Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (49)

Глава 48

Кити го заведе в апартамента си. Включи осветлението навсякъде. Лампите над главата му светеха толкова силно, че Еди го заболяха очите. Не дръпна завесите и в стаите нахлуваше и осветлението от градината.

— Тук е като снимачна площадка — запротестира той, но Кити само се засмя и отвърна, че обича да вижда какво прави.

Прегърна го през раменете и го целуна. И този път ласката на езика й не бе просто намек. Потърка тяло в неговото.

— Прекрасен си — прошепна и дъхът й погали ухото му. — Толкова силно ме привличаш.

Той я гледаше втренчено, изумен, право в сините змийски очи.

— Харесва ти, нали? — каза Кити. — Знам, че е така. Ти си като мен, воайор по душа. Искам да гледаш какво правя, Еди. А после ще те науча.

Той се отдръпна от нея и, разтревожена, Кити си помисли, че силите му като че ли се възвръщат. Трябваше да му даде още хапчета. Щеше да ги намачка и да ги замеси в кюфтетата. А и искаше да прави секс с него заради самото преживяване.

— Срамежливо момче! — засмя се. — Или може би просто си гладен.

Заведе го до белия диван вляво от масичката за кафе. Еди се отпусна, но тя го накара да стане.

— Не, не там — каза твърдо. — Седни тук. Ще ти е по-удобно. — Настани го внимателно на другия диван, така че да е в директния фокус на видеокамерата. — Сега ще пусна музика, ще ти донеса питие и ще приготвя кюфтета. Ще станат съвсем като онези, с които си свикнал в Швеция. Странно е, че си швед, след като моят специалитет са кюфтетата, нали? — Наведе се и го погали по лицето, което изразяваше единствено смущение.

Еди вдигна празен поглед и й благодари. Тя пусна музика и той нададе стон. Това наистина ли беше Енгълберт? Никак не му харесваше, но нямаше сили дори да стане и да смени компактдиска. Какво правеше тук? Със сигурност не искаше да прави секс с нея.

Кити излезе от кухнята с чаша червено вино и голяма бяла чиния с огромно кюфте.

— Опитай — каза и му се усмихна мило. — Ако ти хареса, ще ти донеса още.

Кръжеше около него и той изяде кюфтето, без дори да се усети. Вече упоен от хапчето, което бе разтворила във водката, бе изгубил волята си. Беше готов да й се подчини независимо какво щеше да измисли.

Кити знаеше, че скоро ще е напълно в нейна власт. Можеше да прави с него каквото пожелае. Щеше да го постави в повече от едно неловко положение пред камерата. Еди щеше да се събуди на дивана й на следващата сутрин, нямаше да помни нищо, а тя щеше да му каже, че е пил прекалено много и е заспал. Камерата беше включена, осветлението бе непоносимо ярко, Еди бе погълнал хапчетата. Останалото зависеше от нея.

— Настани се удобно. — Тя вдигна краката му на дивана и постави чашата в ръката му. И го остави.

Еди се чувстваше много странно. Нима бе пил прекалено много? Трябваше да я помоли за малко вода — може би щеше да се почувства по-добре. Мислеше бавно, сякаш живееше насън. Искаше да се изправи, но не можеше да помръдне. Не му харесваше, че е така безволев.

Чу Кити да произнася името му и вдигна поглед. Тя стоеше на прага, само по бикини с леопардова шарка, тънка синя камизола и силно подплатен сутиен. Каква нелепост бяха обувките от „Луботен“, които като че ли никога не сваляше от краката си! Пълните й бедра лъщяха, в ръка държеше малка пътническа чанта.

Зае секси поза, после се завъртя и му се разкри. Целулитът прорязваше бедрата й, а силното осветление само го подчертаваше.

— Всичко това е за теб, Еди, бейби — прошепна гърлено. — Така силно ме привличаш. Започвам да се влюбвам в теб. Прекрасен си. Желая те. Имам нужда от теб.

Коленичи пред него, взе чашата с вино от ръката му и го целуна. Бавно. Еди не я целуна в отговор. Можеше само да я гледа как събува бикините и му позира с усмивка на уста.

— Това не те ли възбужда? — Сега Кити командваше, разкриваше му се, както пожелае.

Изумен, Еди я гледаше втренчено. Неочаквано, той избухна в смях.

Кити кипеше от гняв. Не трябваше да се случва това. А той продължаваше да се смее безпомощно. Тя го побутна да легне на дивана. Погледът на малките й сини очи се забиваше злобно в очите, кипящ от омраза.

На Еди му беше трудно да фокусира погледа си. У Кити имаше толкова сексапил, колкото и у един плъх, но, странно, той не можеше да направи нищо, за да й избяга. После изведнъж той падна в някаква яма и всичко стана черно.

Кити провери пулса му. Беше малко бавен, но не чак толкова, че да сигнализира за опасност. Но Еди бе в добра форма, по-силен от останалите й жертви и тя не бе сигурна колко време ще остане в безсъзнание. Трябваше да действа бързо.

Той бе прекалено тежък и тя едва успя да го съблече, да го сложи в компрометираща поза на точното място на дивана и да легне до него.

Нагласи неподвижното тяло на Еди в достатъчно провокиращи пози и вече се потеше в края на петнайсетте минути „сексуална“ дейност, докато накрая се предаде. Съжали, че не настоя Джими да се скрие в спалнята и да й помогне. Защо все тя трябваше да върши цялата работа? Не беше трудно Джими да бъде изтрит от лентата по-късно.

За успешното изнудване бе много важно лицето й да се вижда до неговото. Така всеки, който видеше записите, щеше да реши, че правят секс. И особено мисис Юта Йохансен, майката на двете скъпоценни деца на Еди. Той бе готов да умре за децата си. Е, ако не бе готов на смърт, то поне щеше да плати значителна сума, за да ги избави от срама и унижението. Медиите обожаваха сексскандалите, в които бяха замесени богати и влиятелни мъже.

Като го гледаше, тя съжали, че не беше в съзнание, та да й бъде партньор, макар и неохотен. Изпитваше унижение, че той не я пожела. Щеше да й е приятно да се позабавлява с него, да му позволи да мисли, че е сексуален бог и единствения мъж, когото въобще някога е желала. Ставаше прекалено стара вече за тази работа. Нямаше полза да казва на мъжете, които срещаше по баровете, че партньорът й Джими я смята за красива и че обожава тялото й, както и че сексът им е „прекрасен“. Истината беше, че Джими искаше само да гледа записите, на които тя прави секс с други мъже. Той обичаше да я снима, за да може да я гледа по-късно. Джими бе прекалено много като самата Кити.

А тези снимки на Еди бяха сигурни пари в банката. Двамата с Джими щяха да се върнат в Испания, в Марбела, и да отворят малкия бар, за който той често говореше. Тя щеше да среща много мъже там, да играе ролята на домакиня. Можеше дори да отвори свой собствен сексклуб. Кити се засмя, защото това щеше да е напълно подходящо за нея.

Все още се смееше, когато Еди дойде в съзнание. Тя легна до него на дивана, полугола, макар и да не бе свалила сутиена и камизолата, защото се срамуваше от остаряващото си тяло и малките си отпуснати гърди, стиснала в ръка чашата с вино.

Като я видя, Еди благодари на бога, че не е съвсем гола. После, когато съзнанието му започна да се връща, се запита защо тя е полугола. Поклати глава. Не желаеше тази жена, дори тя да му се нахвърлеше. Започна да вярва, че точно това е направила, и ситуацията му се видя зловеща.

— Остани на мястото си, Еди — прошепна Кити. Дъхът й миришеше на червено вино. — Пи прекалено много, cherie. Заспи и остави Кити да се погрижи за теб. По-късно ще ти припомня какъв добър любовник си, а и колко добра съм аз.

Засмя се, когато Еди я отблъсна. Той успя някак си да се изправи на крака. Тя го загледа как облича дрехите си.

Еди чуваше смеха й, докато излизаше със залитане от стаята. На улицата се огледа — не знаеше къде се намира. Не знаеше дори кой е. Измина час, а може би два, през които ходеше без посока. Той нямаше абсолютно никаква представа за времето. Накрая главата му се проясни достатъчно, за да се сети да спре такси и да даде на шофьора името на хотела си. Не би искал никога да си спомни изминалата нощ.

И наистина, когато се събуди в леглото си в хотела, Еди нямаше спомен за случилото се. Когато се опиташе да се замисли, откриваше само черна дупка в паметта си.

А Кити Рат знаеше, че ще е така, защото това бе обичайното действие на хапчетата, които му бе дала.

Видът на влизащия през нощта в хотела Еди озадачи Пру Хилсън, която тъкмо излизаше крадешком от асансьора в търсене на нещо за хапване. Хрупкава френска кифличка, малко парче сирене и тънка филийка, намазана с масло. Малкото количество храна е полезно, а стройното тяло — красиво, казваше си тя с мисъл за новите си дънки, а в същото време в устата й се събираше слюнка в предвкусване на угощението. Както и преди като си помислеше за хотдог. Все още не се осмеляваше въобще да помисли за подобен вид вредна храна. Бе заключила спомена за хотдога някъде дълбоко в подсъзнанието си ведно с този за неверния си съпруг. Пру вече не ядеше, за да запълни липсата на щастие и любовен живот; тя се наслаждаваше на храната и не се чувстваше виновна за малките удоволствия. Беше оставила Али да спи, беше по халат, защото не очакваше да срещне никого, и се канеше да отиде до басейна, където винаги можеше да се намери закуска, когато вратите на асансьора се отвориха и великолепният рус мъж влезе със залитане вътре.

Пру протегна ръка напред, за да го спре, защото се уплаши, че ще падне върху нея. Косата му бе рошава, дрехите — силно намачкани, беше облякъл пуловера си на обратно, а ципът на панталоните му бе отворен.

Разтревожена, тя каза:

— Имаш ли нужда от помощ?

— Деветия етаж — отговори той. Гласът му бе просто дрезгав шепот.

Тя натисна бутона и асансьорът започна отново да се издига.

— Мога ли да ти помогна, наистина? Имаш ли нужда от вода или нещо друго?

Погледът му се спря на лицето й, но Пру осъзна, че той всъщност не я вижда.

— Благодаря — отговори той.

Асансьорът спря и Еди Йохансен излезе. Пру го последва. Загледа го как върви бавно и със залитане по безлюдния коридор. Отначало си помисли, че е мъртво пиян. Но после се зачуди. Мъж като него? Съвършеният мъж всъщност. Такива като него никога не се напиваха.

Нещо определено не беше наред.