Елизабет Адлър
Бижутерия „Фонтанът“ (84)

Глава 83

Малибу.

Всичко това бе започнало в Монте Карло. „А дали бе така?“, питаше се Съни. Не беше ли истина, че всичко бе започнало още в Малибу, когато бе оставила годежния си пръстен с розовия диамант във формата на сърце на възглавницата на Мак, придружен с бележка за сбогом? Което бе променило живота й, а и неговия.

Сега двамата се бяха върнали у дома и седяха на скърцащите стари столове на верандата на малката къща на Мак с изглед към Тихия океан. Пират, техният обичан приятел, лежеше в краката на Мак, който държеше чаша превъзходно червено вино в ръка, а на лицето му имаше усмивка. Тесоро стоеше предпазливо до Съни, готова да нападне, ако се налага… Което означаваше, че ще го стори, ако Мак само докосне господарката й, което пък Съни отчаяно се надяваше, че ще направи.

Спомни си думите на Маха, че човек трябва да приема всяка предлагана му от живота възможност. Тя може би не бе имала предвид само поръчката за връщането на бижутата. Маха притежаваше интуиция, познаваше живота и разбираше хората като никой друг. Може би бе искала да посъветва Съни да приеме възможността, която й се предлагаше сега. Да приеме живота с Мак, да бъдат заедно. Съни желаеше единствено късмет на Маха. Знаеше, че тя ще има нужда от него.

Събитията от последните две седмици изглеждаха много далеч от това спокойно местенце, далеч от нея и Мак, чиято ръка се промъкваше бавно към нейната. Тя се усмихна, като чу предупредителното ръмжене на Тесоро. Мак я гледаше с дълбоките си тъмносини очи, които я познаваха толкова добре… Как въобще бе могла да си помисли, че някога ще бъде с друг мъж, пък дори и само от съчувствие, пък макар и толкова красив като Еди? Онова бе просто един от онези моменти, които са съвпадение на ред обстоятелства и чувство за самота… Чувство, което не я застрашаваше повече.

Мак повдигна вежди, без да откъсва поглед от нея. Тя се усмихна. Той остави чашата вино на олющената малка метална масичка, стана и протегна и двете си ръце към нея.

— Ела с мен — каза и й помогна да стане.

Легнаха голи на плажа и той я притисна към себе си. Усещаше как бие сърцето му. А после се целунаха. Серия дълбоки целувки, които извикаха вълни на удоволствие в тялото й. С длан на кръста й, той я притисна още по-плътно към себе си. Защо ли се чувстваше толкова добре в прегръдките му? Чувстваше се като част от него, двамата бяха заедно, тя му принадлежеше…

Много по-късно лежаха с тела, хлъзгави от потта след акта на любовта, с повишено ниво на серотонин и адреналин, със задоволена страст, сънливи и красиви, приковали очи един в друг и бавно връщайки се от сладостното пътешествие за двама.

През главата на Съни премина позната мелодийка. Коя ли беше тази песен? „Всичко, от което имаш нужда, е любов“? Това може би беше вярно.