Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (18)

Глава 17

Маха се върна на масата си и погледна часовника си, а после — към входа. Лека бръчка на загриженост прорязваше съвършеното й чело. От мястото си виждаше част от фоайето и вратата на ресторанта и също така държеше под око Съни и привлекателния мъж, чието име, както бе успяла да научи, беше Едуардо Йохансен.

Маха четеше перфектно езика на тялото на Съни: тя бе заинтригувана, но се въздържаше. Маха се питаше защо полага такива усилия да се въздържа с толкова привлекателен мъж. Може би Едуардо беше женен и срещата бе тайна — среща през зимата в Южна Франция. Това се струваше интересно на Маха, но се надяваше, че няма да е толкова интересно за Съни, че да провали плановете й за нея.

В бара влезе помощничката й, Шарън Барнс. Шарън бе австралийка и надвишаваше метър и осемдесет на обувките си с високи токчета, а освен това изглеждаше зашеметяващо като модел, каквато и бе по-рано през живота си. Но сега наближаваше четирийсет. Годините не й личаха, но пак бе прекалено стара, за да бъде модел. Кариерата й и без друго не беше кой знае колко успешна, като се имаше предвид, че бе хит на подиума само един сезон. Оттогава Шарън пътуваше по света и работеше в страните от Източна Европа, организираше кастинги за модели и ръководеше собствената си малка агенция в Прага. Нямаше кой знае какъв успех и в бизнеса, докато не срещна Маха преди три години.

Никога не бихте могли да наречете Шарън красива с нейните прекалено силно изразени черти и много късо подстригана коса, с прекалено дългите и тънки крайници, обаче тя имаше красиви тъмнозелени очи и съвършено извити вежди.

Шарън хвърли поглед на Маха и без да поздрави или да я целуне, се отпусна на съседния стол и направи знак на сервитьора.

— Скоч! — каза отсечено и думата прозвуча като лай. — С лед. И нека бъде двоен.

Маха не каза нищо.

Шарън барабанеше нервно по страничната облегалка на стола.

— И така? — запита накрая Шарън, повдигнала въпросително вежди.

Сервитьорът донесе скоча и отново напълни чашата на Маха с шампанско. Индийката като че ли бе пристрастена към него. И към парите, разбира се.

— Всичко е наред — каза Маха.

— Господи, умирам за цигара. — Шарън отметна глава назад, а лицето й доби страдалческо изражение. Което доста ясно показваше към какво е пристрастена Шарън.

— Винаги можеш да излезеш навън и да изпушиш една.

— Сигурно се шегуваш. — Шарън отпи щедра глътка от скоча. — Да стоя отвън като една от онези руски проститутки с поли до задника, а отдолу дори без бельо, да пуша и да гледам мъжете? Не мисля.

Маха се засмя на думите й и на австралийския й акцент.

— Ти си винаги така спокойна и щастлива — изръмжа недоволно Шарън.

Маха намести синьото сари на раменете си с маслинова кожа.

— Не виждам защо да бъда нещастна.

Шарън премести дамската си чанта и пазарската чанта, върху която пишеше „Джоузеф“, от скута си на съседния стол.

— Виж какво си купих — каза и извади семпъл кашмирен пуловер. — Сив, като тези столове.

— Интересно — отбеляза Маха, но всъщност не мислеше така и Шарън се усмихна. Маха беше майстор на сдържаните изказвания.

— От разпродажба — каза Шарън. — С четирийсет процента отстъпка от цената.

Маха кимна и вдигна ръка, за да поздрави двамата мъже, които бяха тук и предната вечер, придружени от ниска жена с кестенява коса, в скъпи дрехи и с оранжева чанта с марката на „Хермес Бъркин“ в ръка.

— Виждам, че и ти не можеш да устоиш на никоя разпродажба. — Маха целуна леко напудрената буза на жената и долови аромата на парфюма й.

— Те са добро развлечение и почивка от ежедневието — каза тя и прегърна Шарън, докато двамата мъже стискаха ръката на Маха. Не я целунаха, отнесоха се с нея с уважението, което се полага на работодателя.

— Къде оставихте колата? — запита Маха.

— Пред казиното — отговори високият мъж.

Маха гледаше Шарън, която, поддала се на пристрастеността си към цигарите, извади от чантата си пакет и запалка и тръгна към вратата.

— Ще се присъединя към проститутките! — извика през рамо, с което накара Маха да се засмее на глас, а останалите — да се втренчат в нея от изумление.

После, както и другите групички бизнесмени в бара, те събраха глави и заговориха — каква ирония, като се имаше предвид какво бе станало малко по-надолу по улицата — за бизнеса си с бижута, макар че бижутата на Маха никога не се продаваха в класически бижутерии като „Фонтанът“.

Навън, където Шарън пушеше цигарата си и крачеше нервно напред-назад по площада, ревът на сирените все още се носеше в нощта. След малко тя запали втора цигара от фаса на първата, каза си, че най-вероятно ще умре от рак на белия дроб, но че тя не дава и пет пари, после затвори очи и покри уши с длани, за да не чува пронизителния вой на сирените.