска, всичките с дълги руси коси, облечени в скъпи кожени палта от норка, чиято марка обаче не била разпозната дори от окото на познавач като управителя, който знае доста за тези неща. Палтата били дълги, стигали до глезена, тъмни на цвят. Нападателките носели хирургически ръкавици. На един от стъклените щандове беше открит един-единствен рус косъм. Вероятно от перука.

— И не са свалили маските дори на улицата след обира?

— Не, доколкото са видели работещите в бижутериите.

— А не са ли забелязали каква е колата, която ги е взела след обира?

— Никой не е сигурен. Управителят казва, че е видял каравана с плъзгащи се встрани врати. Трябва да разбереш, че всички са били в шок от нападението. Приятелката им лежала на пода с размазано лице, кръвта била навсякъде, дори по техните дрехи. Едва ли са били в състояние, в което да забележат подробностите, тъй като са се страхували за живота си.

— Да, обзалагам се, че са били в ужас — каза Мак. — Някой от тях описа ли оръжието?

— Блестящо. Много малко. Описват го като пистолет.

— Пистолет, но мощен — отбеляза Мак, като си спомни какъв е бил резултатът от изстреляния куршум.

— От отдела по балистика все още обработват данните, но предварителното мнение е, че е бил деветмилиметров.

Рон отново говореше по мобилния си телефон.

— Какво правиш? — запита го Мак.

— Нареждам да заредят „Чесна“-та с гориво. Предполагам, че ще летим до Париж.

Мак се сети за Съни и за това как стояха сега нещата между тях. Можеше ли да тръгне сега? Тя му беше пожелала късмет. Знаеше, че щеше да го разбере. А и той щеше наистина да има нужда от късмет.