Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 2

— Весела Коледа.

Мъжът вляво от нея бе вдигнал чашата си.

— Макар да е още само Бъдни вечер — добави. — Дори с деветчасовата разлика в Париж пак е Бъдни вечер.

Съни кимна разсеяно. Определено не й се говореше. В момента не би могла да разговаря и с приятел, а още по-малко — с непознат. Беше си тръгнала импулсивно: купи самолетен билет онлайн, хвърли малко лични вещи в чантата, взе Тесоро, остави бележка на Мак и после отиде до летището с такси. Нямаше представа къде ще отседне, когато стигне в Париж.

Завладя я паника. Прииска й се да слезе от самолета и да се върне при Мак. Не знаеше какво е да си сама.

Стегна се. Мъжът продължаваше да я гледа, очите му бяха усмихнати и гледаха въпросително. Тя успя да каже:

— Благодаря. Весела Коледа и на теб. — Усещаше устните си сковани, като че ли никога през живота си не бе произнесла и дума. Отпи от шампанското в опит да ги накара да бъдат по-словоохотливи.

— Ще прекараш Коледа в Париж?

Този мъж май нямаше да се откаже. Не виждаше ли, че не иска да говори?

— Не — излъга.

— Аз също — каза той и протегна напред дългите си крака.

Изглеждаше толкова спокоен и в такова съгласие със себе си и доволен от живота си, че Съни изведнъж го намрази. Гледаше го с крайчеца на окото си иззад тъмните очила без рамка. Беше привлекателен. Висок, с ъгловато тяло, тъмноруса коса, падаща красиво над тъмните му очи. Дали бяха сини или кафяви? Може би бяха с цвета на лешника? Не можеше да каже, защото седяха в сянката. Силно изразен нос, пълни устни — секси устни — не бе чак толкова потънала в мъка, че да не забележи това. И къде бе хванал този тен? Не и в Калифорния тази зима, това бе сигурно. Времето там бе студено и влажно.

— Прекалено е студено за Париж — каза той. — Според прогнозата ще вали сняг.

— Сняг? — повтори Съни изумена. Мислеше наистина, че може да е студено, но чак сняг!

— Но ти си облечена подходящо, не се страхувай.

Усмихваше се, приковал поглед в ботушите й. Съни много ги обичаше. Бяха удобни като пантофи, кожата топлеше пръстите й, допирът й бе така нежен… Бе готова да ги носи непрекъснато, през всички сезони. Не искаше да ги замени дори за онези великолепните, които си бе купила едва миналата седмица в очакване на коледните партита, веселостта и забавленията, коледното дръвче, огъня в камината и може би дори целувка под имела.

Не бе мислила какво ще прави, когато стигне в Париж. Дори не си бе запазила стая в хотел, защото не се бе сетила. Бе се качила на самолета просто за да избяга. Е, сега разполагаше с десет часа, в които да помисли.

Непознатият прие втора чаша шампанско от стюардесата, както и малък поднос с ордьоври. Съни направи същото.

Огромната глътка шампанско не я накара да се почувства по-добре. С крайчеца на окото си забеляза, че мъжът отново я гледа, а усмивката му повдига весело устните му нагоре. „Тези секси устни“, помисли си с горчивина. Защо трябваше той да има такива устни, които да й напомнят за Мак? Защо не можеше да бъде обикновен бизнесмен, заровил нос във важните си документи и книжа, подготвящ се за конференция в Париж на утрешния ден? О! Бе забравила. Утре бе Коледа. Бизнесмените бяха вече по домовете си, при семействата си. Тогава, какво правеше той в самолета?

— Виждам, че обичаш шампанско. — Отпи от почти пълната си чаша. Нейната бе вече само наполовина пълна.

— Понякога — отговори тя кратко.

Той въздъхна, но усмивката му стана по-широка.

— Тази напитка трябва да се пие само на празник. Може би можем да празнуваме Коледа заедно? — Тя не отговори и той сви рамене, след което се огледа. Имаше само още двама пътници в първа класа — една двойка, доближила глави на няколко седалки от тях. Съни чуваше тихия им смях. Опита се да не му обръща внимание, но не бе честно те да са щастливи, когато тя умира вътрешно.

— Предполагам, че си отиваш у дома, за да се видиш със семейството си — каза тя и изпи на един дъх останалата половина от шампанското. И веднага съжали, че е задала толкова личен въпрос. Обаче не можеше да си вземе думите обратно. И какво значение имаше, все пак?

— Не. Ще бъда сам по празниците.

Тя го погледна открито и за първи път го видя. Той я гледаше сериозно в отговор.

— И аз — каза тя.

Съни усещаше, че също като нея, този мъж имаше някаква история, която обаче нямаше да сподели с нея. Тя също нямаше да каже и думичка за страданието си. Полетът до Париж щеше да продължи единайсет часа, през които, временно, светът нямаше да съществува. Но за момента поне не бе сама.

Тесоро виеше жално и Съни я извади от чантата. Притисна я към гърдите си, целуна я нежно и за първи път се усмихна.

— Това тук е Тесоро. Доста е злобничка.

— Обзалагам се, че е така. — Мъжът протегна ръце и Съни, със свито сърце, остави малкото кученце в тях. Страхуваше се, защото знаеше колко бързо Тесоро показва малките си зъбки. Той я приближи до лицето си и двамата се загледаха, едва ли не допрели носове. Тесоро дори не помръдна. Не започна да вие. Не излая. Той я спусна в скута си и тя се сви на кълбо, преметнала опашка през единия си хълбок. Загледа Съни така, сякаш искаше да й каже: „Е, а ти какво очакваше? Остави ме в онази глупава чанта цял час, а ето, че сега този мъж ми обръща внимание“.

„Може би има какво да науча от кученцето си“, помисли си Съни и загледа мъжа с уважение.

Той се усмихна.

— Можеш да ме наричаш Чаровния принц.

Съни откри, че също се усмихва. Слаба усмивка, но все пак усмивка.

— В такъв случай, аз трябва да съм принцесата — каза тя. Не се бе сетила за Мак цели три минути.