Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 79

Прага.

Шарън седеше зад бюрото си, светлината беше зад гърба й. Синият дим от цигарата й се виеше около елегантно подстриганата й коса. Вдигна поглед, когато Мак Райли влезе в офиса й, без дори да почука. Той седна без покана, а тя втренчи поглед в него през бюрото. Лицето й беше безстрастно.

Мак си помисли, че е особено хладнокръвна. Не знаеше как да повдигне въпроса, а още по-малко — как ще приключи посещението му, защото нямаше преки доказателства, които да я свързват с убийствата. Но бе готов да се обзаложи, че в големия железен сейф е скрит пистолет „Черна роза“.

— Всичко приключи, Шарън — каза. — Маха изчезна.

Тя сви рамене.

— За мен това не е важно.

— Разбира се. Вече не. Получи онова, което искаше.

Тя се засмя кратко и иронично.

— Ако ме извиниш, чакам клиенти. Трябва да те помоля да си тръгнеш.

Телефонът на Мак звънна. Той го отвори.

— Да? — Отговори му женски глас.

— Мак Райли, тук е Даниел Сорис. Помниш ли ме?

— Как бих могъл да те забравя?! — запита Мак и чу смеха й.

— Трябва да ти кажа нещо. Нещо, което си спомних за жената… — Тя отново се поколеба, очевидно уплашена, после продължи: — Жената, която съсипа лицето ми.

Настъпи дълга тишина. Мак предположи, че Даниел се опитва да потисне емоциите си и да възвърне самообладанието си. Чакаше търпеливо.

После тя каза:

— Очите й ме гледаха иззад маската… Виждах само очите й. Бяха много красиви, с необичаен цвят. Тъмнозелени. Тя ме гледа дълго, много дълго, преди… да ме удари.

Мак каза:

— Даниел, не знаеш колко си прекрасна и как ми помогна. Ще ти се обадя по-късно.

Облегна се назад и загледа в тъмнозелените очи на Шарън Барнс. Необикновени. Изключително красиви. Той имаше своя свидетел.

— Шарън — каза, — мисля, че ще помоля полицията да те арестува за убийствата на Ивон Елман и Валерия Винская.

Шарън завъртя гневно фаса си в порцелановия пепелник и изсумтя презрително.

— Няма да го направиш, разбира се. Нямам нищо общо с тези жени. Дори не ги познавам.

— Но една от тях — онази, която не си успяла да убиеш — те е познала. И ще те идентифицира.

Шокирана, Шарън блъсна стола си назад. Той се удари в прозореца с такава сила, че стъклата зазвъняха.

— Това е смешно. Ще се обадя на адвоката си. Мога само да ти кажа, че работех за Маха Мондрагон. Осигурявах й модели, които да демонстрират бижутата й.

— Работила си за Маха, да. Но си й осигурявала млади жени от Балканите, които да използва в обирите. Колко ти плащаше тя, Шарън, за да бъдеш неин старши лейтенант? Достатъчно, предполагам, за да можеш да се оттеглиш веднага от бизнеса.

Улови внезапния страх в очите й — огромните й красиви зелени очи. Вече имаше своя свидетел. Можеше да се върне у дома. Шарън каза:

— Излез от офиса ми. Ще се срещна с адвоката си. — Тръгна към вратата. Мак я последва.

Гледаха се втренчено, гневно. Тя първа отмести поглед, обърна се, за да заключи вратата на офиса, и тежкото палто падна от раменете й. Не беше кожено, а от кашмир и с качулка и с марката „Хермес“, свободно и елегантно. Ботушите стигаха над коленете й и бяха с много високи токчета.

Затича надолу по стълбите, пренебрегвайки асансьора. Мак знаеше, че се страхува да остане в клетката насаме с него в очакване на полицията.

Излязоха навън. Той вървеше на две крачки зад нея и говореше по телефона. Обади се първо на инспектора с новината, че жената от Париж е готова да идентифицира Шарън, и добави, че в момента я следи. Инспекторът го увери, че веднага ще се свърже с полицията в Прага.

Шарън вървеше с широки крачки по павираната улица, като понякога се препъваше заради безумно високите си токчета. Знаеше, че Мак е непосредствено зад нея. Като чу воя на полицейските сирени, затича непохватно.

Беше тръгнала към моста, но видя, че хората там са много, и пое по една странична уличка. Бягаше, бягаше… По водите на реката плаваха късове лед, носеха се към моста, но от обратната посока. Тя се отдалечаваше от реката, искаше да се скрие в предградията, защото там лесно можеше да се изгуби от погледа на преследвачите си. Бе внесла парите си в малка банка там. В сейфа на същата банка бяха и диамантите, които бе откраднала от Маха.

Пътеката покрай реката стана по-тясна. Чуваше Мак да тича равномерно зад нея, сирените на полицейските коли се приближаваха. Отчаяна, тя се обърна с лице към него.

Мак грешеше. Пистолетът с гравираната черна роза не беше в сейфа. Той беше в ръцете на Шарън и беше насочен към него.

— Много е късно, Шарън! — извика. — Освен това си прекалено далеч, за да ме улучиш.

Тя знаеше, че той е прав. Малкият пистолет имаше добър обхват, но Мак не бе неподвижна мишена, а и в момента се отдалечаваше от нея. Тя чу сирените да замлъкват, затръшването на вратите на колите, шума от бягащи крака. Обърна се отново, подхлъзна се и изгуби равновесие заради високите токчета.

Мак я видя да се плъзга по склона и да пада в реката. Тя беше почти замръзнала и плясъкът не беше силен. Затича се към мястото, където бе изчезнала. От нея нямаше и следа.

Ченгетата бяха вече там, с извадени оръжия. Стояха и гледаха втренчено в черната вода. Изведнъж главата й изплува близо до моста. А после водата я блъсна в подпорите му.