Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (29)

Глава 28

Джими беше в апартамента на Кити онази нощ, когато тя се върна от клуба. Стана от дивана, където се бе излегнал — висок и мършав, с хлътнали тъмни очи, гладко избръснат и с оредяла кестенява коса, също толкова обикновена и непривлекателна като тази на Кити. Интересът му към секса ги бе събрал заедно. Тя му бе говорила безкрайно за секс в бара на един хотел — как обожавала секса; колко бил сексапилен той; как неустоимо я привличал и колко силно го желаела. Джими се бе поддал лесно на думите й, защото, също като нея, той бе воайор. Той се наслаждаваше да гледа „изпълненията“ на Кити, но тя никога не съблече камизолата и никога не свали силно подплатения сутиен.

— Срамувам се от тялото си — каза тя на Джими по-късно във връзката им. — То остарява. Но другият ми любовник, с когото отдавна имам връзка, казва, че съм красива. А сексът с него е страхотен. — Разбира се, нямаше друг „любовник“, но по онова време Джими не го знаеше.

Джими мислеше, че Кити съвсем не е красавица, но продължаваше да гледа „изпълненията“ й и да слуша историите й за сексуалните й завоевания. През последните две години те бяха станали близки и Джими се отказа от живота в английското предградие, за да затъва все повече и повече в „бизнеса“ с изнудването, който двамата бяха „разработили“. Бяха се справили добре, но не бяха забогатели, тъй като мишените им бяха все обикновени хора — женени мъже, които се страхуваха съпругите им да не научат за изневерите им. Те плащаха и продължаваха да мамят съпругите си, но Кити се страхуваше от повторно изнудване. Парите скоро свършваха, а и бездруго не бяха достатъчни Кити да си купи скъпи бижута, нито дори за наема на апартамента й, а какво оставаше за бара в Марбела, за който двамата копнееха.

— Закъсня — каза Джими, изгледа я, но не я докосна.

— Бях в клуба.

Кити свали чантата от рамото си и я захвърли на стола. Апартаментът й се намираше на приземния етаж на стара къща и бе по-малък, отколкото й се искаше, френските прозорци се отваряха към малка градина, в далечния край на която имаше врата в живия плет. Декорът бе опит да се представи средиземноморска тема — възглавнички с десен миди, синьо-бели завеси, сребристи украшения и мотиви и евтини кристални фигурки на риби и морски птици — все такива нещица, които Кити „колекционираше“ по време на пътуванията си. Но тя вече не пътуваше. Не можеше да си го позволи.

Имаше малка дневна с два бежови дивана и столове, тапицирани в същия цвят, до стъклената масичка за кафе; една-две комерсиални картини и златно огледало над фалшивата камина, чийто червен пламък се излъчваше от електрическите пънове. И незабележима за „посетителите“, професионална видеокамера с размерите на глава на топлийка, скрита в тавана и насочена директно към един от диваните. Приличаше на невзрачно насекомо, но бе наистина мощна. Никакви подробности не й убягваха.

Наемът за апартамента се плащаше предварително и следователно той се наемаше от месец за месец. Налагаше се Кити да работи, за да плаща наема. Никак не й харесваше това, че не бе неин собствен. Това я подлудяваше, мисълта не й излизаше от главата, докато всеки месец се бореше отчаяно да събере парите за наема. Не можеше да си позволи дори втори чифт обувки на „Луботен“ и още по-малко — чантата „Хермес“, за която копнееше. Сега, най-после, щеше да направи нещо по въпроса.

Отиде в спалнята, събу обувките с високи токчета, които я убиваха, съблече роклята, камизолата и сутиена, облече халат и се върна в дневната, където Джими си наливаше водка със сода. Кити можеше да бъде гола единствено с Джими, който я познаваше и разбираше.

— Ела с мен — каза Кити и го поведе към кухнята, където, на плота под рафтовете с чаши, бе поставен компютър.

Джими я последва.

— Питие? — вдигна чашата си.

— „Ред Бул“.

Кити седна на металния стол пред компютъра, който бе настроен на „Скайп“. Когато Джими беше в Англия, „Скайп“ им помагаше да поддържат сексуалната си връзка — и двамата се появяваха голи на екрана. Той им помагаше, също така, да поддържат сексуални „контакти“ и с много други. Обаче в момента Кити не мислеше за секс. Тя изгълта едва ли не на една глътка „Ред Бул“-а и зачака кофеинът да навлезе в кръвта й — нещо, което не й бе трудно да постигне, тъй като този бе петият или шестият й „Ред Бул“ за вечерта. После каза:

— Виж — и посочи екрана.

Бе набрала името на Едуардо Йохансен в „Гугъл“, а той услужливо й бе поднесъл доста информация за него — повече, отколкото имаше нужда да се знае. Но това бе важно за Кити и тя се канеше да каже на Джими защо.

— Тази вечер бях с Еди. Прекарах два часа с него. Той е самотен. Новото му момиче го изостави заради старото си гадже. Нейното име е Съни. Познавам я. Не се тревожи, тя е лесна — или е глупава, или много наивна, а може би и двете. Както и да е, аз станах нейната нова най-добра приятелка и я държа под контрол. А сега съм също така приятелка и на Еди. Омагьосала съм го. Той сподели, че съпругата му се развежда с него и че разводът ще бъде грозна сцена. Тя искала да задържи децата. А той се канел да не го позволи. Богат е и е много самотен. — Обърна се и се усмихна широко на Джими. — Едно доказателство за подкопаването на моралните устои на Еди и той ще изгуби децата си. Както и по-голямата част от парите си. Буквално е готов да ни падне в ръцете.

Джими кимна, после пресуши чашата си.

— Ще открия всичко друго, което има да се знае за него. До края на утрешния ден ще имаме цялата информация, от която се нуждаем.

— Както и тези. — Кити взе шишенце с хапчета от плота и го вдигна така, че той да го види. — Моето тайно оръжие.

Тези хапчета и екстазите бяха само две от тайните оръжия на Кити в играта, наречена изнудване.