Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It All Began In Monte Carlo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63 (2014)
Корекция
МаяК (2015)
Форматиране
hrUssI (2015)

Издание:

Елизабет Адлър. Бижутерия „Фонтанът“

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-272-7

История

  1. — Добавяне

Глава 19

Както винаги, Пру умираше от глад и Али знаеше, че е по-добре да й поръча храна, както и да занесе нещо за хапване на Съни, която вероятно също умираше от глад, макар и по причина, различна от тази на Пру — тя въобще не се сещаше за храната, докато Пру имаше неутолим апетит. Не повярва на очите си, като видя Мак да прекосява фоайето.

— О, мили боже. — Али стисна Пру за пълното рамо. — Изпреварил ме е.

— Кой? — Пру нагъна сивия шал над гърдите си в опит да изглежда по-слаба.

— Мак Райли, разбира се.

— Шегуваш се! — Пру присви късогледите си очи в опит да види нещо през широкото фоайе, чийто под бе покрит с мрамор. — Винаги гледам предаването му. Толкова е хубав… Искам да кажа, в добрия смисъл, не е някакъв смахнат или надут самохвалко, просто е хубав.

— Да, такъв е — съгласи се Али. — Освен когато става въпрос за брак. Тогава не е нито хубав, нито мил. И какво ще правя сега? Виж, дава чантата си на пиколото. Няма дори да отиде в стаята си, а направо в бара.

— Но там е и Съни.

Пру бе така развълнувана, че кестенявата й коса бе като наелектризирана без обичайното тупиране и пръскане с лак. Пру полагаше тези грижи за добрия вид на косата си вече две десетилетия и все още не можеше да приеме факта, че тази прическа вече не е на мода. Сега, разбира се, тя вече не си правеше този труд и косата й просто висеше безжизнено.

Али и Пру гледаха как Мак върви към бара. Пред него вървеше млада жена — стройна блондинка в къса бяла рокля — и в ръка държеше букет лилии. На главата си носеше диамантен полумесец, а парфюмът й бе с мирис на жасмин, както долавяха дори от петдесет крачки разстояние.

А зад Мак, буквално по петите му, вървеше друга жена. Тя бе с огненочервена коса, която отразяваше зашеметяващо светлината. Тя подтичваше със ситни крачки, а полата на оранжевата й права рокля се повдигаше леко нагоре по пълните й бедра, на рамото й се люлееше чанта „Шанел“, а на ушите й висяха обеци „Диор“.

Зад нея вървеше трета жена — висока, извисяваща се на високите си токчета, притиснала към врата си яката на черното си кожено яке. Тя бе пушачка, както подсказваше кашлицата й, която чуваха от мястото си.

— Е, какво ще кажеш? — каза Али. — Мак като че ли си има цял ескорт жени.

— Какво ще правим? — запита Пру, очарована от мисълта да се срещне с Мак Райли.

Али се замисли. Не трябваше ли да им позволи да поговорят насаме, да си изяснят отношенията? Обаче се тревожеше. Съни беше объркана, не мислеше трезво, а Али знаеше, че когато сърцето на една жена е разбито, тя въобще не може да разсъждава. В това състояние в главата на жената се въртят просто откъслечни мисли: … той каза… той направи така… аз му казах… той ми каза… не биваше да постъпвам така… това… онова…. Не можеше да остави Съни сама, да не й помогне.

— Ще се прокраднем в бара и ще се настаним до маса в ъгъла, където няма да ни виждат. Ако реша, че има проблеми, ще отида да им помогна.