Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (39)

Глава 38

— Къде ще отидем първо? — запита шофьорът на лимузината, потеглил по магистралата, която водеше към Кан.

— В универсалния магазин „Пресюник“ — побърза да каже Пру, защото бе чула, че стоките там са евтини, а и универсалните магазини бяха единствените, в които тя въобще пазаруваше. Никога не се осмеляваше да мине през внушителните врати на скъпите бутици.

— „Хермес“ — каза Кити едновременно с нея.

— „Шанел“. — Али беше категорична. Тя обичаше класиката и елегантността, а освен това смяташе, че Пру има нужда точно от тях.

Съни каза:

— Но няма ли пазар тази сутрин? Чух, че там продавали страхотни дрехи.

— Откъде можеш да знаеш това? — запита Кити изненадана.

— Помня от миналото лято.

— Била си тук! Миналото лято?

— С Мак — отговори Съни със свито гърло.

— Моля те, в „Шанел“ — каза Али на шофьора, но молбата й прозвуча доста властно.

— Но аз не мога да си позволя „Шанел“ — възрази Пру.

— А аз мога — каза Али. — А ти ще правиш, каквото ти кажа. Окей?

— Окей. — Пру сведе поглед към зелената си плисирана пола и съжали, че не е облякла нещо по-елегантно, щом щеше да й се наложи да влезе в толкова изискан магазин.

Кити завъртя рамо така, че гърбът й да бъде обърнат към Пру. Усмихна се лъчезарно на Съни и каза:

— Знам, че ще изглеждаш прекрасно в „Шанел“.

— Съни изглежда прекрасно във всичко, включително в черни кожени дрехи, яхнала „Харли“-то си — каза Али.

— Така ли? — Акцентът на Кити бе ясно доловим. Идеята за Съни в черни кожени дрехи я заинтригува. Първият й „сексуален“ тоалет бяха черни кожени бикини и ги беше носила в сексклуб в Будапеща. Това обаче беше доста отдавна.

 

 

Пру седеше смълчано на тапицирания стол в магазина на „Шанел“, докато продавачката носеше обувки след обувки за проба. Останалите продавачки се бяха скупчили в ъгъла и разговаряха шепнешком за обира в бижутерията и за убийството на младата жена, работила там.

— Тези изглеждат просто великолепно — каза Али. — Стани и се разходи из магазина, за да видиш дали са ти удобни.

Обувките бяха от черен велур с деветсантиметрови токчета и плътна подметка.

— Мадам има красиви стъпала — каза продавачката. — Съвършени за нашите обувки.

Съни изрази съгласието си и в този миг глезенът на Пру се огъна.

— Трябва само да се научиш да вървиш с тях. — Али беше твърдо решена да ги купи. — Какво ще кажеш да вземем червени? Червените обувки винаги карат жените да се чувстват добре.

Самата идея за червени обувки, за които знаеше, че ще привличат вниманието, ужасяваше Пру. Али стана да разгледа другите модели и Кити тръгна след нея. Пру видя Кити да държи мобилния си телефон и осъзна, че вероятно снима Али, филмовата звезда. И веднага разбра, че намерението на Кити е да продаде снимките на жълтите вестници. Виждаше заглавията в „Нешънъл Инкуайърър“ и „Пийпъл“: „Срамежливата Али Рей пазарува в Кан“. И щеше да бъде свършено с трудно извоюваното спокойствие, на което Али се радваше във Франция.

Стана и грабна телефона от ръцете на Кити, която го грабна обратно, обаче снимката на екрана се смени. И изумената Пру видя гол мъж с кожен нашийник около врата. Той държеше камшик и нямаше никакво съмнение, че е готов за действие.

— О, мили боже — прошепна Пру шокирана. — Кой е този гол мъж на телефона ти?

Кити бързо напъха телефона си в чантата „Прада“.

— Какъв гол мъж? За какво говориш?

— Онзи, чиято снимка е в телефона ти. Преди снимките, които току-що направи на Али.

— Не снимах Али, а някои от обувките. Ще разгледам снимките по-късно у дома и ще реша какво да купя.

— Лъжкиня! — каза Пру тихо, защото не искаше да направи сцена.

Кити я изгледа злобно.

— Изглеждаш като домакиня, която случайно се радва на свободен ден.

— А ти — изсъска Пру — си като застаряваща жена от средната класа, впуснала се в гонитба на мъже. И се обзалагам, че си готова да приемеш всеки мъж.

— Кучка — изръмжа Кити.

— Кучка — прошепна в отговор Пру.

Войната между Пру Хилсън и Кити Рат бе обявена.

 

 

Много по-късно (всъщност след като избраха четири чифта обувки, включително червените с марката на „Шанел“, плюс чифт дънки, които, за изумление на Пру, й прилягаха като втора кожа — те почти бяха втора кожа, впиваха се в нея и повдигаха удивително задника й) те бяха на път към който и да е кафе-бар, за да се подсилят с добро и ароматно кафе. Купиха няколко блузи и два пуловера от евтин бутик, намиращ се в една от задните улички (дрехите на „Шанел“ не прилягаха на Пру и, освен това, тя искаше сама да плати нещата си, а не да се възползва от щедростта на Али). Отбиха се още в местния магазин за бельо, където Пру се сдоби със сутиен, който не само повдигаше гърдите й, но й придаде нежен и сексапилен вид. Тя не успя да устои на дантеленото бельо, което, както я увери Съни, щеше да я накара да се почувства нова и различна жена. Съни дори я убеди да купи дантелен колан с жартиери и черни копринени чорапи.

— Все пак, никога не се знае каква възможност — под образа на привлекателен мъж — може да ти се предостави — каза тя с усмивка. — Жените трябва винаги да бъдат готови за това, Пру.

Пру изглеждаше изпълнена със съмнения. Привлекателните мъже не се срещаха току-така на улицата, където тя живееше. Или, ако се срещаха, не й обръщаха внимание. Но нали тя нямаше вече да живее там. Определено не. Още не знаеше къде ще живее, но щеше да сложи ново начало. Точно от това имаше нужда — ново начало. И докато гледаше продавачката да опакова новото й секси бельо в шокиращо розова хартия, Пру се усмихна. Тя щеше да го носи и да се чувства добре. То щеше да бъде нейната тайна.

Али й запази час при фризьор за следващата сутрин и най-после седнаха в кафе-бара, изпиха кафето и поръчаха розе и салата от репички, загризаха деликатно от тях и гледаха минувачите.

— Какъв прекрасен ден! — Кити се усмихна лъчезарно на Али, смирена и благодарна. — Не мога да ви благодаря достатъчно, че ме поканихте.

Всъщност Али не я бе поканила, но просто й се усмихна в отговор и каза:

— Пру, това беше само началото. Новите обувки карат ли те да се чувстваш поне малко по-добре?

— Мисля, че да — каза Пру, все още разтревожена заради непредвидените разходи, макар да знаеше, че за Али е удоволствие да се погрижи за нея. — И ти благодаря.

— И така, Пру, започваш да се храниш предимно със салата — каза Съни, горяща от желание да вземе участие в преобразяването на Пру Хилсън, която беше изоставена от съпруга си и, до известна степен, беше като нея самата. Е, не съвсем. Съни не беше изоставена. Тя бе изоставила половинката си.

— Престани да мислиш за Мак. — Али потупа Съни по ръката, за да я върне към реалността. — Ще разговаряме за него и за „другия“ по-късно. Когато сме сами.

— И след две чаши вино — каза Съни. — Знаеш, че Мак винаги е обичал розето на Южна Франция.

— Мак винаги е обичал теб — отвърна Али. После добави: — Всъщност никога не съм виждала толкова влюбен мъж.

— Освен Рон Перин — в теб.

— И виж как едва не го изгубих. Как едва не се изгубихме заради недоразумения, искам да кажа. — Погледът на Али бе сериозен. — Просто помисли какво правиш, Съни. Обещай ми, че ще помислиш.

Съни обеща.

Отегчена от Пру, Кити запомни разговора за Мак, за да го използва в бъдеще. Вече бе изпила две чаши вино и сега поръча цяла бутилка.

— Аз черпя — каза с лъчезарна усмивка.

Пру вдигна поглед, видя, че Кити я гледа, отбеляза и презрението в очите й. „Евтина кучка“, помисли си и реши, че ще е най-добре да предупреди Али и Съни по-късно, когато останат сами.

Съни и преди беше забелязала, че Кити пие прекалено много, но не каза нищо. Това си беше проблем на Кити; Съни имаше достатъчно собствени проблеми.

— Пру — каза тя, — решихме, че утре трябва да станеш блондинка.

— Шегувате се! — Пру никога не бе мислила да промени невзрачния цвят на косата си.

— Приготви се за новото си „аз“ — каза Али и й се усмихна, след което поръчаха обяд.

След няколко минути Пру гледаше с униние малката порция омари fettuccini пред себе си. По нейно мнение тя едва щеше да нахрани Тесоро. Съни я разбра правилно и каза:

— Питала ли си се някога как, след като в тази страна храната е превъзходна, французойките изглеждат толкова добре? А като че ли непрекъснато се хранят в ресторанти и кафе-барове и винаги ядат.

Пру никога не се бе замисляла за французойките и техните диети. Всъщност абсолютно никога не бе мислила за французойките.

— Съни иска да отбележи, че е важно как се храниш, а не какво ядеш — обясни Али. — Французойките не просто изяждат храната си, те я вкусват. И всяка хапка има значение за тях. Отхапи от омарите сега, Пру. И наистина им се наслади, а после ни кажи какво мислиш.

Пру изгледа трите жени, които на свой ред я гледаха, а после сведе пълен със съмнение поглед към чинията си. Обичаше омари, а също и макарони, макар че сосът на тези беше блед и в много малко количество и със сигурност не беше от типа доматен сос, който тя обичаше. А отстрани на чинията, като украса, имаше непозната зеленина. Тя я взе и я помириса.

— Пру, как е възможно да си живяла досега, без да помиришеш пелин? — възкликна Съни.

— Там, където живея, никой не яде пелин. Живеех — побърза да добави Пру, защото със сигурност никога вече нямаше да живее в този град.

— Това е една от най-ароматните подправки. Мак я обожава и непрекъснато я използва.

— Но тя е женско биле. — Пру отново я помириса.

— Аха, това е пелин и прекрасно подхожда на омарите. Хайде, опитай ястието, преди да е изстинало.

Пру взе парче омар и го поднесе колебливо към устата си, като в същото време твърдо бе решила, че не обича пелин и няма дори да го опита.

— Това е като секса — окуражи я Али. — Затвори очи и мисли само за онова, което правиш.

Със затворени очи, Пру се замисли. Веднага усети, че сладостта на малкия средиземноморски омар е различна от тази на океанския вид, с който бе свикнала и който обикновено се консумираше задушен в топено масло и със салфетка около врата, която да предпазва от капките върху дрехите.

И изведнъж разбра. Отвори широко очи.

— Той има вкуса на Средиземно море! — Беше, удивена, че е успяла толкова точно да го определи.

Съни я стисна за ръката.

— Разбира се — каза. — И точно от това имаш нужда, Пру. Да го вкусиш наистина. Тук не става въпрос за количество, сякаш пълниш резервоар, трябва да се храниш бавно, да се насладиш на удоволствието от вкусната храна. На удоволствието на момента. Това може да ти даде само превъзходната храна. Тя трябва да бъде удоволствие.

— Сосът „Алфредо“ е деликатен — добави Али. Беше поръчала за себе си същото ястие. Малка порция вкусни леки макарони с прекрасния аромат на току-що уловени в Средиземно море омари.

— Ето ти цяла нова философия на храненето, Пру — каза Съни с лъчезарна усмивка. — Нямаш нужда от количество, за да се чувстваш добре. Нямаш нужда и от диета. Трябва само да се храниш като французойка. И ти обещавам, че ако кажеш, че си се насладила истински на всяка хапка, ще поръчам няколко вида сирене. Е, може би само три, за да ни кажеш после кое ти е доставило най-голямо удоволствие.

— Това обучение ли е? — запита Пру леко обидена, макар че се наслаждаваше на омарите, и истината беше, че чинията й бе почти празна, а тя се нуждаеше отчаяно от още храна.

— Мисли за всичко това като за „преобразяването в Монте Карло“ — каза Али и всички, дори Кити, се засмяха.

— Харесва ми — реши Пру. — И знаете ли какво, мисля, че дънките ще ми стоят по-добре дори още утре.